Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...

Надежда в ръцете на време
очаква дъжда от светулки,
оглежда се в облаци, снема
разплакани рокли на булки,
поема нагоре с мечтите... ...

Навярно ти е все едно,
че все пиян съм от любов.
Краката че преплитам морно,
че падам, и ставам, и пак съм готов
към теб да вървя, дори и да лазя. ...

С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...

Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...

Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...

От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...

Тъмните небеса ще плачат,
чака ме бурята тъй страшна.
Вечни тайни след мен се влачат
в тъга от екзистенцията прашна.
Сълзи и болки ще ме терзаят, ...

Очите остаряват последни, Любов...
хранят се с пяна от извора нов
плънка от сянка на Стара любов
цвят от кармин или снежен покров
Очите умират последни, Любов ...

Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...

Спартак на робски
се живот опълчи със
закони вълчи
и съсече робството
и свобода потече

не прѐчи — колчем
досетливи са — да са
и мързеливи

Септември, здравей! Заповядай!
На нашата маса седни!
Душата си ти изповядай!
Съдбата тежи ти, нали?
Да чуем познатата песен ...

Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!
Мислим си, че се познаваме, ...

сърцето мълком
стене — че светът от зло
опустошен е

Отлитат безумни мисли неканени
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици, ...

не се повтаря
младостта — но... призовава
непрестанно

Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...

Усмивка дарете
и после поспрете
пред прега на някой в беда.
Елате и вижте,
а после задръжте ...

линейно погледнати
три от четирите годишни времена
пролетта
есента
и зимата ...

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

Обгърнат в сигурност от добри могъщи сили,
В закрила утешен, чудесно е това,
Искам така да живея с вас в дните тези,
И да пристъпя с вас така в година нова.
Измъчва миналото още нашите сърца. ...

На Ив.
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...

Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...

Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...

Замомяла се Калина!
Мома малка и невинна!
За мегдана ша са кипри!
На орото ша са вихри!
Па отворила Калина ...

Художникът вървеше умислен
-Какво да нарисувам този път?
Герой някой измислен,
А с боите си ще го даря със плът.
Едно наметало ,малки мустачки ...

Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...

От кухото око на плашилото старо
се стече сълза от ръждива вода,
пропита със спомени за кучето Шаро,
за семейството в къщата и детска игра.
Старият дом със въздишка се срути. ...

Тайната е да се обградиш с хóра,
които карат сърцето ти да се усмихва.
Само тогава ще намериш страната на чудесата...

Ей, душо моя, престани!
Какво, любов ти не стига?
Та ти кога си я имала?
Някакви водолейски вълнички,
които са бързо, бързо утихвали ... ...

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...

Богородичке, в този свят ден,
ти простря ръчица над мен,
тебе славя, след тебе вървя,
и за всичко ти благодаря,
че дари ме с умни деца, ...

Ела при мене ти отново, мила,
в измачкана от любене постеля.
За тебе вече имам двойна сила,
за да изпълня мъжката повеля.
Ела да бъдеш моя в този час, ...

Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...

Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...