Като в банален,
сълзлив роман,
дъждът, засрамен,
отстъпи сам.
И с влажен поглед, ...

Текстът касае единствено мен. И подобни на персоната ми. Правя го публичен, защото някой може да се припознае. Ако реши, може да ми прави компания. Трудно го дописах. Не ми остава време напоследък. Заради една опера...
Отидох при реката. С цялото ми семейство. Направихме си пикник на брега. Времето ...

Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...

Тази нощ е беззвездна.
Капе восък
От дървената маса
В душата
Капе восък ...

Камъните се търкалят.

Пронизват земята тревичките,
цветята подават главици
и колко са влюбени всичките,
соната за котки и птици.
Безглаво кръжат буболечките, ...

Обагриха се в алено гърдите,
на славея. Сърцето му се пръсна.
Гнездо му свиха огнено звездите.
За нас е рано, а за Бог е късно.
А песента след него ще живее. ...

Мамо, днес е светъл ден!
Днес блести Земята!
Мамо, днес е твоят ден -
Празник на жената!
Мамо, днес си най - красива, ...

Вали по февруарски. От инат.
В една неосъзната скучна зима.
Досущ, като разплакан сняг -
порой, тъгата си излива...
И аз валях стихийно. Из ведро. ...

СРЕЩА
Случайна среща. На паважа…
Между изплюти всякакви цитати
измачкани, предъвкани, изпрани..
Случайно срещнах Мисълта ти! ...

Покорна съм!
А в мене искрици бушуват...
Да, прекланям се пред неправдата
и слагам маска отровна...
тъй отдавна примирих се ...

Не съм те търсил,
не си ме чакала.
Дъждец е ръснал,
нощта е плакала.
Не си ме чакала, ...

Секретарката Чавка Каламбурова приближаваше училището разклащайки в ритмична последователност първо едната, после другата буза на дебелия си задник. Здрача отстъпваше място на светлината на новия ден. Слънцето все още не се беше показало, скрито зад дебел пласт сиви облаци.
- Добър ден – каза тя на ...

Херман ХЕСЕ:
"Не се радвам на много неща и не вярвам в много неща, които са гордостта на човечеството днес. Не вярвам в технологиите, не вярвам в идеята за прогреса, дори в демокрацията, не вярвам в славата и върховите постижения на нашето време, нито в някой от високоплатените му лидери."
Има неща ...

Обичам да танцувам с бурята,
сълзите ѝ в шепи да събирам.
Да гледам как измива сушата,
живот как ражда да съзирам.
Обичам с погледа си да изпивам ...

Глава - 6 Олимпиада.
* Ученики прошли тёмной каменно-известковой туннелю с рубцами от молота из гранитного камня, неожиданно вышли на овальные цельно-каменные трибуны большого стадиона.
Идёт Истинная Олимпиада. Настоящая древняя Олимпиада соревнуется. Гремит восторгом мощёное поле.
- Куда мы попали, ...

Любовните сокове сочни и сладки,
по сладки от мед, от нектар...
Ритмични импулси, възвишени кратки,
разгарят невидим пожар!
Горчивото вино поражда копнежи, ...

"За после", моля те, не ме оставяй.
Сигурно не знаеш колко ме боли това!
Обичай ме сега, сега ме притежавай!
"За после" нека да останат другите неща...

Понякога сънувам приказки
със цвят и мирис на липа...
Един творец във глухи петъци
рисува с пръсти листопад!
И после в мълчалива събота ...

Дошло е утрото, а аз не съм разбрала
в мъглява мрачност всичко се е сляло,
и птиците в заблуда като мене дремят
изгубили се в промеждутъка безвремие.
Самотен слънчев меч пробожда небесата ...

за мнозина
свободата
на духà
е
непозната ...

Una casa in pietra con il tetto di lose,
un balcone in legno con un angolo di gerani,
tende verdi alle porte che riparano dal sole,
un cortile di terra e un pergolato d'uva,
boschi alle spalle e prati in discesa ...

Имало едно време един малък охлюв, който както всички останали охлюви от неговия вид, имал своята малка вълшебна черупка, която често използвал за свое укритие от птиците и за своя къщичка, когато му било студено.
Един ден обаче, докато си ядял поредното листо от спанак в градината, завалял дъжд. То ...

Шести март, петък. Пътувам към вкъщи. Връщам се от работа - слязла съм от виенското колело, но още продължава да ми се вие свят. По пътя мислено, готвя, събирам прането от простора, сортирам бяло, тъмно, цветно, успявам да намаля преди да светне първи зелен светофар, следователно трябва и втория да ...

Срещнах го, когато всичко в иначе спокойния ми живот се бе преобърнало с главата надолу и се клатех на ръба ... Леко прегърбен под тежестта на белите си коси, буташе старо колело с ръждив звънец - вероятно същото, върху което бе возил ученическата си любов ... Единият крачол на хипарския му панталон ...

Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...

С теб живеем си страхотно,
като в стар изтъркан виц.
Ежедневието – потно,
къщата ни не е ,,Риц".
Дрешки имаме, обаче ...

МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...

Глупачка
не мисля за друго
освен за другата
му
по-дивата, ...

Жената е едно безспорно доказателство че има Бог.
Нали не вярвате, че Господ ще си губи времето
да прави космат и недодялан екземпляр като мъжа.
Напук на всички притчи за Адама,
аз знам със сигурност, че Господ първо е създал една жена. ...