Не я свърташе на едно място от притеснение, а Христо, така и не звънеше. Към 19:00 часа се обади.
- Какви неща си писал бе, Ице? -попита, Софи, надявайки се, той да не помни.
- Трябва да се разделим, мила, много си малка, имаме 12 години разлика!
- Е, и какво от това, нали се обичаме. Да не сбърках ...

Колко пъти тръгвах по пътеки,
колко?... до зазидани врати!
Връщах се сред времена нелеки,
целият обсебен от вини.
Но не се предавах, все дерзаех, ...

Ех, мечтая, как мечтая
да докопам едър кокал.
Да го глозгам чак докрая!
В блато да съм, даже мокър...
Даже задници да лижа... ...

Анабел...
Тревожна птица утрото събуди...
Повея вятър... Волност безпредѐл...
Едно момиче Слънцето учуди –
прекрасно като Пролет... Анабел... ...

Приятелства-предателства
Не съм готова и не мога да си тръгна.
Загнива коренът и в ниския си пласт.
Това, което предстои, не искам да е спомен,
ни повторение на единичния ми глас. ...

Носталгична импресия...
Със първите листа,
които пожълтяха –
провеси Есента
зрял грозд от всяка стряха... ...

Ето го и Охридското езеро! Охрид е накацал с къщите си току до брега му и се оглежда като кипра мома в бистрото му водно огледало!
Пристигнахме надвечер и пламъците на залеза бяха в краката ни! Спряхме, запретнахме крачолите и потопихме в студените води на езерото изтръпналите от пътуването нозе... ...

На своите светии ще прости
за златните молци, изтлели
в кандилния молитвен дим...
Владимир Набоков
В небето – светещи полиелеи... ...

Искам да говоря за сливите и крушите...
Те винаги са били вяра на бездушните!
Защо? Ще ме попитате... ще кажа
Откакто свят светува продажниците
наши станаха апаши... всичко окупираха, ...

До Светия трибунал
При извършена внезапна проверка от страна на Полицията за правилна нравственост в жилището на Иван Иванов, посоченото лице беше заварено в сексуални отношения с Марийка Марина. Изневярата на съществата към партньорите им – Петър Иванов и Пенка Марина, е засвидетелствана от двойкит ...

***
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...

Ти ще дойдеш ли в моята къща,
изгорена от черния огън?
Зимен студ я премачка, мраз я прегръща,
дъждове се измиваха с горестна пепел.
Ще погледнеш ли в езерата –прозорци, ...

Ти ме чакаш, мое топло море,
моя обич засияла във синьо!
Ти си моето второ сърце,
то тупти с твойте сини вълни!
Ти си мое неоткрито наследство, ...

Цигулката плаче във късния час,
и струни гърлото стягат.
Часовник прегърнал е мъката в нас
стрелките през тъмното бягат.
Усещаме болката сякаш сме в плен. ...

Тази песен предхожда едноименното ми стихотворение (можете да го прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/to-e-do-naglasata) и е част от първия албум на дуото Рап и Чук, от което съм част. Посланието е ясно - всичко е в начина на мислене и вътрешната настройка!

Изпитваше ужасна болка. Мускулите му сякаш се разпадаха, а ставите му заплашваха да се пръснат при всяка крачка. Трудно му бе да контролира треперенето. Знаеше, че ако до няколко часа не си вземе дозата, мъките ще станат нечовешки.
Представяше си как иглата пробива вената и минути след това по тялот ...

Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно, ...

Rose Belle Du Foa
(Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)
Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката ...

Когато мечтите избледнеят
Потърсих те, за да открия себе си.
Безкрайно дълъг беше този път.
Намерих те, но себе си аз не открих.
Така еднакви с тебе сме били. ...

Глава XV
Тримата полицаи и двамата познавачи на планината тръгнаха нагоре. Слави и Андрей отпред, а тримата разследващи зад тях. От време на време Орлин и Снежана си разменяха по някой поглед, но мненията им се припокриваха- момчетата изглеждаха стабилни, можеше да им се има вяра. Той вървеше с едно ...

В тази красива вечер
ще бъда красива,
от нейде ще зачурулика,
и ще запее цигулка.
Ще се усмихне момък, ...

Чернооко момиче,
ти сърничка ли беше?
В гората от буки,
като хáла летеше!
Десет облака черни ...

Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...

Глава седма
Ветровито време
Ден 7-ми (събота)
Не ставам от леглото, ако ще да се вмириша. За какво ли да ставам? Нямам нищо в живота си, щом нямам единственото, което може да го осмисли. Нямам и сили вече да търся други причини да дишам. Вече не ми се гледат и филмите му. Мразя всички герои, защото ...

стих –
словосътворени
обич
и
живот

Високият ток...
Червената рокля...
И мъж, по който
до болка гориш!
Четиристишия написани ...

Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...

Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха, ...

Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...

Ще бъда най-грозния в очите ти...
На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...
Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...
Защото синонима на мираж е нас.
Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демо ...

В един български провинциален град пристига руски гражданин и решава да обмени евро за лев. Влиза в офис на известна западна банка и се насочва към най-близката каса. Учтиво поздравява на английски служителката и пита може ли да смени 100 евро:
- Hello, can I exchange one hundred euro?
Служителката, ...

Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...

Дали да не загърбя днес света,
от чувствата парливи да се скрия,
от мислите досадни и страха
убежище в сърцето да открия?
Без изход ли е безнадеждността, ...

Да мисля аз за теб не трябва
а да забравя спомена не мога,
но как сърцето си да успокоя,
когато и душата и умът ми
към тебе все летят. ...

Упорито... Докрай и наужким,
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...