Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ...

Че ти си братко, жива класика!
И аз през уплах все чета,
как морето ще подквасиш;
и в небето си звезда!
Добре е, че вярваш твърдо, ...

За теб или за мен да се разплача?
Преселени са в тъмен свят душите
и плаче тишината за палача си,
но буренът под стъпките му сит е.
По скърцащата стълба се изкачват ...

Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ...

Без стрелки са днешните часовници,
нямат книгите ни книжни страници,
нямат цели днешните бунтовници,
бранещи мисловните си граници.
Без стрелки са днешните часовници. ...

Ако някога в грях случайно паднеш,
не се отчайвай, ако се провалиш,
на Бог моли се, за да станеш
и не спирай с песен да го хвалиш.
Пусни мелодията на сърцето, ...

Влетяваш в съществителните ми, обираш всички прилагателни
и се настаняваш нежно в съдържанието на всяко изречение.
Допир на пръсти предава трептенето на щастливи неврони.
Разчитам всяка крива в кардиограмата на сърцето си.
Знам, че обичам до костиците на хрущящо желание всяко докосване. ...

Как да открия път към доброто
Щом не намирам пътека към тебе?
Идват с шепот вятър, луна и слънце,
Носят одежди и скрити надежди...
Идват към мене преглътнали стон, ...

Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болна ...

Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...

Вината е на виното, че дава смелост
да кажа: “Днес не те обичам вече!”.
Вината е във теб, че много чака
и дълго беше все от мен далече.
Наздраве! Пий до дъно тази чаша, ...

До тебе е така красиво...
дори когато мълчиш,
дори небето да е сиво
и лее капките сълзи.
Очите ти говорят... ...

5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ...

По-мъдра ли станах… Но друга съм вече…
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма…
Прощавах предателства. Думи преглъщах. ...

В кръчмата...3
В ритъм дрънкаща китара
и прегракнал саксофон
със мелодията стара,
бяха музикален фон... ...

Музика и аранжимент - Никодим
Текст - Валентин Йорданов
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Някога, когато Бог подреждал земята и нейните твари, трябвало да даде всекиму дарба. Тя му трябвала, за да оцелява, да се развива, да си облагородява мястото. Първо се погрижил за растенията и животните. Те всички имали с какво да се защитят, имали с какво да облагородяват средата. И никой, ама нико ...

Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай, ...

Мрак и в деня
Мъж за картина!... Слънчев лъч плиснал!
Свръхталантлив!... Тя – страстна жена!...
Днес от таланта му, вече утихнал,
няма и помен... Мрак и в деня!... ...

Събудих се с мъждукащо прозрение –
пристрастия изпитвам. Непростимо е!
Проблесна закъсняло просветление –
без тях да съществувам, немислимо е!
Към вътрешния чар изпитвам слабости ...

Такива сме си. Странно поколение.
Залъгваха ни с приказки за вечност.
Неравенствата бяха уравнение.
А бъдещето- светло...И далечно.
Такива сме си. Вярвахме и любихме. ...

Сънувах те... И думите сами се наредиха,
подобно капки дъжд след гръмотевици небесни!
Както нанизаните ноти правят песен тиха
на листа с ключа сол и петолинията тесни!
Пред мен бе твоят лик! И твоята усмивка! ...

Светът бе сътворен
защото Господ Бог
от Любовта бе вдъхновен

Знаеш ли, засмя се
Изсмя се на отминалите дни
Подигра се с изминалите сълзи
Наигра се на тези игри
И не разбра ли, че тъмно е ...

И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа
Искри от страст в мене да бушуват ...

Съществувание - безлично....
Нищо лично...
Мислех, бях и съществувах.
Сега. Тежко е, критично.
Прегръщах. Вял, но се любувах... ...

Любовта ми е тъжна като старо сребро,
потъмняла отвън, а отвътре като злато!
Любовта ми е нужна като въздух който дишам,
като водата, храната, когато я няма тъжно въздишам!
Любовта ми е нужна за да я споделя, ...

Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!
И да не те засяга, че в мълвата ...

Ще те обгърна с двете си ръце,
не чувствай свян, а въздух поеми си,
аз ще пулсирам с твоето сърце,
тъй силно бие – Рая представи си!
Ще те обгърна, хиляди дъги ...

Отрекоха те - високите и силните, но с дребните души
Отрекоха те - от страх за титлите си..
Аз отново ще те назова!
Ще те назова по име и със титла
Забраниха те - заради власт нищожна ...

И този ден изтече
изтече като от пробит варел
тъка както водата си изтича
и попива в сухата земя...
А варела стар с множество пробойни ...

Най-юначно стана
днес сега,
в миша дупка да се криеш,
глупостите със страната
дето вършиш ...