Нейде в Южните морета...2
Далечен остров в Южните морета,
пиян моряк се клати по брега –
на кея оцелялата корвета
поклаща вятърът, замрял сега... ...

Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

Искам! Как само искам
да се срещнем горе -
в другите измерения,
любота да се разплиска
като огнено горение! ...

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

Самотна сълза се отрони.
От дълбините на душата -
родена е...Погали ме нежно,
остави следа - а тя е солена!
Защо така боли от любовта!? ...

Не се опаковай с вещи от битака.
И не скривай душата си
зад евтини гримаси.
Не насаждай чуждо мнение
по тънката си талия. ...

Очите говорят повече от думи.
Енергията ни трудно се описва...
Само разумът застава помежду ни?
Усети как щастието се разлиства...

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

> Това не винаги си ти, защото винаги си друго.
>
> М. Петкова
Изглежда безнадеждно, а е смешно.
Наоколо – парченца нежност чезнат. ...

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

Влюби се звезда Зорница,
от горе, от небето
в момък земен юначен,
на нея лика прилика.
Всяка нощ все него сънуваше ...

Не си отиде любовта
със трясък и със жалката измяна.
Не си отиде до сега,
макар и тебе вече да те няма.
Какво ли не направи ти ...

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

Оазис съм в пустинята на бездната
и в него къпеш своите мечти.
Отпиваш глътка от изкуството
да нарисуваш силуета ми с очи.
Разсъбличаш всяко очертание, ...

Мариачи...*
Вечѐрен бриз нахлул от океана
омесил се пленително със здрача –
с една китара някъде подхвана
мелодия с пияни мариачи... ...

Вълшебството на залеза разсипва
отново над света особен чар
и тайно закопнявам за молитва
във неговия замечтан олтар...
... Понеже искам Времето да върне ...

Ако сърцето нещо се омóта
и изведнъж тотално измъждѝ* –
монитора ни свързва със Живота
във интензивното и го следи...
А в малкия екран са се побрали: ...

Улицата ме направи СИЛЕН, а бях ЛАБИЛЕН
сега посрещам всеки удър още по-СТАБИЛЕН!
Често съм ЖИЛЕН, но виж ме пак съм УХИЛЕН
защото знам, че ще изгрее слънце след дъжда УБИЛЕН!
Но не съм се дал на живота да ме НАТИСНЕ ...

Понеже лятото дойде - песничка, която съм писал на 14-15 годишна възраст във времена, когато много вървеше автостопът.

Лицата ни покрити са от маските,
направени от спомени по тежко минало.
Бели ивици, оставени от раните,
с които ни беляза времето отминало.
Отпечатъци от болка и тъга ...

Кое е по-примамливо -
да чуеш
соната осем (Моцарт)
в клавирност
призрачна ...

Обичаш
тъй както и дишаш -
със цяло сърце.
Страстта ти е буйно море
в което ...

Поздрав за участниците на срещата
в град Габрово 22/23 юни 2019 г.
Любовта е между нас:
изстрадана,жадувана надежда,
която търси тръпен час: ...

Сред този млад и необятен свят
аз търся свойта малка истина,
красива, нежна, бяла като цвят
във нечий топъл поглед неразлистена!
Открила толкоз съвършени светове ...

„Ще те целуна...“ -
изшептя на слънцето
луната - „ ..., че ми
с поглед дръпна струна, след
което още тръпна...“

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
Животът не избира на конкурс. ...

Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...

Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире, ...

В този град, в който
неоновият дъжд късно през нощта
придава зеленикав оттенък
на посивялата брада
на дрипавия Дядо Коледа ...

Събуди се по първи петли!
Облечи бяла роба. На голо.
Целуни ме и после тръгни.
Ще ми липсваш, но връщай се скоро!
Набери ми лечебни треви! ...

Ме љубиш ли и ти, ...
(Каролина Гочева)
Летѝ!
Към мен летѝ!
Аз живея за теб! ...

Добре съм, Обич... Вече съм добре...
Прощавай, пак заглъхва телефонът...
Гласът ти пак е тих. Непроменен.
Усещане за топъл юлски спомен...
Добре съм, Обич... Някак оцелях... ...

Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...

Кожата ти е толкова хладна
въпреки жегата вън.
Само капките пот са роса
по сърцето ти.
А аз изгарям от любов. ...

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...