В този момент на важно изпитание,
нека спрем черногледото отрицание,
нека бъдем силни, единни, добри,
да забравим всички минали вражди,
доброто в нас да ни сплоти и обедини, ...

Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...

Навършвам тридесет и пет,
ако ги гледаш огледално.
По лудорийте, съм на пет,
това за някой е скандално.
Ожулените колене, ...

ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...

Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...

Добре ли си в тясната каюта,
круизът плава без маршрут.
Надясно и наляво, все се лута -
компасът скача като луд.
Виж айсберга, красиво леден, ...

Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...

Все не случвам - на ютия!
Пред екрана болен спя!
Като вълк - в полето вия,
без Ирина през нощта!
Тя не идва вече нощем ...

Пролетта започна с дъх на зима,
клоните, напъпили без страх
молят топлина за тях да има,
сякаш бяха в клопката на грях.
Грях от тях не бе извършен – нищо, ...

Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече ставаше само да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...

Винаги готов да се въргаля,
да направи магарѝя.
Изборният ден преваля,
чака го голямата тепсия.

Игра на думи всяка вечер,
a всеки чака само две.
Четири срички, прости и човечни.
Четири срички, срамен блян.
Но какво ли толкова ни спира, ...

Хей, Приятел, за миг се поспри,
за Доброто с теб да поспорим!
Да си кажем, очи във очи,
за какво ние двама се борим.
Някак важен по пътя минаваш, ...

Къщичка за птици събира
множественото число на
вяра.
Настанена обич срича
пълнозвучни редки ...

Пъстро балонче, песничка детска -
времето в ракла затвори.
Вчера ли бе или в ранното днеска -
все едно. Няма да спорим.
Приказка стара, пантофка кристална, ...

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...

Плаж, море и пясък. Тихи нощи. Ниски вълни.
Цитрусови аромати, свещи. Спускащи се мелодии джаз. Латино ритми.
Бриз. Топлина. Усмивка.
Разбивам се на парчета пред твоята особа. Така ме предразполагаш. Толкова ми е спокойно. Говори ми, споделяй ми... Не спирай. Слушам те. Тук съм. И съм там. Ти си ора ...

Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете, срешете им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел - поникнал сред нивите.
Не унивайте мои добри петолиния, ...

Ех, морска болест —
л ю б о в, нелечима и
моресравнима!...

цветен венец — и
къдрици разрошващ и
сърцеразкошващ

Аз може да съм мъничко изгубена
като светулчица останала на светло,
като щурче във песента залутано,
в скалите остри - безконечно ехо.
Аз може да съм мъничко изгубена ...

Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и свет ...

любовта е и
своего рода мисия
„вземи си я“

Толкова лесно е да ме лъжеш,
когато се спускам с тролея към вас.
Тогава един слънчев сноп
от софийския залез
блести по ръба на клуб "Ялта" ...

Тихо и топло се носим в съня,
утро от сняг побеляло е.
Топла е всяка вина.
В хладния страх полудяла е.
Много години, откакто реших ...

Искам твоето лице прекрасно, сладко, някак детско и красиво.
Искам твойте пръсти нежни, меки и жадуващи за мойта плът.
Искам твоите очи кафяви, потънали навътре в мен.
Искам твоя допир нежен, да не спирам да усещам.
Искам твоя глас да чуя как желае ме без спирка. ...

Утро:23.07.2017.
Изгрява Слънцето... Небето ясно...
До мен лениво се изтягаш ти...
О, винаги е толкова прекрасно,
когато се събуждам със мечти!... ...

Утро в Южния пасифик
Нехаен бриз щом облаци подкара
отнякъде по нощното небе,
звездите плахи в луда надпревара
побягнаха... И утрото дойде... ...

Обичам да пътувам, с кола, автобус или влак. Обичам да разглеждам природата, градовете и селата. Всеки ден пътувах с рейса до работата, от моя град до другия град и минавах през няколко села. Почти до детайли бях научила маршрута. Обичам да наблюдавам поляните, дърветата, облаците, планината в далеч ...

Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години! ...

разпръсна се на
букви Любовта и по
Земята всички
кътчета в Светѝ места
превърна с доблест Кръстна

Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си ...

Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...

Ще пишем стратегия.
За оцеляването.
За възстановяването.
За развитието.
Ще съжаляваме. ...