Виж какво, уважаеми белобрад господине!
Сигурно и прехваленото ти щастие не е стока!
Не ми пука доколко зает си в разгара на зимата!
Аз си взимам душата обратно и я скривам дълбоко!
Не ми трябват спокойният дух и безмерно блаженство! ...

За първи път едва сега,
разбрах - не искам да съм тъжен.
Отива, идва любовта.
И никой никому не бива длъжен.
Защо е есен през октомври? ...

(Монолог на незнайния чиновник)
Започва, значи, всеки ден за мене
с един и същи ритуал -
той в службата ме пази от проблеми,
това отдавна съм разбрал. ...

Луната уловило с редки клони,
дървото чака нощни пеперуди.
Безлунен, сводът с вятърни поклони
замята към дървото тъмни жици.
От сенките на есенни заблуди ...

Гледам старите муцуни.
Все едни и същи от години.
Прости кат' кратуни,
а коват закони.
Гледам ги в очите, ...

Есента е разваля коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
Есента е жената, узряла до своята сладост, ...

Метафори, на килограм -
то облаци от разстояния,
то монолози на Адам,
то... диагноза: Стихомания...
Тетрадки пълни с редове, ...

Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...

Бумдабаш & Алесандра Аморозо - Салентинско мамбо
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Rocco Pagliarulo (Rocco Hunt), Alfredo Rapetti Mogol, Alessandro Merli (Takagi) & Fabio Clemente (Ketra)
-------------------------------- ...

Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее.
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея.
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е.
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее.
Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга ...

„Когато, мамо, ме връстник обиди,
с обида трябва ли да отговоря
или с деяния да го оборя
градивни, та че е сгрешил — да види?“
„Когато, рожбе, те обидят, знай, че ...

( На Мама и Тати )
ще отлетят щастливите години...
ще чезнат близки и роднини...
ще минат дълги, дълги зими...
ще светват - гаснат мними ...

Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда. ...

С полета на птиците
намирам свободата!
Докосвам душата си
и нежност и обич
изпълват сетивата ми. ...

Тя не е като вас. Разноцветни гердани си сплита
и ги пуска в небето – въздушни, да хванат дъгата.
Всяка птица и цвете в града са за нея богатство.
Не гладува, а вкусва от дашната слънчева пита.
Ще ви стресне с наметка от пъстри, пришити парцали. ...

Сто и петдесет години вече,
свети силен пламък неуморно.
Този дух на сила е обречен
и си следва пътя отговорно.
Той е често труден и трънлив е, ...

Не чакай бързо да се върна,
не стой на прага, пред дома.
Пожар животът ни обърна,
пожар е подлата война.
Не искай бързо да избягам ...

Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите, ...

По вятъра ти пращам обичта си,
сърцето си и цялата си нежност.
На морските вълни пък доверявам
страстта и своята безметежност.
Сълзите си ще събера във облак, ...

Клиентът, Иван Петров, час по час стрелваше с поглед странния таксиметров шофьор. Не бе очаквал, че нововъведението ще стигне толкова бързо до България. Роботи зад волана! Допреди година никой не вярваше, че такова нещо е възможно. А сега ги имаше дори в България. Разбира се Иван Петров много добре ...

Безгрижен рокендрол
Бутилка ром понякога не стига,
за да разбереш
от любовната верига
как да се отървеш. ...

Искам бръчки от смях край очите ми.
И край устните – бръчки от смях.
Искам чувства до днес неизпитани.
Малък паяк да лази по тях.
Да тъче в унес своята прежда, ...

Отдавна място няма
за мене на този свят.
Лутам се между
събития, места и думи.
Зове ли ме вече ...

... но де́ ли се дяна Оная
изгаряща страст по нощи́те!...
И аз ли старея – не зная!...
– Или́ пък стареят Звездите?...
А исках Безкрая да стигна, ...

Слънцето, златното още е тук,
слънчево зайче лъжливо намига.
Врабчо не литва към топлия юг,
шепа зрънца и комин, туй му стига.
Своите рошави, мокри перца, ...

Книгата Светà —
нетленно четиво и
душезарево
Книгата Светà —
виделина небесна ...

Тя е лед и скреж, и хладна вечер.
Тя е Януари и мълчи.
Тя е златна и зелена и кърви в червено, а пък ти си морско син, сребрист и толкова далече...
Ти си юли -
млад, изпълнен с надежди, ...