Докоснѝ сърцето ми със мила дума,
ще докосна твоето и аз със доброта
и ще тръгнем двамата сами по друма,
отреден за теб и мен от нечия ръка.
Докоснѝ живота ми със тиха нежност, ...

Който работи,
го грабят и гòрък, и
чер му е хлябът...

целувка върху
огледало - за любов
презакопняло

Есента изпепели моето лято.
Пак вали. Не спира.
В песента на вятъра
усещам тъгата.
В живота няма отсрочка. ...

Нявга много отдавна, не се знае кога,
два манастира... опрели снага
в небето над бели белоградчишки скали,
пазели спомен за любов, що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...

Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...

Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша, ...

Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...

Слънце есенно, всемира сънено огря.
Вятър завъртя листата в шеметна езда.
Сякаш облаче игриво вихрено лети,
цял ден без умора листопад върти.
Колко цветове красиви прави есента ...

А вънка пак вали
скрити сме в скалпа
на бурята
натоварваме паметта си
с вълнения ...

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...

Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине. ...

~ Ощастливената есен – ощастливява! ~
~ детско ~
Кой тази сутрин чука по стъклата?
Кой дворчето с килимче е застлал?
От где се е довлякла и мъглата? ...

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...

Днес кълвачът от дървото
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла ...

Къса есента листата…
с тях плете красив килим.
За децата в махалата
тоз` килим е свръх любим.
Те по него се въргалят, ...

Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ...

Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...

Лимузина зелена,
с металикови пръски
в боята,
премина със звук
от изстиваща лава, ...

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата ...

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...

Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...

Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...

Дъжд от злато, вятър и вървеж,
празна пейка, спомени, копнеж,
речен бряг, окъпан във мъгла,
залез плах, далечна светлина.
Лунен блясък, сребърни звезди, ...

По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤

Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...

БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...

Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...

В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...

Пуснеш стих или пък проза
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...

Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...