Когато вперя поглед
с тези изумрудени очи,
тлее огънят любовен
с нежен звън от върби.
Във вихъра се носеше ...

Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...

Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...

> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...

На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...

... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...

Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...

Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...

В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...

Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи. ...

Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси ...

Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...

(v.1)
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...

> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...

След осмия си вой, те измълчах.
Така че погрозняха всички зими.
А мислите по листите горях,
да ги изплаша, че са толкоз сини.
Да ги накажа. Ти дали разбра? ...

тихи разговори на студени стълбища
тайни и егоцентрични мисли
не събуждай неща които спят от години
докато Земята се удря в двора ми
лягам до нея и издишвам ...

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Къде си ти, къде си ти,
сърцето ми за теб тупти,
търсят те моите очи,
изпълнена съм с мечти,
да бъдеш мой... ...

През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...

Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх, ...

Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...

От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната ...

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...

> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...

Смях на пеперуди
Пролетта събуди.
Бликнаха стопени ледове.
В слънчевата пазва
зимата залязва. ...

На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.
Стоя, изпълнен със съмнения, ...

-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ...

„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...

Между хълмовете бели -
гориста планина.
Тихо под върха се гуши
злачна долчинка,
а под нея се е скрила ...

Протегнах към тебе ръка
С пръстите си исках твоите да уловя
Две длани преплетени са като крила
Докоснах те плахо: едва-едва
Повярвах... ...

Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...

Кого да приветствам в този свят голям,
в кого да се влюбя май и аз не знам?
Че светът е тъждествен на паричните страсти,
че хората са сякаш нискостеблени храсти.
Че светът е луднал, че сме станали птици ...

"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним
Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се ...

Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата ...

Благодаря ти, че те има,
за тебе мисля и на сън дори.
Заспивам вечер с твойто име,
в съня ми идват духчета добри.