За жената отварям пак слово -
Тази вечна химера, загадка,
тази порция сладка отрова,
и капан за мъжете... накратко...
Но какво ли да кажа? Не зная?... ...

Септември е.
Лятото лежерно ляга
в скута на любовната палитра...
Една сезонна меланхолия,
която ще осмисли ...

Тази нощ е стократно богата
на звезди и на лунна печал.
Аз вървя и събирам цветята
дето стъпках без никаква жал.
Десет свещи запалих за помен, ...

Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите, ...

(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът. ...

Свикнах да съм неразбран
Да ме отхвърлят и да бъда сам
Не съм и богаташ "богоизбран"
Но душата си аз няма да продам
Не очаквам помощ свише ...

Ах, как ми се иска
да върна времето,
за да не ме намразиш.
Да изтрия всяко желание,
което съм заявявала. ...

Жарко слънце
вятър и вълни
море и хоризонт
Пулсира сърцето
в ритъм бачата ! ...

Не всичко е любов, омайна...
не всичко е игра!Светът , залог
на сласт ,кървяща рана...
но също и живот.
Не всеки е опитал от злъчта и... ...

Глава 11. СССР.
*Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ - в царство мельчающих секретарей зашли. В середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разру ...

Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...

Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...

Бях млад, глупав и богат.
Слава, власт, пари...
Мáзнен, кóткан и признат.
Огън, страст, игри!
Вино! Рай и Ад! ...

Съмнение домашни чехли тътри,
пижамата му - цялата лекьосана.
И с четката - с бодличките, навътре,
търпението реши, нескопосано.
Едно ми е такова...Не Овенско ...

Понякога пътищата ни се разделят,
вратите са тежки,
атаките болезнени,
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме. ...

Хиляди светулки премигват в мрака...
Ти си моята крехка светулка!
...и аз следвам само теб!

не може никой
вътрешната свобода
да ти отнеме
. . .
не е възможно ...

Пейзажни детайли
...
Днес на Камчия вали,
усеща се - Пампорово, почти,
мирис носят иглолистните дървета, ...

Жадуваха за въздух, светлина,
но на тях надянаха хомота -
на децата на майката земя*,
на онеправданите от живота.
А вижте го онзи мафиот, ...

Този ли?!
С големия корем и скъсаните
панталони.
Той ли?
Този който намира кусури на всички. ...

Вечер в „циганското“ лято...
Бавно над Света се стъмва,
светъл звезден прах се сипе,
вятър тих едва пристъпва –
нежен хлад вечерен щипе... ...

Спокоен пристан, дето да ме чакаш.
Разцъфтяло през пролетта кокиче.
И вечер в тъмното да ме причакаш...
Да бъдеш най-доброто ми момиче.
Да ме посрещаш с мирис на канела. ...

Недей да ме разнежваш толкова!
Недей, защото нищо, че съм мъж -
се чупя, изтънял от болките
и очите ми се пълнят с дъжд.
И после ще потърсиш рамо ...

По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...

Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...

Мило мое дете,
малко сладко момче,
някой ден ще пораснеш,
ще бъдеш мъж вече, не дете.
Но до тогава, моля те – ...

Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...

Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите ново ...

Понеже съм приготвила вечеря
(изисканото блюдо е за двама -
сьомга, сирена́ и стек Антоанета),
ще спра да се мотая по пижама :)
Свенливите дантели на корсета ...

Ето, септември вече чука на вратата,
ала това не означава наистина край..
Упорито не ще спра да вярвам в чудесата,
дори и сама, ще си създам свой Рай..
Не, няма тази приказка да свърши, ...

Трудното е лесно, си мисли работливо
получовек, полупчела, завърта се сънливо.
Посоката измества точно наобратно
на твоя път и мъчи вината на Земята
с многото въпроси, вечните обрати, ...

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...

Прозорец,мечта,забравено щастие...
очи,самота,безлико мълчание.
Отговорност ,внимание кой там
в тъмното от прозореца гледа?
Нещасник ,мечтател или пък зло!? ...

Когато ангелите тихо плачат,
се търсят спомени в залива на мечтата
и като палави лъчи изскачат,
и бягат от тъгата.
Когато ангелите са самотни, ...

Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.
Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.
И се заприказваме. Като разговорът ...

Скучно ми е, та реших,
малко за да се разсея,
да напиша някой стих
просто... да не полудея...
Темата, уви, ми бяга, ...

Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...