Тръгнал момък силен и напет
булка да си дири той навред.
Пътеки много извървял,
ала сред момите,
свойта нийде не видял. ...

Стъпките ми вече никъде не водят,
така че късно е да тръгваш подир тях.
Вероятно краката ти сами ще ходят
вечно там, където някога за тебе бях.
Когато не избра да ме последваш ...

От много, много години наблюдавам едно интересно явление и в реалния реал, и във виртуалния такъв. И то въобще не ми харесва!
Става въпрос за това, че навсякъде се срещат хора, които преизпълнени от негативизъм, не можещи повече да го удържат в себе си, започват да го бълват, и да замърсяват с него ...

... И Бог каза на Исус Навин, наследника на Мойсей :
„ Обикаляй около укрепения град Йерихон шест дни поред със седем свещеника,
носещи кози рогове и следващи Кивота на завета. И на ден седми надуйте роговете."
Исус Навин изпълни божията заръка.Щом надуха роговете, стените на Йерихон рухнаха.
Из биб ...

Розов пуловер. Весела есен.
Слънчева среща. Песен за теб.
Трепет, вълнение. Залезът пресен,
кротък, живителен. Твоят портрет.
Хора наоколо гонят капризи. ...

Нещо тъмно, мъгливо по черните друмища скита,
от кошмари в неистова болка родено.
Драска с нокти безсъница и от продънено сито,
плаче нощ. И обвита в поветица стене.
Сред блата кафеникави ставам папур и тръстика, ...

Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...

Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...

Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх. ...

Дай ръка! Ще вървим
пряко през магистралата!
Забранено, нали?
Ще ни псуват, така ли?
Предизвикваме смут? ...

необичане
грози уви света и
значи самота

Ами простичък си е – и туй-то… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него признава за свой дом. Чесън! Какво разбира от цивилизацията, от културата, от модерния живот…
Като се оженихме, домъкна книги някакви. Тридесет кашона, моля ти се! Тридесет кашона! Та новата библиотека обър ...

Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита ...

Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...

Нашарил е крилцата на калинките
и все до седем стига му броилката
и роши перушината на джинките*
и плаши ги да хукнат към хранилката
И с патета цамбурка шумно в барата, ...

Спомени, в градина нацъфтели,
минало разлистват с аромат.
Устни свежи с ягодови трели
през сълзи черешови болят.
С вкус на праскови - любов красива. ...

Нощем в гората от легендите...
(приказка за пораснали, може би)
В гората от легендите
на приказния мир,
там Феите (последните) ...

Свисти ли, жътварко в ръката ти сърпа ти?
Папуняк е лятото - литнал по пладне.
Грижовен ветрец, понамества ти кърпата,
преди сред кръстците узрели да падне.
Бълбука ли песен и в стомната шарена, ...

Искаш да направиш нещо, но не става. Поради лош късмет, поради некадърност, поради... климата, слънчевото течение или кривите краставици – все тая.
Важното е веднага да успееш да отговориш на критиците.
Ето няколко варианта на бързи нападки, създаващи илюзията, че нещо можеш.
Не ти харесва книгата м ...

Магистрали, магистрали...
Ка Пе Пе до Ка Пе Пе.
Декларации, скандали...
Стига вече! Хайде де!
Генерали, генерали... ...

Рилската обител винаги е била естественият дом за мощите на българския светец Йоан Рилски – закрилникът на целия български народ. Обителта, която той основава в смутните времена на X век оцелява през вековете на мрачното робство, за да свети като ярка звезда в небосвода на нашата красива родина. Чуд ...

Искам, аз да бъда едно цяло,
не просто образ огледален,
искам да не печеля или губя,
един да съм, за това жадувам...
Искам врата вярна в мрака да открия, ...

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...

Стаята за разпити в офиса на Нощния патрул не е чак толкова впечатляваща, колкото тази в Дневния, но определено оказа влияние на нашия задържан. Впрочем, и на моя колега-човек. Не съм влизала все още в стаята за разпити в районното, не е имало такъв случай, но съм убедена, че нашата в Патрула по нищ ...

Борбата със себе си.
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...

Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...

Новият ден
... Едва събуден вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
щом въздуха е натежал край мене
от аромат на влюбена Жена... ...