Удари гръм, небето се разцепи,
изплака си очите и притихна,
залута се, в прозорците ми слепи
и в локвите притворно се усмихна.
Мъглата, с белезникавите дрипи, ...

Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ...

Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.
Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и изва ...

Момчето, което искаше да свали Луната
(приказка)
Едно момче замръкнало в гората,
внезапно някак и нощта дошла
и в мрака то объркало следата, ...

Дали
живея в сън?
Или сънят е жив
и нощем ме преследва пак?
Отварям си очите в полусвяст, ...

трудът — освен че
облагородява — и
людесближава

Всички ли деца обичат
да се смеят и да тичат?
Отговора вече знам.
Днес започваме оттам,
докъдето спряхме вчера. ...

срещу тъмата
и мрака — на словото
виделината

Моят дом е в птичите криле
и блясъка на хоризонт далечен.
Ехото на вятър ме зове
и вечно гоня свят по-човечен.
Моите мечти са при звездите ...

Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата, ...

Бил съм
Бил съм като пролет,лято и есен,
бил съм сълза в окото ти,песен,
бил съм утеха в дните ти тежки,
бил съм твой мъж отнасял се човешки, ...

ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...

Стига с тази тъга! Съблечи я от себе си вече.
Виж дърветата вън как поклащат листата си есенни.
Някой своите летни илюзии гони далече.
Друг складира си радост попътьом - усмихнати кестени.
Стига с тази тъга! Виж децата във двора на знанието. ...

Зеленият залез...
В моряшките кръчми до днес се разказва
легенда красива за Залез зелен:
веднъж на хиляда години той блясва
подобно на Божият Гняв – мигновен... ...

Е́сенна импресия... № 9
Хубавото време вече свърши́ –
зад завоя спряла Е́сента
носи от гората клон откършен
с о́ще не опадали листа... ...

По златния рид на небето
пробягна солена вълнá.
Припламна просторът и ето –
ни вятър, ни лятна луна.
Ни облаци в чепкана прежда, ...

Питаш ме
Питаш ме боли ли ме? Боли!
Питаш трудно ли без теб живея?
Питаш, но сърцето ми мълчи!
Аз след теб забравих да се смея! ...

“И днес могат да се видят край Ахелой купища от кости на позорно изкланата, бягаща ромейска войска”.
Лъв Дякон
Полето помни още тази бран,
когато край реката Ахелой*,
за кой ли път, ромейски стан ...

Топките мъжки
подскачат здраво,
потят се кълки -
Браво, браво!
Ох, ах се чува - ...

Когато дойде време да те имам.
И ти да имаш мене, доживотно -
тогава нежността ще ме повика,
за да ми каже, че ужасно съм виновен.
За дето все я гледах замълчано. ...

Нека състрадание да проявим,
та животът им да е по-поносим!
Майчината ласка не усещат те,
а крехко и ранимо е всяко дете!
То наистина грижи заслужава, ...

Преди много, много лета... в Бѐлоградчик
живял мюсюлманин Хаджи Хюсеин,
що в слава на Бога, на своя Аллах
решил да издигне джамия без страх.
Дѝрил той дълго дюлгерин добър, ...

Иска ми се вече, да сме тъй далече
от грижи без крайни
и мисли отчайни
Иска ми се вече да сме пак безгрижни
като птички леко ...

Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ...

Дърветата отдавна ослепяха.
Разкаяха се всички маргаритки.
Магарето под рехавата стряха
до сламата почива от мухите.
Борбата е за зрънцето последно ...

Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ...

Променихме се , някак неусетно,
забравихме старите дни,
порастнахме тъй неизбежно,
оставихме детските игри.
Как толкова бързо минаха ...

Затвори очи и послушай тишината,
не ги отваряй ,искам да те разведа
из моите мечти ,не се бой от тъмнината
не е страшна тя, докато сърцата ни туптят.
Затвори очи и послушай тишината , ...

Бях тук...живота вкусих...
любов дарих,потъвах в грях!
Сълзите ,бърсах,наивен бях...
до днес незнайно как, но оцелях.
Впусках се в мечти горещи! ...

Шарената черга грее
с цветовете на Дъгата.
Колко нишки на Живота
Слънцето е там втъкало!
Стан от свидна,родна къща, ...

Море от Стихове
Поетът влюбил се в красива жена,
красива ,умна,нежна актриса една.
Посветил и много свои стихове от сърце,
всеки ден и изпращал по едно,,като дете! ...

Нека !
/ споделям и вярвам в тези няколко реда - най-важното в живота/
Нека почитаме и опазваме природата,
да търсим самото доброто у нас и около нас.
Да се радваме на създаденото от човешката ръка ...

Есента ще премине през теб като нежно докосване.
Като тих листопад, с прошарени в охра целувки.
Като звездна мечта, с пулсиращи шепотни нотки.
По-красива от всякога, с присъда - безкрайно да топли.
Есента - все така непозната, с нестихващи влюбени стъпки, ...

В ЕДИН ЮМРУК
/по идея провокирана от филмите „Откраднат живот“ и „Пътят на честта“/
За живота тайни няма.
Всичко е закодирано точно.
Погребваш нещо в най-дълбоката яма. ...

Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...

I rested down my head on you.
The soaking grass beneath us grew.
The leaves were quivering in tremor
as they caressed the hunchbacked oak.
A windy breath passed by and spoke ...

Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни, ...