Есен...5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...

На пролетни цветя ухае твоята любов
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...

Градът и ние
Малка бяла звезда, има свой собствен свят
и за него начало и край е, и смисъл.
Като малка мечтаех да бъда голяма
и не мислех, че няма да имаме синьо. ...

Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...

За местната клюкарка със любов
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
и всичко тъй с най-милите слова.
Простете ми! Ужасно аз сгреших. ...

После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...

Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ...

Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...

Това е преработен вариант на предишна моя публикация.Общо взето , нещата не са само цветя и рози.Има и такъв нюанс , колкото и да не ни се иска. Навлизат стратегии , гестаповски похвати , маскирани като грижа за децата ни и други задължения с които се обезличава човешкия вид. Ама то в инструментала ...

текст: Валери Петров

Billie Eilish – ilomilo
Told you not to worry
But maybe that's a lie
Honey, what's your hurry?
Won't you stay inside? ...

Изгубвам нещо, някой го намира,
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...

В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен, ...

В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...

На душата ранения зов
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...

Ковчег. Пирони. Чук. Въже.
Земя. Трева. Народ. Небе.
Реч. Молитва. Поп и кръст.
Камъни и рохка пръст.
Музика. Последен марш. ...

Каква контузия?!.. (Лечима).
Направо да не вярваш, а се случва.
Едва ли да се чудиш, непростимо е.
Съдбата все в десетката улучва.
Не ме вини за страховете ми! ...

Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...

Дивна е дивна самодива,
коса разпусна, танц затанцува,
танц затанцува, песен запяла,
песен запяла на самодивска поляна.
В очите й болка голяма ...

Мандолино, на моите желания,
престани да туптиш все така,
сякаш целият свят се нуждае
от прегръдките твои
и от силна и топла ръка! ...

На полянката до къпинака
бе на Мравчо мравуняка.
Мравчо след обяд добър
бе полегнал под листо - чадър.
Заедно с майка си Сърна ...

Когато говоря с Бог,
Космосът влиза в мен -
тялото ме напуска.
1994

Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...

Измий море,
на босите нозе сивата отрова,
и дивотията и нея, останала без мисъл.
Вземи море и остави я без опора,
вълните да и влеят смисъл. ...

Последно сбогом
Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая? ...

Слова написани от мъка,
дълбоко от сърцето сътворени...
Делят безгрижното ни време
с часове загубени от бесове ни.
Сърцето, то тупти... защото, ...

Ако някога за тебе звездите угаснат,
и слънцето престане да грее.
Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.
Ако месецът се крие зад облак,
и нощта е задушна, и тягостно тъмна. ...

Доведе ме дъждът във този град
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...

Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...

Когато твоята любов шумеше,
Моята поиска тишина.
Не се замислих колко те болеше.
Чак когато дойде залез,
осъзнаваш, колко ценен ти е бил денят...

Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...

Царевград намигна смело и в междата се стопи,
сто гори любов изплели, а студентите – мечти.
Всеки тук се бори тихо и отива си в нощта...
Тъй човешко е да искаш да целуваш по уста!
Аз оставям дните топли, заминавам си оттук, ...

(Разговори с любовта)
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...