Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,
си запали цигара от нашият миг в утринта.
Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.
Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.
Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре. ...

С тежка раница на гръб,
Ежко тръгна в планината.
Взе си круши за из път
да си хапва сред гората.
Много дълго той вървя ...

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...

Книжка шарена, красива,
дядо днес ми подари
и с усмивката си мила,
ми прошепна - прочети!
Там написано е ясно ...

Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето? ...

Освободи, моята лудост!
Освободи, моята лудост!
Искам, да освободя
моята лудост!
1.Не се сдържам в себе си, ...

Устни - меки, тъй нежни, красиви
като пухкава снежна покривка,
очите ѝ - скреж: искрящи и сиви
открояват блестяща усмивка.
Като кичур коса с цвят на кестен ...

Тази нощ сън сънувах
и във него ти се появи.
Цяла сутрин се любувах,
че говорихме си до зори.
За тебе рядко рими пиша. ...

Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...

Прелиствам пак онази стара книга
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...

Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца съзря един ленив облак, който хвърли сянка върху залива и морската повърхност придоби млечнобял цвят, сякаш Мая бе изсипала запасите си от мляко за хиляди години върху нея. Морското дъно в Бяла бе ос ...

ЕСЕННО ВИДЕНИЕ
Косите ти са първите лъчи
на сънно утро в есенна мъгла;
очите ти са ангелски очи –
блестящи като пламнали стъкла. ...

Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...

Сянка от спомен
в душите възлиза.
Стихва в сърцата.
Бие камбана наблизо.
Пръст при пръстта, ...

На Б.
Отивай си по пътя -
ще видиш много свят.
Не се обръщай само -
мен не ме е яд! ...

Влезе натрапчиво в мислите,
без да ме питаш дори,
дето ги няма ни титлите,
нито покана важи.
С поглед проникна зад зримото, ...

> Е, сбогом, мила, вън е дилижансът,
> пътуващ за Нуева Есперанса...
> П. Горинов
Целуваш ме. Не знаеш, че съм будна
и наблюдавам как напъхваш трудно ...

ПЕСЕН ПЕТА
Отново в родината
(Продължение)
Един живот пълен с погрешки...
Бледнеят днес спомени тежки. ...

ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
(Продължение)
Галина е в порив любовен
по милия рицар чутовен.
Сърцето ѝ бие, лудува, ...

Знаете ли кое е едно от най-гадните неща в живота?
Когато разбереш колко си прецакан...
И душевно, и физически, и психически.
Моментът, когато разбереш, че рационалният ти разум се е изпарил,
Че отново сам си се набутал в тази до болка позната клопка... ...

Синьо – водите на море,
забравило да се бунтува.
Синьо – мастилено небе,
небе в което жадно плувам.
Синьо – свеж теменужен цвят, ...

Ако някога някой ръка подаде ти...
или просто подложи ти крак!
Значи човек си, приятел и враг.
Не всеки го сочат със пръст
не всеки го карат да вярва, ...

( от цикъла "Пред блока")
Съседките от входа пак са ме понесли:
„Блазе ти, Минке, със такъв добър съпруг!
Общителен, с децата тананика песни,
със нас – засмян, приятен, както никой друг! ...

Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ...

Две хиляди и триста километра.
И хиляди минути самота.
Делят ни сякаш хиляди планети
и липсваш ми до края на света.
Но вечер те сънувам страшно близо ...

Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...

Богатство и пари в живота не намерих,
слава и престиж за мене чужди бяха,
но имам аз богатство по-ценно от всичко -
двама сина. Какво ми трябва друго? Нищо.
Събуди се отново душата ми заспала ...

Любовта не е само любов,
тя е светла човешка проява.
Ражда смисъл - човешки живот,
в сърцето уют тя създава!
Любовта не е само любов, ...

Обичам те в горещи дни
и нощи,
в летен зной.
Обичам те в бури
мощни ...

Макс Пецали - Колко хубав е светът, защото теб те има...
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Massimo Pezzali (Max Pezzali)
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мас ...

Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...