Такава съм… Понякога мълча,
а друг път пее любовта във мене.
Понякога от тишина боля…
Или през сълзи радостно се смея...
Понякога съм палава вълнá. ...

Въпреки това което ти твърдиш
всеки те е виждал в скъпа кола,
мислиш си че можеш да ме заблудиш,
зная че с онзи заможен мъж пак си била.
Мислиш че не зная но знам защо си с мен, ...

Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...

изкуство всеки
занаят е — и любов
и благодат е
изкуство всеки
занаят е — обич е ...

По принцип ти не си ревнива, знам -
прощаваш ми, когато се зазяпвам
и добродушно се засмиваш там,
където случва се да се "оцапвам"!
Познаваш ме – епикуреец пръв! ...

- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...

любовта
е
майка-всеотдайка
и терзае се
и вайка ли се ...

Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели, ...

Половина небо држам на рамо
ми тежат меридијани
а над мене е ѕвезден коловоз.
Луѓето носат товар од омраза
кој го нашле случајно ...

Силата на духа си аз познавам,
но и безсилието си зная - уви.
Със силата си полетявам.
Безсилието сърцето ми руши.
С вяра парченцата събирам ...

Вече нищо не остана от думите,
Които в празни обещания превърна,
И целувките ти, избледнели заедно със теб.
Два различни свята.
Така далечни сме си с теб, ...

Като коте се милкува
като куртизанка хитрува.
Като момиче те обича
като манекенка се облича.
Като фурия пазарува ...

Реквием за последното море
Оплаках и последното море.
Без песен на русалки. Без рапани.
Не бе видяло много. Никой друг
не беше идвал скришом във съня му. ...

Има много по-красиви,
диви,
и секси жени от мен.
По-елегантни,
по-стройни. ...

Е стига де,
защо назад се взираш,
в онез отминалите дни?
В онези пусти дни отминали,
в тръните понесени ...

Вятър вее, скръбно пее.
Влакът трака, бавно трака.
Мойта песен радост чака.
Облак плаче, сълзи лее.
Влакът трака, глухо трака. ...

Върни ми изтеклите минути, Господи!
Ще ги налея в чашата с искрящо вино
и ще ги изпия на един дъх -
така, както пия от живота -
с леко сърце и с усмивка!

Когато слънцето за сетен път загасне
и няма вече помен и от нас -
ти знай, че тъй - макар напразно,
бленувал съм те до последно аз.
Ти знай, че аз не те изпуснах, ...

Че имам къща със градина,
изпълва мойто същество.
И радостта през мене мина,
като значимо празненство.
Какво е къщата без хора ...

Има и такъв махмурлук - любовен

Не искам
Не искам мила да те забравя никога,
не искам да спра да те обичам от душа.
Не искам в любов на друг да се вричаш,
не искам, аз искам сам мене да обичаш! ...

И самотата може да е муза, стига да не я удавиш в някоя чаша, докато търсиш истината!
По дрехите посрещат, по апетита изпращат!
(Из "Наръчник за начинаещи политици")
За едни камбаната бие, други Ги бие!
Едни живеят живота си, други живеят за другите, а трети - живеят живота на другите!

Аз съм Чичо Пей. Здравей!
Тръгнал съм мома да диря
по гори и по поля, по дворове и села.
Като си летя в небето,
чувам караница в двор, ...

Защо пишем стихове, поеми?
Защото пълно е с проблеми,
че моралът ви е в упадък,
че потискате човека малък.
По-хуманно с него се държете ...

Единствено чрез стиховете мога
измисляйки си да съм истинска.
Виждам те, Крадецо на бъдеща
в мислите.
Чуй, нещо важно сега ще ти кажа. ...

Вече е силует...
Вечен силует.
Не помня аз лицето -
спомен бе забравен,
изоставен на произвола - съдба! - ...

Книгите са лодки бели
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...

Падна отнейде във скута ми -
черно-бяла следа от младостта...
Навлажни очите ми -
сълза една на радостта...
Докосна ръцете ми - ...

Свита осъзнатост,
преходно начало.
Криви в огледалото
на отражение в бяло.
Секунди в отвесите ...

Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ...

Събудих се...
в един прекрасен ден,
с пораснали криле.
Криле красиви
криле... ...

По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на не ...

Днес, сега на мига във време
на време ще намеря време
От утрин до здрач без бреме
като едното време ще те намеря
Насред полето в цветовете ...

За първи път записвам песен с толкова добро качество, по-принцип не е така. Изразете мнение за най-новата ми песен, за музиката и текста една седмица ми отне докато стане дето се вика малко от малко, благодаря. :)

Във своята компания, признавам,
че винаги се чувствам най-добре -
чета или пък стихче съчинявам,
един поет това ще разбере!
Или пък дълго слушам музика, ...

Когато разберем порядъка в света
ще се научим да приемаме смъртта без да я тъжим.
Когато отворим сърцата си за този порядък ще приемаме
болката без болка,
Начин да разтълкуваме тайните му е да оставим душите си на спокойствие и да течем подобно на ноемврийското ручейче, което през Май се превръща в ...

От дълго време слушам как нашата Тереза Мей
едно и също “тананика” една и съща "песен пей";
- Напускаме Европа, Съюза ви нещем.
Тесен ни е континента, нищо че на острова живеем.
Шепне брат отатък океана: - Нека заедно вървим. ...

Достигаш до тотален дефицит
изсмукал до предела всички сили.
Изчерпал потенциала до лимит
с болести ръцете ти извили.
Трепериш? Простиш самота ...

Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...