Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...
На младост как ухае пролетта, ...

Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази ...

Не искам дитирамби и възхвали!
Не искам префърцунени слова!
Не искам празни думи и похвали!
Не искам да ме хвалят след смъртта!
Душата ми ще бъде вечно млада, ...

Напливът е силен, за министри
няма да осиротеем, знайте.
Пълно е у нас със конформисти,
има шанс за всичките, дерзайте!

На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго. ...

Мамо, чакаш ли ме още зад пердето,
взираш ли се още в мракът на нощта.
Няма го, не ще се върне пак момчето,
няма да изстéне пътната врата.
Мамо, още ли онази лампа свети, ...

Да те обичам без да те докосвам дори,
това ли искаш, това ли желаеш ти?!
Да те гледам без да галя твоята коса,
да чувствам само без твоя милувка.
Ръцете вместо вплетени сякаш са една, ...

Всяка стъпка навътре към теб
те разпада до атоми.
Всеки страх е лице,
всяка мисъл е глас,
щом се гмуркаш напред ...

Истинските цветове са чисти –
в пролет, лято, есен и във зима.
С лекота на изворите бистри
в процепите светлина извира.
Истинските цветове попиват ...

Някой ден ще струваш много,
като скъпоценен камък, позлатен.
С любовта на моята особа,
ще бъдеш вечно заклеймен.
Не ще се отървеш от ...

Чук,чук ,чук... той отдавна не живее тук.
Тъмно е и крушката не свети...
дори не виждат се и силуети!?
Рязко времето се промени...
облак сив небето скри... ...

Можеш ли да ме обичаш
такава каквато съм?
Можеш ли да ме обичаш
и тъжна, и весела дори?
Да носиш част от моята болка, ...

Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...

Златна нива клас превива,
пеят песни там жетвари.
Сърп проблясва, сноп се свива,
радост стопля млади, стари.
Жѝтце златно, жѝтце мило ...

Тялото ни от Земята -
сгрява го Сърце от Огън.
То от Облак (Мозъка) в главата,
с Дъжд от Мисли бива укротено.
А Душата ни, Душата - тя задвижва всички тях. ...

Децата отново ровеха възглавниците и се опитваха да отгатнат за какво ще се разказва в следващата приказка. Но за тяхно учудване, в следващата намериха още едно перо, този път бяло. Така разбраха, че пак ще става въпрос за новия им познайник и борец с престъпниците, храбрия петел Теодор.
Беше вече к ...

Нощ в пурпурен сатен,
бутилка недопито вино.
Угарки, дим и силен звън,
от чашите строшени.
По бузите текат сълзи, ...

Първата целувка, знайте е безумно сладка!
И не се забравя дълго във живота...
Не е придружена с думи, а с магия кратка,
и е вулкан от чувства с много обороти!
Втората жена е с опит, та без преструвка ...

"Как може да си силно привързан към някого, когото си виждал само няколко пъти?". Ето този въпрос си повтаряше от няколко месеца малкото момиче, което тепърва щеше да порасне достатъчно, за да разбере какво е любов. Но преди да се случи всичко това, той вече се бе появил. Появи се пред нея с големит ...

Бюро. И перо със лист хартия.
Обич неизлята. Седнал мъж.
Самота. Писмо. Тъма - магия.
Рана, но дълбока. Стряскащ дъжд.
И жена. Сълзата - в край далечен. ...

– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно.
– На ...

Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го ...

Разцъфнали са вишните в очите
Цвят разкъсан
Плод се пръсва
Сокове изгарят тъмното
Сухожилия опъват тетива ...

Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...

Голямата истина е при " малките" хора!

Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...

Хората, които говорят умно/интелигентно никога не разбират, че от време на време казват и някоя глупост... Осъзнавайки реалността в която живеят като проблемна, те се опитват да я видоизменят и променят със силата на своите идеалистични идеи, които в реалния живот нямат никаква градивна стойност!

Горчат до болка мъжките сълзи.
На гърлото пресядат и изгарят
душата! А сърцето ти мълчи.
Във него нова рана те отварят!
Щом не е споделена любовта, ...

Кърлежи, кърлежи!
Лазят и пъплят,
душат и смучат.
Без жал се запиват,
кръвта ни изпиват! ...

За мигрената - респект,
слива ден и нощ в мътилка,
примамливи, в нов аспект,
са отрова и бесилка.
А в главата - карнавал, ...

Миле се малце разболе...
В понеделник - погребение!
Телеграмата им дойде в един майски ден, ненадейно, като гръм преди градушка, неочаквано и срина добрите ни намерения да посетим Балчик... Искахме да посетим двореца с ботаническата градина на Мария Румънска и изведнъж, хайде на погребение в Охрид!
...

Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...

Под твоята сянка, аз съм се скрила,
с твоята кръв от греха се умивам,
когато усещам, че нямам вече сила,
при тебе Исусе, аз се отбивам.
От пътя ти когато аз се отклонявам, ...

Полунощен портрет на жена
в рамката на тъмния прозорец,
в изпразненото до разсъмване легло.
Разгърден от жестокосърдечие,
носещ разводно писмо ...

ФАЗАНЫ
Миша Илийчин лежит в тени шиповника, от нежелания подняться зарывает взгляд в пыли уставшего лета. Невыносимый зной всё сушит кругом, кажется, осени вовсе не будет, она спряталась где-то далеко в убранных полях, боится в село заходить.
Нагретая торопливым солнцем земля с самого утра палит пре ...

Лесно е днеска.
Злепостават те - триеш коментар, блокираш профил, променяш статус... когато някой каже истината - също!
И ти излизаш чист като след баня. Изтъркал малките черни петънца от кожата си. Напарил порите си с вряла вода, изчегъртал до розово кожата - ти си чист!
Изличил си злосторника от ж ...

За всички абитуриенти и техните близки и приятели написахме тази песен.В личен план тази година за нас специални са К. и Т.-две прекрасни дами,които ни вдъхновиха за написването на тази песен.
Музика,текст и изпълнение -Соня Станчева,аранжимент,звукозапис и мастериране-Кирил Гунчев.
Ще се радваме,ак ...

Какво е като знаеш, че болиш
и си открита рана всеки ден?...
Какво е да си огън и гориш
във тоз, на чувствата попаднал в плен?...
Надниквала ли си в едни очи, ...