Един герой от класиката ни литературна
изправил се е със осанка горда.
Все него виждам накъдето се обърна -
във политиката, във всекидневието, в спорта...
Мъжествен, хитър, бих добавил... мазен... ...

Поетът е особен вид птица, с чупливи криле и ранима душа. Понякога се издига до Седмото небе, друг път пропада до Седмият кръг на Ада. Понякога лети нависоко, друг път пристъпва в блатото, но винаги е готова да зарови клюн в мастилото и да зарее мисли в облаците.

Официално – Ден на народните будители. Не е проблем, че малцина българи знаят кои са те. Не е жизнено важно използването им за актуални политически цели. Не е страшно празнуването на деня от учениците като пореден освободен от занятия делник.
Нормално – през ХХI век са нужни и други неща, освен исто ...

Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. ...

Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...

Моята красива птичка
във жена превърна се голяма.
Моята едничка дъщеричка,
щастие на татко и на мама.
Тя до вчера бе дете ...

Колите – мокри...
Хората – и те...
Дали сред вопли
тя ще ме съзре?
Нощта се спусна ...

Толкоз сляп ли бях, да не видя
тези влюбени, честни очи.
Толкоз глух ли бях, да не чуя
тази обич, която трепти.
Толкоз подъл ли бях, да се скрия ...

Настъпва бавно като в тежка ода
на есента снагата пъстроцветна,
обгърнала е цялата природа
със балната си рокля мимолетна.
Раздава щедро, тъй на вересия ...

Почти загуби ме, а как не го разбра?!
Заспивах всяка вечер с една мисъл...
Незнайно как аз върнах се,
за мен ти си човекът, който има смисъл.
Аз губех се далече нощем... Няма ме. ...

И след Циганското лято,
сред Оранжевата есен,
Гошко крачеше в листата
със една чудесна песен.
Той се качваше в метрото ...

Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла, ...

Защо ли мечтая за празник,
където на тежка трапеза,
събират се мъртви и живи.
Безумен, невиждан, но празник...
Където пред пълна трапеза ...

Умираща птица е една моя мечта.
Пропъждах я, гонех я, плаках сама.
И тя плачеше тъжна и гола в нощта.
Нали бе късче от моята горда душа.
Скитница стана. Бродеше в дните, ...

Джош не обичаше да работи. Сам по себе си този факт щеше да остане незабелязан от историята, ако не беше срещнал Саймън. Двамата бяха израснали на „Роутланд авеню“ в квартал „Алертън“ в Ливърпул, в който все още витаеше духът на Джон Ленън, който също като тях беше роден тук. Колкото и странно да зв ...

Капчукът на ноември ме събуди.
Дъжда изгонил е онази суша,
и циганското лято ще се чуди,
защо комините започнаха да пушат...
Мъглите ще се спускат над града ...

С теб можем да говорим много дълго,
жонглирайки с най-екзотични думи,
да ме плениш с лъстиви многоточия,
да те пленя с метафори изящни...
По каменните стъпала на замъка, ...

Ех, избори селски се готвят отдалеч.
Всеки кандидат се надпреварва и с пиленце и баница
приканва:" Гласувайте за мен, ще ви оправя"
с лозунги и мръвки обещава.
Хвърлят на простия човек пари, а той ламти ...

Мрак се спуща. Всичко в мене мълчи
и тъмнее подобно на мрака.
Прозрачна ли съм и дали ми личи,
как душата гаснеещо чака,
да запаля искрата в насъщния път ...

С характер-
бодлива капина.
А кожата-
бяла и гладка.
По пътя ...

Стограмовата чаша - вече литрова.
Двукубиковия шприц - вече десетичен.
За мен лечение, за вас - отрова.
За мен, проблем личен, всеки е безразличен.
В пясъкът надълбоко крака заравях, ...

По релсите на паметта
пристигат влакове и заминават.
Среднощиният е влак тъга.
И свети гарата.
Оставаш тук несподелен, студен, ...

Ще публикуват мой разказ на хартия. Представете си само. Мой разказ, отпечатан в книжка, на страница седемдесет и трета, с дъх на качествен папир сред други високи произведения. И той си стои там, многозначително и важно. Не е за вярване! Не че не съм отпечатван до сега. Първото ми хайку спечели въз ...

Какви са тия нови моди
за мигли с паешки влакна?
За колиета с октоподи
и чехли с брезова кора.
А шапките от слонска кожа ...

Аз и Историята
Историята: Кой си ти?...
Аз: Българин!...
Историята: От къде си?...
Аз: Вече не знам!... ...

не се побира
високомерието
и в черна дупка
и в черна дупка
високомерието ...

Тикви, тикви, тикварници,
вещици, вампири и подобни.
Прилепи, дракони и паяци,
зомбита със чара на секс-бомби...
Келтите завиждат благородно, ...

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...

Тръгнах и намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч
да разхожда гайдата си пойна
по алеята на лунна нощ.
Викам, Джони, дай да те целуна, ...

Ще я познаеш!
Сигурна съм!
В теб зародила се веднъж,
тъй топла обич, искрена
и по-лека от перце. ...

Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш, ...

„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...

31.10.2019
Минорно...
Да си щур на двадесет и пет-e най- нормално !
А на осемдесет и пет почти -е необичайно !
Ако се види някъде такава-изглежда нереално!... ...

/ На мен Хелоуин ми не требе!/
Тя има походка
на гъвкава котка
и поглед фатално зелен.
Така ме фиксира... ...

За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - ...

Вярно е, ние, българите, обичаме историята си. Да четем романи, да поизтъкнем това-онова, да позяпаме с наслада златните археологически находки (а жените да се ядосват що материал пропада, какви украшения биха си направили).
Но да се замислим над миналото, да пренесем опита в настоящето, просто да с ...

ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА
Все още ли сънувам върхове
и търся смисъла да ги катеря?
По стъпките ми бурята снове
и я сподиря вълчата потеря. ...