Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...

Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...

За вас май аз съм безчувствена,
трагична, цинична и безразлична.
Казвате си - виж, ледена кралица,
губите интерес да ме черпите пица.
Но разбира се и вие сте си прави. ...

Мълчи загадъчно небето.
Една звезда навъсено се мръщи.
Чашата прелива с тишина,
в очакване да влезеш в къщи.
Розата във вазата увяхна. ...

О, ти забравен
и запратен в дъното на Вселената,
разпилян на хиляди късчета дух
и майка на демони!
Ти си жива! ...

Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже! ...

Благодаря ти, Боже, че съм жива.
Посрещнах изгрева и залеза изпратих.
Горчилка пих. Безкрайно бях щастлива.
Благодаря за дните на земята...
Благодаря, че у дома сме здрави, ...

Тръпнеща от споделена любов,
изгарям в последните лъчи на
слънцето. Не искам много
и не търся мечти в общото бъдеще.
Дължи ми съдбата толкова сбъдване - ...

Отивам.
Сега пък ще се влюбя
в дърваря от желязо.
Направих жълти плочки
от слънцето на юга. ...

Какви са твоите ръце?
Такива, дето утешават?
Такива, дето крадат сърце?
Такива, дето своето раздават?
Сключват ли се за молитва, ...

– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...

На улица с плочки износени,
почива ленивото време.
Във сянката дните отминали,
се смеят на хорското бреме.
Животът на слънце препича се, ...

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...

...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...

Душата –
Бог е заключил
всичките и тайни
в телесната обвивка.
Ключът прибрал ...

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.
И топъл вятър с мириса на пролет ...

Небето над върхът
е тъй безкрайно синьо,
потъвам в облаци от пух -
на ръба на синевата...
Мечтите ми крила разтварят ...

Кестени II
В бледосиня надежда се взирам
сякаш късче постлано небе.
Месец май. След дъждовната диря
с бели облаци идвам към теб. ...

Всяко усещане на изпепеляващо дихание си ти,
всяка галеща ме с вълшебна синева вълна си ти,
всяка глътка нежност в необятна вечност е любов,
песента на птичи трепети и разцъфнали цветя.
Всеки аромат на копринени прегръдки пак си ти, ...

Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...

Полунощ вещаеше магия в мрака
и ухаеше на златно утро, напоено със лечебна сила-
той легна на тревата, за да ги почака
и да види тайната обвита в перлени премени, която всяка беше скрила...
Скрит и той бе зад бодли на гъста драка, ...

Прашни улици в изстинал град
сенки лутат се по тротоарите
с души в любов изпръскани.
Там загубени във времето мечти,
търкат кожи в живот излъскани. ...

Като семето да съм любима
Да ме грабне в прегръдките южнякът
и да ме засади в земята.
В утробата й топла да се сгуша
и когато дойде пролетта ...

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно? ...

Разбираш ли - понякога мълча -
не е тъга и дъжд не е.
Не е блуждаеща сълза,
не е поредното изгубено парче.
Разбираш ли... ...

Ден 8-ми (неделя)
Очите ми са като понички. Трябва да се стегна, каквото и да стане, ще се наложи да продължа да съществувам. Баба е живяла толкова години след смъртта на дядо, трябва и аз да мога, колкото се наложи, толкова. В тази стая вече няма какво да се чисти, подхващам кухнята, но и тя светва ...

БРОДНИЦА
На Ася
Душата през себе си скита –
през ледени, страшни тъми;
и няма кого да попита ...

Запотени косачи косят,
млад пастир тъжна песен извива.
Самодиви край изворче спят
и кошута в шубрака се скрива.
Малка стомничка-жива вода. ...

Страстната неделя...*2
Във улея на Вечността изтече
със Времето и споменът горчив...
Макар на кръст да не разпъват вече –
от туй Светът не станал по-щастлив... ...

Небето доби звезднолунна майска пелерина.Смълчаха се птиците.Грейнаха къщните и улични лампи, които замениха залезния хоризонт и светлините им заплуваха в крайбрежните води на езерото.
След указаното от Курти направление потеглихме и след малко се озовахме на китното градско площадче,където паркирах ...

Бъди човече такъв какъвто си,
бъди себе си човече,истински!
Бъди честен,вярвай в хората,
че скрита е в сърцата им доброта.
Прави добро,добър бъди Човек, ...

Назад – само спомени.
Напред - няма посока.
По средата – нямо мълчавние,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Гледайте музикалното видео в моя YouTube канал:
https://www.youtube.com/watch?v=toJTL4xZ0ns
Парчето е специален поздрав за всички абитуриенти и е създадено по случай техния празник.

Когато няма път и ветровете са се свили до вратата,
когато всички земни дъждове ще се изсипят върху нас,
а дните са хралупите, в които си прегризваме крилата,
защото да политнеш е отричане от сигурния час,
когато през часовника се сипе изобилие от пепел, ...

Само тази любов ми отива,
само с нея будувам в нощта,
само тя до безпамет опива,
само тя подлудява кръвта,
само тя разлумтява пожари ...

***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...

Това са нашите деца!
Българио, сиротна!
Сиротна, сиротна сиротá!
Иван е в Лондон:
How are you! ...