Пустошта поражда пустош,
вятърът довява дъжове...
Любовта поражда болка.
Любовта създава светове!
Любовта във пустош не живее, ...

Дърветата, разперили ръце,
ми махат бавно, с клонки-пръсти.
А слънцето, немирно петънце,
промушва се през облаците гъсти.
Усещам гъделът солен ...

Сега си замина завинаги.
Все още се опитвам да разбера защо.
Толкова бързо ме заряза.
Без да се сбогуваме.
Виждам те в сънищата си. ...

От вечно бързане пропусках гари,
прескачайки над локви и дувари,
рискувах вместо цяла да остана,
да причиня поредната си рана...
Пресушвах без думи реки от сълзи, ...

Това, че някога, в закътан кът,
дръвчета и през есента цъфтят.
наместо да ни радва, натъжава.
Не топли закъснялата любов.
Цвят, цъфнал не навреме, ...

Насред есенна поляна се изляга
утрото – усмихнало се днес.
На тъгата вижда се – не ѝ приляга,
да го следва с интерес.
Уморена до съня на тъмно... ...

С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...

В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...

няма човек да
не иска щастлив да е
в свят на свръхкривда

И не че някога била съм в нечие сърце
Най-обичана, най-мила, скъпа и добра
И не че някога била съм в нечии ръце
Най-голямото богатство, светлина и топлина.
И не че някога била съм, в нечия съдба ...

Мълчи загадъчно небето.
Една звезда навъсено се мръщи.
Чашата прелива с тишина,
в очакване да влезеш вкъщи.
Розата във вазата увяхна. ...

Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници – ...

Дедите ни са пренесли истините, правилата от Вселенския Закон и в обществения живот, като готови модели, измислени от Висшия Вселенски Разум, приложени и проверени във Вселената. За устройството на обществото, нашите деди са ползвали модела за Четирите велики елемента: Етер, Въздух, Вода и Земя. По ...

На жълто ли кръвта ми ти прилича?
Лятното слънца припича.
Слънчево лято
изтича
в синята вис прозаично, ...

Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестн ...

Капка вино
по устни
зажаднели
рубинен цвят
и толкоз красота ...

В парламента със сурвачки
влизат ведри коледари,
и нареждат с бодри крачки,
и сурвакат... със шамари...
"Здравейте, наш'те депутати, ...

Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили ...

Въздух, плач, дете и гръд...
майка, татко, плът и кръв...
любов и грижа във добро и зло...
рана ,две и карам колело.
Читанка, съученици, учители - шестици... ...

На самотата ѝ отива цигаре
и аромат на дива орхидея
Навярно ѝ отива и сърце -
пулсираща вълна разбита в кея
Отива ѝ среднощен филм ...

Добрите мъже
Добрите мъже имат нежни души,
и все си остават те неразбрани.
Обичат от душа,от цялото си сърце,
жените уважават а дали тях те? ...

Виж тази безгръбначна интелигентност
с безброй стратегии за отбрана!
Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,
колко бързо ги задушава в прегръдка.
Плува бавно сред облак от гъсто мастило. ...

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – тежка, сива коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо-дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

Дъждовно сърцето ми бие,
изпразнен до дъно бокал.
Душата ми тайните крие
на есенна, мъдра печал.
Дъждовен е всеки мой ден, ...

Затворен между четири стени,
усмивките измъчени раздавам.
Отлъчвам се, защото ме боли...
Дали на младини не побелявам?
Понякога кървя като войник – ...

Честита да е Новата година!
Една добра година нека да е тя –
Със много плодове и мед в градина,
Творческа, успешна, пълна с красота!
Изобилна, щедра, плодотворна, ...

Тръгнала съм теб да търся, Вълко!
Кошница не нося, ни наметка.
Сто пъти в гората ходих мълком,
сто пъти по все една пътека.
А в ума ми думите на мама ...

Сгушени под есенната стряха,
с надежда да се опазят от дъжда-
две врабчета тъй нежни бяха,
като зрители унесени от песента...
А може би-живееха с мечтата, ...

Какъв поет съм, музата къде е?
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал, ...

Остров Мѝконос...*
Вълшебна вечер!... Бриз полъхва...
Прибой... Разбива се вълна...
Далече нейде стон заглъхва --
ръмѝ Космична тишина... ...

/На внучката ми Мила/
Мила, приказно момиче,
чипоносчице една,
баба клетвено се врича
в ненагледна ти душа. ...

Чезаре Кремонини - Аз и Анна
-------------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Davide Petrella
-----------------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Давиде Петрела ...

Старият Капитан...
на капитан далечно плаване Петър Софийски
Животът му преминал в необята
примамен на един ли Океан,
той беше вече „слязал”* на земята – ...

Да съпреживееш Рождествената нощ
е дар велик, дар от Свода Небесен!
Вървя по улици сред празничен разкош
и в душата ми се лее, лее песен...
Краката ми сами ме водят в храма. ...

За пролет копнее душа,
за кокиче сред студ,
за река сред суша,
по тебе аз съм луд.
Цветя, разкъсани без жал, ...