Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните ...

5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...

Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...

Случка, излязла наяве покрай колажа "Какво иска българинът" :)
Пейо лежеше на дивана и се наслаждаваше на безметежно спокойствие. Някой наивен привърженик на ню- ейдж би предположил че медитира, но щеше да е много далеч от истината за извършващата се усилена мозъчна дейност, развиваща се под черепа ...

/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...

Срещнах го в този объркан свят съвсем случайно.
Една съвсем обикновена разходка,една грешка допусната по невнимание и целия ти живот се преобръща с главата надолу!
Щях да го подмина,но съдбата е имала други планове за нас!Отървах се на косъм от сблъсък с него (той караше колело),а аз бях си усилила ...

Пулсиращи в идеални прави
искрящи въздушни армади
от безмасови частици любов
срещу големия черен покров.
Искам колкото дете на три ...

Лято е,
горещо е,
безтегловно и скучно е...
"Е"-то вкъщи,
все се мръщи, ...

Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...

В долината на мрачната сянка,
под прегърбена, стара върба,
насред мъртво огнище с останки,
завещано от древна рода -
там съм днес, по изгубен от вчера, ...

От небето капе слуз,
а земята е страдание,
грешно - кървава на вкус
и въздиша с отчаяние...
Градове в руини - гробници, ...

Бог плаче... Скрит във облачна кошара,
разпуснал тишината да почива.
Не хвърля мълнии, а над гората
сълзите си навъсено простира.
Бог плаче. Устните на нимфа - ...

Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...

Точка в окото на орел –
Жертвата е обречена.
Сълза в окото на сърна –
Десетката във нечия мишена...
© Павлина Петрова

Подарък е всеки миг, в който не очакваш,
не искаш, не търсиш, след късмета си не тичаш.
За щяло и нещяло - да спреш да се оплакваш,
да имаш човек, когото обичаш.
Подарък е всеки дъх, с обич вдишан, ...

Синя тишина
Затворен в свойта самота,
светът ми се разпада на парчета.
Изгрява слънцето едва
зад тъмните разкъсани пердета. ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Днес, в тоз светъл ден
Крача гордо
След теб,
Приятелю мой
В твоя път ...

Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и ...

Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...

Когато жълта роза е луната
и капят от листенцата и чувства,
а вятърът във нейната позлата
лице заравя като обожател
и шлейфа и не иска да изпусне, ...

Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...

Въх, уби мъ! Какъв си щурак!
Тези вятърни шорти ти мязат!
Искам с ризка буфан да си пак,
под която... ( Какво се показва?)
Нежно люшнал се житен масив ...

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР – В СЪРЦЕТО НА РИЛА
Автор - Величка Богданова - Литатру
Вървя по пътечката горска, извита,
а там, на баира, сред вечни гори,
стои строен храм с красиви извивки, ...

31.07.2020
Намерили му цаката...
Руснак и българин се били дълго
един до друг в война не лека...
Опасности ги правели безмълвно ...

Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...

В тихата нощ на далечното разстояние
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни - ...

Обещана ти е. Преди да се роди.
Преди и ти дъхът си да поемеш.
Преди да изтекат рождените води
и животът да започне да ти взема
Пъпната ти връв преди да прегори ...

Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...

Пред мен си,
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти ...

Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...

- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...

„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене“ Матей 5:11.
Ако прочетем този стих бързо и невнимателно, ще ни се стори , че по смисъл е еднакъв с 10-ия - "Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“. Матей 5 :10.
Но ако прочет ...

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...