Колко личи болестта на нашето време –
затварям очи и виждам изтръпнали устни,
все някой крак набива във стреме,
изтръпнал от тяга – набити сълзи,
усмивка без обич – картинна скованост на бремето. ...

Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...

Дотолкова си втренчен в мен,
дори смутен,
че ми призлява от подобно откровение…
По-истински е делничният ден,
когато все си помечтаваме промяна ...

Спънах се.
Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Търкулнаха се мамини милувки…
Ръцете ѝ - дали ще ме утешат? ...

Реката Стикс
От Атанас Маринов
Пристъпвам тихо и заставам кротко –
там в грубата тъма затворен.
И виждам приближава лодка ...

Хладно вя на трамвайната спирка
късен сняг сред зелени жила
и танцуваха с вятър подсвиркващ
клюн и клон с безконтактни тела.
Термометърът даде "заето" ...

Липите корони поклащат,
уханни посрещат нощта.
Липите копнежи изпращат
на моята крехка душа.
Защо ли ухаят липите ...

[the English version of “Eppure sentire (un senso di te)”]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Елиза Тофоли - На една стъпка разстояние
[английската версия на „Все пак чувствам (Едно чувство за теб)”]
------------------------------------------- ...

Целуни ме. Ще бъде последно.
Този мрак ще го мразим. До болка.
Щом до днес си ме нямал,е редно
да превърна мечтите си в точка.
Часовете , в които те чаках, ...

Летящата калинка на желанието…
изгладняло от чакане…
Хаосът в клетките… всичките…
когато пристигаш…
Ароматът на твоята вита… ...

намазо̀лено
и третото око от
глад за знание
.....................................
алтернативно: ...

***
Аз всеки ден намирам за какво
да кажа:– Господи, благодаря ти!
За люспицата слънчева любов –
която щедро озарява пътя. ...

И какво е животът:
три листенца надежда,
твойте стъпки да гоня
из пустините нежност.
Ех, какво е животът - ...

VII
Екскурзията до Несебър приключи благополучно, прибраха се навреме в Поморие. И наистина, както очакваше, целият ден беше чудесен, донесе ѝ само приятни преживявания, красота и романтика...
В трапезарията вече имаше доста хора. Влади отново обра овациите на всички - този път за пълното чувалче с ...

/Напомням - главите са условни, чете се и без последователност. Хаотичен хаос - като в главата ми и наоколо./
Глава седемдесет и трета
За парите, разбира се
А после пак си седнахме в кафене-барчето и заприказвахме сладко-сладко. Докато дойде време за отлитане. Митето се разбърза да каже последно сло ...

Остави душата ми да гние, както остави сърцето ми да бие. Живот остана в мен след смъртта човешка. Очите ми не се затварят, нито дъха ми ще да спре и пулса ми яростно започва да бие. Като че ли живота тепърва след смъртта предстои.
Празен, самотен, но щастлив. Без близки около теб - идва самотата. Б ...

Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...

Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...

Ще ме видиш такава,
каквато повикал си.
Създавам си слава
на момиче от приказки.
Фея съм – честно! ...

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински ...

Събудих се във стая с тишина
и в нея нямаше прозорци,
обгръщаше ме само самота,
разстелена във мътно-бели облаци.
И толкоз празно е във тази тиха стая, ...

Напълнено бурканче със светулки
прилича на среднощен полилей.
Луната грее, сякаш млада булка,
ухаеща на миро и елей.
И рондо извисява пак щурчето, ...

Пъстротата на света в и около нас е безкрайна и истината е, че всеки цвят може да ни приляга достатъчно добре и да се чувстваме щастливи в него. Често се опитваме да вкараме строга символика в цветовете вместо да се оставим сами да съставяме асоциации, с които да ги свързваме, пречупени през нашата ...

Искам слънцето да взема в мойта длан,
за да мога после да го дам
на някой като мене неразбран,
за да не е вече сам.
Искам да откъсна две звезди, ...

Полека, скъпи! Не така!
Прокарай пръстите си нежно!
За друга нека бъде похотта.
А мен... - Играй! Докосвай ме небрежно!
Погледай занемял в ръжта, ...

Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...

Дошъл на този свят безумен,
макар, че с риза съм роден,
не се оказах сладкодумен
и от живота вдъхновен.
Живях със своите връстници ...

Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на ...

Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бе ...

Забрави ли, как жена се обича?
Помниш ли? Май беше сам,
като безумен, към нея затича.
Забравил си. Тя още е там.
Още с мисъл нощта разсъблича ...