Годините са глътки отпити от душата, четяхме по очите, целувахме се страстно
и пееха звездите, пулсираха прекрасно, а днес очите взираме, звездите са
безсънни, мечтите ни са тихи, пътеките безлунни,
минутите на залеза държат ги още будни.
Сърцето е махало във чашата ...

Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ...

> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...

Живяла отдавна девойка една,
смела, работна и скромна била,
за нейната хубост се чуло навред,
момци най-юначни и умни наглед
стрували дар, да им стане жена, ...

Когато казвах ти да тръгваш,
че ти изобщо не си ми нужен,
Аз всъщност исках страшно да ревнуваш,
да искаш, да копнееш аз да бъда нужна.
Да бъда нужна. ...

Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,
от ненавременни мечти, ...

Живея в Умно село
с приятели добри.
С тях смело и умело
си пием до зори!
С тях всеки пет години ...

Танцуваме. Губя представа,
няма пространство, няма време...
Като че ли кръвта ми се размива,
тече във грешните, във твоите вени.
Ах, нашият интимен, ревностен танц. ...

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще тр ...

Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...

Аз искам само ти да си до мен!
Не искам нищо друго за награда!
За мен ще бъде празник всеки ден!
Прекрасна си! И толкова си млада!
Очите търсят твоите очи, ...

Бели гълъби
летят над Бухенвалд*...
Тихо е. Тихо...

3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ...

Да можех болката от теб да скрия,
любимата да върна, а мене да изтрия..
Намя да ти дам да ме избираш.
Ще тръгна тихо, без да го разбираш.
Ще гледам отдалече как сияеш, ...

Сърцето ми трепти и грее
обич на воля се предава
песен нежна за нашето време се пее
и топъл дар винаги дарява.
Обичаш ли, отдаваш ли сърцето, ...

Седиш пред мен и си празен.
Чупиш пръсти притеснено.
Изглеждаш ми подразнен
с изражение вкаменено.
Кажи какво те мъчи? ...

Бросить все и уехать... к тебе.
Ты только, обязательно, жди!
Мне бы спуститься к Неве,
мне бы увидеть мосты.
Мне бы по Невскому тихо пройтись, ...

Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...

Есенен унес
кехлибар от кестени
в око на врабец

Картината за пореден път .Ами търси се

Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ...

Вглеждам се
в кехлибареното око
на гроздето.
Чета апокрифите
в ириса му ...

Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:
„… Не мога с думи да ти кажа
колко те обичам аз!
Но мога с устни да опиша
тази непокорна страст.“ ...

Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...

Твоето име - любов се нарича!
Муза си моя във всяка поема!
Лесно мъжът и жена се привличат,
но любовта се на сила не взема.
Идваш при мен от далечна вселена, ...

От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...

Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...

Вдигнала кофа, заметнала чанта,
взета от някой китайски "бутик",
кой като нея - събира сто лайка,
във Фейсбук боклукът става велик.
Развява прическа и с токове трака, ...

Дали ако си тръгна, ще остана?
Дали ме искаш нежна? Разпиляна?
Дали ще ме обичаш помъдряла?
Среброто във косите разпиляла?
Дали ме търсиш, ако съм далече? ...

Бях благословена от съдбата,
която подари ми дар след дар.
Докосна ме тя нежно със позлата…
Прекланям се пред този господар.
Дари ми щедро здраве, тъй желано, ...

Цели четирнайсет века
в борби, в неволи оцеля
и още толкоз – нека! Нека!
Но нещо май се поболя!
Ще крета някоя година – ...

Говори ми тихо, говори
Сваляй бавно дрехите излишни
И целувай, нека да гори
и изтрий сълзите ми предишни
Бавно ме обгръщай и люби ...