В пътя ми по лунната пътека
ти подай ми своята ръка,
последвай ме със стъпки леки
и до хоризонта – все така.
Ще вървим до прага на безкрая, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (2)
След известно време около мен стана тъмно, като че намалиха яркостта на светлината, а когато стана светло пред мен стоеше Воля. Това стана като че по чудо, тъй като не беше възможно да се намали яркостта на осем свещи, горящи по периметъра на стаята.
- Казвам се Воля. Името г ...

ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...

Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии. ...

Ти дойде преоткриващо бавен
с полъх тих, неизричал слова -
не тайфун ураганно отдаден,
а настъпващ полека, едва.
Беше тих, прозорливо сподавен, ...

Кое според мен е ценно ли, ами Боклука,
Импортираме си го от Италия, чак до тука.
Помагаме от сърце на братята си Италианци,
А за нас ли? Ами, ей такива големи Таратанци!
Нека се пазим от Руснаците.. щото са "Тирани", ...

Bridge:
My soul is just like the universe
Dark matter fills empty space
My own inhabitants are destroying me
I need wiser aliens to come help me ...

Искаш или не, полека
Ще я извървим пеша.
Най-нелеката пътека
В собствената си душа.
Ще е трудно в студ, но нека ...

Предричам ти оазиса на бурите
в морето на безстрастната пустиня.
Наричам ти летеж без страх в лазурите –
очите на жената ти любима.
Заричам те да бъдеш жив и истински ...

Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...

И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...

> На Коко
Забави, поспри
и на глас ти кажи,
на теб се давам
и на себе си обещавам: ...

Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...

Ще бъдем ли същите,
излязли от къщите?
Вкусът на Насъщния,
ще бъде ли същия?
Свекървите... тъщите, ...

Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...

Да полеем любовта
Да пием за поредната
За следващата
За по-добрата.
Да полеем раздялата ...

Стегни се, моме, стегни се, моме,
нема пари, моме, нема за кондоми.
Нема за такси, нема за каляска,
ша та либа, моме, даже и без маска.
По устата, моме, нема ма целуваш, ...

С три пръста от сърцето си ще откъсна,
ще го дам на бездомно псе.
Ще се кръстя в мъгла сива и гъста,
на брега на черно море.
Студени, прекръстени капки ще капят ...

Летен облак бавно лази,
тихо плува, търси брод.
Бурен вятър сгърна пазви,
път му даде за живот.
Житна нива морно диша, ...

Книгата е нещо удивително!
На пръв поглед, ами.. нищо внушително.
Отвътре напечатани фигурки тъмни,
не ги ли гледаш, стоят безмълвни.
Но погледнеш ли ги, влиза в тебе друг човек, ...

Но какво недостигна Ти - цвят ли, боя или нерви?
Не, не казвай, че ползваш за всички еднакъв калъп!
Уж подобие Твое, а толкова несъвършени...
Уж си вложил в човеците целия Свой майсторлък...
Как в едните си сбрал дълбините и чистия смисъл - ...

Баба Яга се събуди,
рошава се попротегна -
за закуска се огледа,
че стомахът ѝ се стегна.
Поогледа се, не помни ...

Когато предозирал съм с горчилките
и ляга мрак в тъгата на пиано,
Аз сипвам зной в душата на бутилката,
а музите са луди и пияни.
Когато натежава отчаяние, ...

В китното дърво на скрито,
с едно листо покрито,
шарено Синигерче - синица
сладко похапваше храница.
Нейде дълбоко от гората, ...

Няма място в пазарния делник...
Тя е клечка по прашния път.
Не препъва, не боцка, не пречи,
но за всички е повод - да спрат!
Тъмнината е нашият спътник... ...

Аромат на омайна свежест се потопи в мислите ми.
Треперих...
Гасна, като свежест...
Ах, къде се намирам?
Аз съм направена от крехка свежест - дива и сладка. ...

Забравили, че хора сме
По-лоши станахме от звяра,
а той напада само
кога е гладен
или в безизхода. ...

- Влез, Соня! Ела да те запозная с годеника ми! - и Лили хвана приятелката си за ръка и я поведе към хола.
- Емил,това е Соня! Соня, запознай се с Емил.
Младият мъж скочи от дивана, усмихна се и протегна ръка. Соня направи една крачка и усети как Емил я опипва с поглед отгоре до долу и обратно. Само ...

Бездушни, самовглъбени вървим,
съвсем без зрение, като сакати.
Подриваш просяка невидим.
Ръката, не видя ръката...
Протегната за залък същен, ...

Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната ...

16.
Любовните истории бяха като в латиноамерикански сериал. Все пак – пубери, напъпили и търсещи време и начин да изригнат.
О, какви ли не съм видял…
Някои – като при Светльо и Ивелина, завършиха с брак. Други…
Когато поех девети клас с 66 набор, поиска да се премести при нас едно момиче. Мариана из ...

Напускам катедралата на старата ни вечност
и любовта си вземам като вярно куче.
Сърцето ми отдавна е гаргойл,
жадуващ кръв,
но през повечето време е опитен позьор ...