След Каменната ера
Земята стана Тера
със лоша атмосфера
и пълна с далавера:
Поръчах късно вчера ...

Магия
По Коледа магията се случва
в истинска и земна дреха.
Идва в полунощ и ни целува.
Прекрачва прага.Чиста, лека. ...

Днес е четвъртък.
Рано вечерта е.
Току-що дъждът спря.
Реших да се разходя из парка,
да усетя свежия въздух ...

Живеем в динамичен и модерен век,
в който са на почит лукса и парите,
те са мерна единица за щастлив човек,
а всичко друго е в графата ретро демоде,
обсебени от манията на суетните амбиции, ...

"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.”
Това са думи на великия Петко Славейков, написани през далечната 1875 г. Наистина ли звучат като думи от миналото или по-скоро като думи на човек, живеещ в България през 2019 г.?
Откривам с всеки изминал ден все повече прояви ...

Коледно наричане
за здраве и късмет,
за огнено обичане
и много, много берекет.
Новата година иде- ...

Във гроб вековен
скелетът лежи
острие метално
сърцето е проболо
над тялото безжизнено ...

Започна с мен и теб.
Приятели, които никой не можеше да раздели.
Никога не съм мислил,
че можем да се разделим ...
Така че сега, ...

Юристът от Тулуза - Пиер дьо Ферма (1607-1665), който изпращал без угризения хора на ешафода за не чак дотам големи провинения, имал своя тайна страст - откриването на странни числови свойства. Той забелязал, че ако бъде взето произволно цяло положително число a и повдигнато на степен p (където р е ...

Блестящите и ярки чорапогащи притискаха и очертаваха красивите бедра и ханш, натоварени със сексуална конотация, голям принос към изисканата вечерна рокля, избрана за случая. От ръба на диамантените обеци до дъното на тънките токчета всичко беше просто... шикозно и обгръщащо чувствено. Очите, изгаря ...

Вампир кръводарител
и вълк овчар.
Безумец учител
и богат клошар.
Супа на скара, ...

Прибра ли се?
Сигурно си уморена.
Аз също.
Днеска беше една – да не казвам.
Само някъде да поседна, ...

Не искам ти да ми даваш.
Искам аз да ти дам.
Не искам ти да ми казваш.
Искам аз на теб да кажа.
Не искам да ме обичаш, ...

Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...

Каква сме нация, опасни сме –
че всички сме пожарникари.
На работа и по домашному
един след друг гасим „пожари”.
На чорбаджии чужди, наши ли ...

Пак ще спим разделени,
пак се сърдим на смени
и отново, отново инат.
Не, не сме съвършени,
трудно правим промени ...

Ще замълча тогава – няма да говоря.
Сълзите ми са топъл дъжд
и нека с тях сърцето ти
да излекувам и да те стопля,
че мъгла е вън и идва вече студ...

Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си ...

С присъщото човешко безхаберие
канонизираме довчерашни палачи
и бивши юди с кредит на доверие,
рогати ангели – на стадото водачи.
Широк им е светът на тесногръдите. ...

Пристигна Принцът днес на коня бял
сред сто жени крещящи, зачервени.
Такова чудо той не бе видял –
да го замерят с прашки, сутиени...
Нападнаха го хищните ръце, ...

Една седемдесетарска балада.
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Вяра Иванова
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Виж, светът е черно-бял –
изтри му цветовете, като дъжд!
Сега си, като дама на виенски бал,
а аз напуснат и забравен мъж!
Виждаш ли, светът се скрива ...

Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина, ...

Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ...

Аз още вярвам във морето.
И всъщност вярвам само в него.
Единствено е само то, което
прилича ми тъй, истински на тебе...
И птиците, и пясъка в косите ти, ...

Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието, ...

Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш. ...

Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...

Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна, ...

‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...

Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ...

Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много. ...