Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.
Но в душите скътан той остана. ...

Ето, ето, свършва полето, след него идват планини високи и реки дълбоки
Пеят птички пременени из клоните зелени
Животинки шарени тичат из цветята алени
Във водите чисти плуват рибите златисти
О, човече, опомни се, ти природата пази си ...

Честити да сте!
Евтини слова
Слуха ви да не дращят
Твърде много
И любовта да ви даде крила. ...

Бих искала да разпростра разума на широко, а от него да струи размисъл за онези - дето са загубили себе си. Онези еднаквите, дето нали се сещате, копират ги на ксерокс. Страшно е! Захапали са едни машинки в ръцете си, които смучат от същността им, завъртат ги, като ураган и не ги пускат. Тези машинк ...

Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...

С нещо ново, снещо старо взели за късмет,
да изпратим и посрещнем по "масло и мед".
По-богата, плодородна пълна със цветя,
като наша майка родна нека да е тя!
Да закриля и отрича, както е дошло, ...

Ти беше моето по-добро Аз. Аз... Бях една от тези, които те предадоха.
Последната...
Страхувах се да ти призная колко те обичам.Страхувах се да бъда себе си.
Искаше аз да затворя очите ти....
Как ще забравя онези сдържани мъжки сълзи,които капеха право в сърцето ми? ...

Пролетно момиче
Питаш ме коя съм аз
родената в люлякови нощи
пролетна обгърнала всичките цветя.
Гърдите пълни с любов. ...

Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...

Всеки ден той правеше все едно и също, седеше пред прозореца си и наблюдаваше света отвън. Не че в него имаше нещо интересно (беше си същият когато беше на тридесет години и не се беше променил много, макар сега да беше на шестдесет), но очакването нещо да се случи го крепеше и годините минаваха няк ...

Сънувах сън.
Бе сладко- кисел.
Накрая загорча.
Защо ли?
Ех, не помня нищо! ...

Зрънцето и още нещо
Автор – Величка Николова – Литатру
Как се радвам, че се върна
в този зимен нощен час!
С нежен поглед ме обгърна. ...

И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...

Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...

Тази сутрин - енигма е,
като аромат на магнолия -
слагам зелените си очила,
а е тихо и пропадаш
в отровения, които само се шепнат... ...

Джипът най-после спря. Войниците се взираха в мрака, но освен някакви силуети на сгради нищо друго не различаваха. Фаровете осветиха портала на военен обект и караулния войник на пост. Той се приближи към автомобила и размени няколко думи с началника. След няколко минути бариерата се вдигна и команд ...

-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

Мъдрецът седял си на камък,
а в други региони на пън,
протягал се вяло на припек,
доволен да дремне навън,
когато от горския замък ...

Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...

Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха, ...

Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...

Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек, ...

нека трудим се
за слава БÒЖИЯ и
слава Българска

Честита ни Нова година!
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...

Пътуването отново ме изтощи. Махнах излишното количество дрехи, храна, килограми, разговори. Оставих важното – вода и две очи да гледат. При това силно слънце и тези нагорещени хълмове водата не стига. Като си облизваш устните да ги овлажниш, те са солени и напукани. Можеш да намериш дренки, джанки ...

Хей, Честита Нова Година!
Старата в сандъка приберете.
С нафталинец леко поръсете,
с десет катинара заключете.
Новата с гирлянди закичете, ...

Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...
Есенно пъстри край мене цветята ...

Отведи ме надълбоко във душата си,
дръж ръката ми във своята ръка
и по кожата ми слагай отпечатъци,
за да бъдеш с мен щом празна е нощта.
Отведи ме там дълбоко в мислите, ...

Родих се в град Плевен,но живея в град Левски. Тука 20 лева струват яките прически. Високи са цените ама кинтите са малко. И децата вече пият бира вместо топло мляко. Кметицата е тъпа,а пицата е скъпа. Мръсницата ми вика искам с теб да се къпя. Сузанита е певицата отново на корицата. Искат да я чука ...

Весели празници!

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов.

Що е туй Любовта –
и до днес да ме питаш – не зная!
Аз така и не съм я видял
Любовта,
аз така и не я зная до края! ...

Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...

Навън валеше сняг. Седемнадесет годишната Ани стоеше на прозореца и се радваше на падащите снежинки досущ като малките деца. Кестенявата и чуплива коса се разстилаше по раменете и, а светло кафявите и очи светеха като бенгалски огън. Но въпреки това тя не беше красавица. Нямаше хубава усмивка. Държе ...

В очите човешки
четат се безмилостни
тежки съдби.
Простените грешки
мира не дават, ...

Искам диско, не тоз азотен оксид, Макси.

Когато ме целуваш ще вали.
А капките по мен ще се събличат.
Голи, хиляди души —
безумно като мен ще те обичат.
А ти, налей. Във чашите сипи, сипи. ...