Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...

Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...

Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.
А аз потъвам в лепкава мъгла, ...

Мухата - муха е, защото вреди...
Прогонил си казваш всички мухи,
спокоен заспиваш, нали?!
Една си забравил? Тя сто, ще роди,
ще трови до край тя твоите дни. ...

Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...

Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...

Пред тебе има пътя два
и двата светят в зелена светлина,
а за мене път май няма.
Животът по-добре да си отиде,
защото е измама… ...

В наше село, днес празнуват!
Днес празнуват, днес лудуват!
Млади, стари се събрали,
Се събрали, днес избрали!
Млад Илия да е „цар”, ...

Извървях всичките си страхове
и себе си обричах на вечни падения
от камшиците на наивността ми сляпа,
бях слаба и опустошена.
В бездната горях заедно със собствените ...

- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...

Щастлив ли си,
когато мен ме няма?
Обичаш ли света,
който е за двама?
Усмихваш ли се ...

Там дето свършваха вълните...
Там дето свършваха вълните –
назад за да поемат,
започваха тогава дните
на моята поема... ...

Да те надмогна,
да те преживея,
да мога отново да се смея,
да се избавя от собствения плен.
Да се утеша и да забравя ...

Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...

Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...

Никога не съм крил, че винаги съм се опитвал, до деня, в който двата ни свята се сблъскаха.
Затворих очи след това разбрах,
ти си тази, която ми показа как да обичам.
Страхувах се да те уведомя,
изглеждаше толкова добре, прекалено добре, за да бъда с теб, но тогава видях погледа ти. ...

ТИ СИ САМИЯТ ЖИВОТ
Скитнице Любов,
безплътна, невидима,
близка и далечна,
с име и безименна, ...

Първа идва пролетта
със цветя и пеперуди,
с щъркеловите ята,
и с безброй калинки луди.
После лято е наред, ...

Какво съм аз?
Една по-малка стъкленица
потопена в лава с цвят на пшеница.
Какво си ти?
Едно перо от всички други взето, ...

Където не очаквам те откривам -
дълбоко в моята душа...
Когато вдишвам те, разбирам -
за мен единствена си на света...

Sanremo 2020
------------------------------------------------------------------------------------
Леванте - Тикибомбом
Санремо 2020
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Все повече асоциирам случващото се с развръзката от знаменития роман на Хърбърт Уелс "Война на световете". Разликата е единствено в това, че случващото се е със земното население, а не с марсианците. Въпросът не е в това дали и този път човечеството ще мине метър, нещо което ми се иска да допусна. В ...

Вече знаете - Росина
всички по успех надмина.
Тя решаваше задачи
много трудно и така че
даже мистър Бух се смая. ...

Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда, ...

Давам ти последната зимна ябълка на света –
и соковете, и залезите, и захарта ѝ.“
Николай Милчев
Дълбоко в моята душа,
Прегърнах те, като чуплива ваза. ...

насладообилие...
или билка за наслада...
болко,чакам те зад ъгъла
докато вървиш
по тротоара от любов ...

Изживя живота си достоен
по пътя начертан от ориста,
когато си тръгна от света лъжовен,
в дома ни спусна се нощта.
За моята младост бе гръм от небето, ...

В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...

Косите ти обичам да целувам,
да галя нежно твоите гърди
и върху тях със пръсти да лудувам,
да пия с устни твоите сълзи!
Вместо вино бавно да отпивам ...

Зима във Вълшебната гора...
Зима... Сняг и тишина...
Аз и ти – мечтание!...
И Вълшебната гора –
в слънчево сияние... ...

СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...

Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...

Слънцето клонеше към хоризонта. Рада седеше близо до пътеката, обърната към залеза. Настаних се малко вдясно от нея.
Седях, гледайки към огромния златен диск на слънцето и усещах как в дланите ми, обърнати към Слънцето навлиза топлина.
Имах въпрос и той изплува. По-рано не можех ясно да го изразя, н ...

Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...

Няколко капки тъга
просветваха като мъниста
по паяжината на съществуването...
Любими ѝ бяха онези тягостни, мъгливи и потискащи дни, когато небето едвам се удържаше да не се стовари върху главите на хората и безмилостно ги наказваше със сълзите си. Почти винаги в дни като тези, тя си намираше нови п ...

Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно.
Дете на Бога ли си свидно, ...