Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...

Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...

Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ...

Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения. ...

Да тръгваме ли вече?...*
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...

С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко, ...

Страшна горска приказка...
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...

Тук, край брега на морето,
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ...

Колчем семейство
се срива, скърбѝ Бог със
скръб свръхгорчива...

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...

Затворих мисъл във бутилка,
на залез пред Луната,
коленичих на брега.
Целунах я, помилвах я,
изпратих я с въздишка, ...

Горя! Ела да угасиш пожара...
Аз чакам и без глас те викам...
От страст олово ме изгаря,
ти знаеш... какво искам...
Ще го направиш – устните ти мамят, ...

Гарван... Гарвана, око не вади.
А защо и с любовта, не е така?
Който злото търси,
злото да му се изтърси!
Любов, любов не дава... ...

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...

Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес, ...

КЪМ СЕБЕ СИ
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ...

Хей, сърце, не пускай корени в земята,
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ...

Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен... ...

Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ...

... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ...

Ще се заключа!
С триста ключа -
криви и ръждясали.
Ще се заключа.
Зад вратата ...

Между две думи,
между четири очи
вали тишина...

- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...

"Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ...

Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ...

Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ...

Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ...

Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...

Ценностната система е съгласуван набор от етични ценности на дадено лице, организация или общество, които служат като стандарт за насочване на човешкото поведение във всички ситуации. Добре дефинирана ценностна система е моралният кодекс.
Пише го в Уикипедия и всеки може да го прочете, но не в това ...

Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...

Страстта - капризна, застаряваща актриса,
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...

Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...

Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...