3.
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...

Колко мъгливо виждаш шосето,
водиш колата в свой коловоз.
Маркери точни са само дърветата,
бързо изчезват – в пустиня мираж.
Поздрав от мен, имам ти вяра. ...

Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...

Сълзите ти какви ли са на вкус?
Дали са с аромата на тъга?
Защо ли виждам в погледа ти пуст
следите и от мойта самота?
На пейката във парка няма друг... ...

Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...

Душата е същина в отколешен вариант,
но не пропада и не фабрикува изместване
на тежестта си и не посочва своя център.
Притихнала, косата й развяват в недоумение
едвам забележими вихри с гривест похлупак.

СКАЛНИЯТ ХРАМ
"Въведение Богородично"
(Разбоищки манастир - близо до с. Разбоище и до град София)
Автор - Величка Николова - Литатру
Една крива планинска пътечка ...

Шом слънцето изгрее и деня
покаже своите лъчи, малко врабче
на балкона ти каца, да ти попее
и докато светлината му прегръща те-
сладки мелодии, озаряват погледа ти. ...

Беше тежка карантина.
Зло голямо, ала мина
като облак през небето.
Детските очички светят,
че в училище са вече. ...

МЕЛНИК - В ТЪРБУХА НА ПИРИН
Автор - Величка Николова - Литатру
от кн. ми "В България е Раят"
Ето ме в малкия Мелник. Виното в бъчви шепти,
а на трапезата – зелник. Огън в огнище пламти. ...

Прегърни ме!
Ела и целуни ме!
Отпусни се...
И в ритъма му пренеси се!
Душата ми във плен... ...

Събуждам се. В главата ми се вихри карнавал,
в устата ми изчезнал вид, изглежда е умрял,
във стаята свиреп тайфун, навярно е вилнял.
Да бях умрял!
Децата са при тъщата и то за месец цял, ...

Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...

Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...

– Ура, ура, свалихме мутрите, свалихме мафията...
►– Браво, браво, българи юнаци, яки сте, сега хайде да работим.
– Ко речи?
►– Сега трябва да работим....
– Оставка, оставка!!!!

Сега ще си тръгнеш, сега ще си тръгнеш отново,
но без да поглеждаш към моята странна съдба.
В сърцето ще чувстваш и радост, и скръбна отрова,
и мекия привкус на горска крайзвездна делба.
Отронва се спомен от теб подир слънчева нишка ...

Прилича на сила,
а всъщност на слабост прилича.
Любов проявила,
а някак не знай да обича.
Подава ръка, ...

Едно взето решение -
това съм.
Без да потъват гемиите.
Какво ли пък толкова се е случило.
Изгубена някъде в дреболиите ...

Някога... по нашите земи
живял е цар, Траян се той наричал.
Уж цар, а дълги козешки уши
срамно под короната надничали.
За тайната му хората не знаели, ...

Живеем в страна на абсурдите. Въпреки, че сме част от света и затова няма как да не сме в икономическа криза, дълго време ни убеждаваха, че нямало такова нещо. После дойдоха други, започвайки да предлагат абсурдни мерки. Все пълни глупости за сериозните икономисти. Но не за недоучените, всезнаещи бъ ...

НАНОРОБОТЪТ
Годината беше 9325. Беше златен век за нанороботиката. Всички се надпреварваха да направят най-малкия възможен модел. Дълбоко в недрата на Земната федерация, много млади мъже и жени правеха опити да го превърнат в невидим дори и за окуляра на електронен микроскоп. Всички усилия бяха насо ...

Часът бе седем сутринта. Слънцето постепенно започна да изгрява и да показва красивите си,топли лъчи,галещи земята и всичко живо на нея. Пойните птички от близката гора запяха веселите си,закачливи песни. Сенките и тъмните фигури от черната нощ,започнаха бавно,но постепенно да си отиват. А странните ...

5.
Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха к ...

Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...

Случка, излязла наяве покрай колажа "Какво иска българинът" :)
Пейо лежеше на дивана и се наслаждаваше на безметежно спокойствие. Някой наивен привърженик на ню- ейдж би предположил че медитира, но щеше да е много далеч от истината за извършващата се усилена мозъчна дейност, развиваща се под черепа ...

/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...

Срещнах го в този объркан свят съвсем случайно.
Една съвсем обикновена разходка,една грешка допусната по невнимание и целия ти живот се преобръща с главата надолу!
Щях да го подмина,но съдбата е имала други планове за нас!Отървах се на косъм от сблъсък с него (той караше колело),а аз бях си усилила ...

Пулсиращи в идеални прави
искрящи въздушни армади
от безмасови частици любов
срещу големия черен покров.
Искам колкото дете на три ...

Лято е,
горещо е,
безтегловно и скучно е...
"Е"-то вкъщи,
все се мръщи, ...

Момчиловци загадъчно мълчи.
Навярно чака своите юнаци.
Притихнало, то тайните таи,
ревниво пази родопските шубраци.
Аз все го виждам в летен зной. ...