Далеч от шумна суета -
по алеята позната
срещнах в парка младостта...
Или следи от нейните остатъци?
В душата ми просветна миг: ...

Загърна ме във мигом мрака
и моята душа заплака,
че тъй отиде си денят...
Избяга и от мен сънят.
И аз изпуснах тази прелест ...

Недей да предизвикваш звяра в мен,
че както съм си кротка и добричка,
така превръщам се във страшен змей
и земята ще разтърся сам самичка.
Не си търси белята, хей! ...

Да плача ли... Бог ми е свидетел!?
Отчаян, не, уморен... и не от врагове,
а от приятели... предаден, самотник без сърце,
чаровник с илюзия измислен,
повярвал на чужди бесове. ...

Не е било да ти говоря много, знаеш!
И този път на друг не ще приличам.
Туй знам пък аз, че истински желаеш!
А то е:
- Майко, колко те обичам! ...

Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави, ...

Сълзите са наистина солени,
събрали са в себе си
радост и тъга,
родени са във времето
на търсене на истини ...

Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове, ...

С огън срещу огъня не тръгвай
и камък срещу бурята не мятай.
С мъка зарад мъка не живей
и любов от себе си отдавай.
Къде да я намериш ли? ...

Изгубената в тъмнината,
очите ми към Бог поглеждат,
Исус Христос е светлината,
с него има, знам надежда.
Изгубена далече в мрака, ...

Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва, ...

Брат ми е блуза с дълъг ръкав.
Много любима. Той ми я купи.
Брат ми е блуза. С него съм пак.
И ми е топло, и ми е хубаво.
Чувствам го колко е нежен и мек. ...

Светлината на моите мрачни тунели,
цветът в дните ми, от сиво изтъкани..
топлината във моите нощи студени,
вярата в душата ми, в минути безнадеждни.
Като глътка вода си за пресъхнал от жажда, ...

Този град опустя.
Неепично загива.
Свети само мъгла
електриково сива.
Няма нищо отвън. ...

До пръстта...
В отраженията на откраднатите букети
След лопатата на всичко отредено
След влагата на хиляди длани
Есента ни отива по този начин ...

Беше в първият работен ден след Нова година, малко след девет часа сутринта. Вървях към Районната здравна инспекция или ХЕИ, както всички я знаят, и ми се струваше, че времето все едно е поискало още малко почивка от Дядо Коледа преди да възстанови нормалния си ход след празниците . По улиците почти ...

Стоя срещу мрачен прозорец
и кули безцветни броя -
додето простира се взорът,
една се връз друга редят.
Стоя и изглежда, че имам ...

(откъси)
Тя:
- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.
Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.
Би било толкова хубаво, да отворя очите си и да те видя до мен! Да т ...

Блага вест да чуем всички -
вест за тебе, вест за мен.
Шепнат птички и тревички:
"Ден е...необикновен."
Нека мислите са чисти! ...

Тоз болен звяр човекът си отива,
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.

Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ...

Декември… Преспи сняг навън…
Аз помня ви, речта ви жива;
В среброто снежно, сякаш сън,
как свихте рамене свенливо.
В дантели френски и тафта, ...

Ще поръчат до входа карета,
под прозореца тих ще се спре.
Ще излезе тя – в плащ, с воалетка,
в пищна рокля и влачещ се шлейф.
Ще останат там сивите свещи, ...

Котакът от топлината разпери ушички.
Размърда кадифени ушички
и се разме-екна…
В блатата се люшкат белушки.
Имало някога ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Синееше върхът
пред мен в далечината,
но как до там, без път
да мина през гората!
По урвите отвесни – ...

Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.
Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.
Отпред - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...
Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглежд ...

Надбягвам се със времето, но безуспешно.
Не зная някой да го е надбягал.
Наясно съм, че може да изглеждам смешно,
но битки като тази се налагат.
Защото все по-често във врата ми диша ...

Моя стара приятелко!
Моя сродна душа!
Нещо като родна сестра!
Какво стана, мила?
Къде си сега? ...

Тракийска кръв във вените ми звънко блика,
потомка съм на древен, смел, безсмъртен род,
закърмена съм с огъня на Тракия велика,
сърцето ми дори и в пъкъла намира брод.
Непобедима съм като тракийска светла вяра, ...

Никой не знае утре къде
и с кого ще го срещне съдбата.
Не знаеш кой ще те предаде
и на кого ще поемеш ръката.
❤️ ...

О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...

Понякога от думите ѝ се раждаха чудовища, защото главата ѝ не ги побираше толкова много и бързаше да ги изпрати буква по буква. А беше топла зимна нощ, необещаваща, обгръщаща и мека.
Езикът ѝ изтръпна от виното и чудовищата налягаха околовръст като овчарски псета, докато стадото почива.
Мислеше си н ...

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит стада сбитые, рыба по ...

Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...

Надникваш през очите ми дали ще се усмихна,
изчакваш най-покорно. Всявам смут.
Не е премислено, а е природна дарба –
да глътвам думите, да ги отсявам и редя наум.
Огледай се наоколо, не само в мене. ...

Ще ме дочакаш. Бистри езера
ще пазят вечността на бреговете ти
за стъпките ми – стъпки на сърна,
достигнала ръба на световете.
Ще ме дочакаш. Преспите от грях ...

Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в топлото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка – жълти цветове. ...