Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...

Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите, ...

Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър, ...

Вчера регистрирах спeсимен,
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...

Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...

Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...

на С...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...

Падна първио снег
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...

Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Колко смешно е да казваш “независим” ... и още
По-смешно е да го доказваш ...
Всеки е зависим от нещо или от някого... свободни няма, така както и праведни няма...
Особено пък жени ...
Да счупиш една жена, защото искаш принц с глава на принцеса не е грях... то е грозно престъпление .... чудовищен ег ...

Попита ме дали ще се видим
Отговорът беше да
И чаках, чаках да ми кажеш ... Чаках да ми кажеш просто "ела".
Гледах как минават часовете, а ти не каза нищо засега.
Излъга ме и знаех, че болеше, но пак чаках твоето "ела" ...

Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...

Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...

Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...

Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...

Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...

Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...

Безгласно душата проплака,
прикрила в усмивка скръбта,
тя толкова дълго те чака,
кога те изгуби, сама не разбра..
Игри със съдбата, ...

Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...

Днес в слънчевото утро,
една радост, протегна ми ръка,
в зениците ми сякаш пролетта разцъфна,
виждайки те в придворите на любовта.
Усещам те дори, когато си далеч, ...

За пристан замечтан,
аз пътувам в океан
и далеч от теб - нимфа засмена,
душата ми самотна, натъжена
жадува за слънце, за лъчи, ...

Преди еони време
Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина
От нищото изскочиха фотони два и заискриха
Блесна светлина
После още два и много пъти все така ...

И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...

Снеговалеж в Ада...
Предания в Ада обричат
там всички на орис зловеща,
но знам и едно по-различно,
което все пак си е нещо... ...

Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...

Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората. ...

Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог. ...

Шумът на хората
Шумът на хората е толкова различен,
понякога весел,дори симпатичен.
Понякога тъжен в града динамичен,
а понякога той е дори романтичен! ...