Аз стъпвам по земята, ти витаеш в облаците.
Мислите ми не мечтаят за твоята премяна,
мислите ми не играят вече на твоята поляна.
Tвоите слънчеви лъчи не искат на моите очи да се усмихнат,
моите очи не желаят с твоя поглед в топла прегръдка да се преплитат. ...

Там наблизо край реката –
малка къща. Двор с лозница.
Свети призрачно луната!...
Шета дивна хубавица!...
Имаш радост споделена, ...

Лавина от терзания изригва...
И тихо е, и пусто е, и мрачно е.
Вулкан, откъснат от света, но жив,
изплаква тъмните си очертания.
Дали ще се намери длан, която ...

… Празни коридори, зазидани стени, тела без лица…Попадам в нищото, лутам се надолу, късам дрехи, не говоря, а викам, отеква гласът ми там, в лудостта на самозабравата…
…Някой вдига чаша за наздравица, а вихърът удря прозореца с плам…
Ръка, подавам ти, а ти насмешливо поглеждаш и усмивката се стича п ...

Расистка съм към тези,
бутащи се в социалните опашки,
нахалници без право,
преритващи за делничните дажби...
Расистка съм, заради даденият им обяд, ...

Неясни и объркани мисли,
тежест голяма, даже товар.
Гребеш срещу течението силно,
но нещата са пак на кантар.
Със сетни сили греблата, ...

Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети ...

Вечно разделят ни някакви пътища,
тласка животът ни в различни страни.
Вървиме по изгорелите въглища,
без да усещаме, че ще.... ни боли.
И все се лутаме без цел и посока ...

Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...

Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...

В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият, ...

"Ще помисля" - каза тя,
докато се отдалечаваме
„Опитвам се да не те загубя“
Две живи сърца биха могли да се променят
Нищо не разкъсва съществото повече от любовта ...

Мушица
И как да спя? И как ръце такива да забравя?
Спи разумът, а лудост като вихър в мен се ражда -
така съм малка - в капчица роса ще се удавя,
а пие ме на огъня изгарящата жажда. ...

Слаб ангел ми пърха в гърдите!
Но имам студено челó!
С червено перде пред очите
си сипвам във чашата - сто!
Но нещо - ужасно ми липсва - ...

Пропиляни са звуците,
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...

Вероятно много взе да ми личи.
Не вярвам в забранените любови.
В откраднатото време със лъжи
и дяволите всъщност, че са сови.
За теб не ми останаха сълзѝ. ...

Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...

Вали.
Така, че истината да изплува
дори от всяко изречение.
Но аз отдавна съм потънала.
И този дъжд ...

На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!
На теб мълча, разбираш ме навярно? ...

Оставих се на вятъра в обятията нeпревзети.
Летя сред хилядите пеперуди жълти...
И виждам майките изгубили деца.
Те плачат всичките с пресъхнали очи...
С пресъхнали от скръб гърла ...

Не си мисли, че в моя свят
прелитат само жерави и пеперуди.
Очите ми изтекоха по тях,
когато бяха най-отворени и будни.
Пресъхнаха, признавам със тих глас ...

Познавам себе си до бучка
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля ...

Когато вървиш,
а краката ти
от огъня изгарят...
Не спирай!
Дори и на цяло да изгориш, ...

Ема Мароне - Любовта търсех
----------------------------------------------------------------------
Autori: Nicco Verrienti (Niccolò Verrienti) & Roberto Casalino
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Нико Вериенти (Николо Вериенти) & Роберто Казалино ...

Днес твоя лик и твоята снага
ще взема аз за дивен образец -
за да прогоня хищната тъга,
разрязваща душата с лош резец.
Резеца ще смени красив венец ...

Искаш ли хей така сега
да направим нещо забранено от света.
Да откъснем някакво си там листо
от статуквото на най-великото дърво.
Да направим път през пустошта ...

Вън е облачно и студено,
но светъл празник е в сърцето,
то ликува, то е засмено,
че благослов идва от небето.
Светецът навява топла вяра, ...

Ще дойде мракът - пареща симфония
и тихичко в душата ми ще свири,
прозрения в божествена инсомния
ръцете щом повеждат към потира.
На глътката, напукана от вечности, ...

21/Изглежда съм човек себичен,
от много малък го разбрах.
За първо място аз все тичам,
за по-назад, изпитвам срам!
Аз с всичко свое се гордея, ...

Светецът нека сили да ти дава
и в битки ти да си победоносец!
Нека Бог със здраве те дарява
и в дните твои радости да носи!
Името си славно да окичиш ...

Най-напред - Честит празник на всички именници!
Може би не точно днес е времето за публикуване на есе с подобно заглавие, но нека нетипичния начин на празнуване ни напомня че сме в необикновена обстановка, в състояние на битка с невидим враг от която сме длъжни да излезем с победа, победа чиито симв ...

Ех, да знаех, ех, да знаех само,
де си, Георги - воине, светийо!
Пъплят земята триста лами,
няма кой злотвори да убие.
Момци връзват люлки - в дървесата, ...

Сутринта рано изведоха стадото на паша. Май е вече, тревата проби, слънчице леко притопля, птички пърхат, щъркелите вият гнезда, дори насекоми бръмкат из въздуха…
Само агнето остана в двора.
Гордо изправено до портата, окичено с венец от живи цветя, на красива плетена каишка, то изгледа отминаващите ...

Мине, не мине време – и някой отнякъде вземе да ни натяква колко сме мързелив народ, как работим малко, какви празници си имаме и как ни се иска все да изкръшкаме от работа.
Няма да задълбавам по наистина важни въпроси – каква работа, в чия полза, с какъв резултат за нас.
Нито ще подмятам, че смисъл ...