Прораснал плод съвсем недоброплоден,
прогниващ, като стъпкана черница.
Отгризнат лъч любов, неблагороден,
сляп, като на слънцето - къртица.
С мними правила успех бележи ...

Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...

Магията на празничната нощ
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...

Роден съм в селска къща,
в бедна стая - маса и легло...
Там господар е той - Гладът
и всеки ден е мъка и теглó.
Там мойте майка и баща ...

А вярно ли красивата дъга
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...

Секундáрникът на часовника бърза,
за да си почине за секунда при своите
сестри - стрелките,които го чакат търпеливо
на Дванадесетия час...
Милиарди човешки очи следват пътя му в очакване на Новата Година... ...

Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...

На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти, ...

О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...

Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...

Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло. ...

Засмяна, зимна месечинка
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...

Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------------------
Ермал Мета - Забранено е да се умира
Санремо 2017
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...

ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...

Боли ме много,
но аз сгреших,
аз нараних
много приятели,
но разбрах, че не са за мен. ...

Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...

Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки ...

Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето. ...

Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...

Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...

Хубаво
Тя не беше ничия,
(всички я желаеха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога ...

Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...

Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето... ...

ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...

Никога дали е свършен вид
или е бъдно. Зная само, че
мечтата е в сегашно време.
Ако греша, подковите хвърли
на пътя за късмет. Разкъсай стремето. ...

Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...

Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...

Клюкарка
Да знаете, не мога да свалям жени. Трудно ми връзват. Почти никога, де.
Това е!
Цъкам си на клавиатурката в нета и се чудя в кой писателски сайт да влезна, че да се запозная с някоя красива жена.
„Ето в този сайт за запознанства ще се регистрирам – си казвам – и поглеждам условията.“ ...

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я ...

Прекърши се,
уморен от това да си прав.
Пресече пътя, ще те прескоча
нека продължа, докато
ме стигне моят скършен момент. ...

Тихо се сипе първия сняг.
Прасето ме гледа леко със страх.
Там, на двора, до стария пън,
душицата свинска отлитна навън.
Плевникът вдига снежен калпак, ...

Баба ми е много, много стара,
но не се вълнува от това.
Ако няма в себе си цигара,
ще запали старата лула.
Баба ми въобще не се вълнува, ...

На Петър Иванов Кунчев - Левски
Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака! ...

Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени о ...

Добро утро Живот, слънцето изгря сега,
тъмнината на нощта смени се със светлина.
Посрещам с усмивка раждането на деня,
навън е студено, вече е зима, сняг заваля.
Добро утро и на теб любима жена, ...

Sanremo 1989
--------------------------------------------------------
Паола Турчи - Деца
Санремо 1989
----------------------------------------------------------------- ...

- 2 -
Точно в 4.07 часа прозвуча сирената за тревога.
- По машините, бегом марш! - гърмеше гласът на Балерината.
Войниците скачаха от леглата за секунди, машинално се обличаха, грабваха автомати и противогази, след това бегом напускаха спалното помещение. Тишината на студената януарска утрин изчезна ...