Федерика Абате - Цветята по балконите
---------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme (Calcutta), Fabio Clemente (Ketra) & Federica Abbate
------------------------------------------------ ...

Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...

Някои хора твърде много премислят. Вместо да действат, изчакват да изтече живота им. Сякаш вярват, че някой ще дойде след това да им сипе живот отново. Сервитьорката ще попита учтиво дали биха искали нещо за пиене и те ще изчакат живота търпеливо. А може би животът е някой дракон. Или пък жена. Поня ...

Верният рицар
Елеонора Крушева
Рицарите идвали на кон
за среща със свойта Дулсинея!
А тя, като сияйната луна - ...

Когато става въпрос за тях самите, хората винаги се обръщат с: "О, о, писе!", и се милват по главата! А когато се обръщат към друг човек, те викат: "Мръсно куче!", и го замерват с камъни...

Елена и Цветан, живееха в двустаен апартамент в малък град. И двамата бяха пенсионери. Жената се грижеше за домакинството, а съпругът й ходеше на работа като пазач на голям завод. В малкото жилище при тях живееше и синът им Георги. Той беше двадесет и пет годишен и работеше в склад. През седмицата, ...

Величествена красота, неземна!
Със снежни върхове през август...
С борове, векове познали.
Със стари къщи, пътища, дъбрави...
Пирин е омагьосана земя! ...

Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...

Топла нощ, блажена, свята
и сякаш въздухът трепти
звездите търсят среща със Луната,
седим заслушани във морските вълни...
Потъмнелите води се плискат, ...

Мечтата
От любов запленена,
не виждам нещата.
И от страст, разярена...
Да забравя мечтата? ...

Глава шестнадесета
За виаграта и многобройните й приложения в бита наш
Та – влизам аз обратно в гараж-кафенето, сядам при Митето, поздравявам комшията Сашо, дето се е паркирал на масата и викам:
- Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага: ...

Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки: ...

Ерос Рамацоти - Музика е
(Autori: Pierangelo Cassano, Adelio Cogliati & Eros Ramazzotti)
(Автори: Пиеранджело Касано, Аделио Коляти & Ерос Рамацоти)
Musica è
Musica è ...

Нали бях мамина любимка,
и с мама бяхме „две в едно”,
Момче видя - като картинка,
за мен родено то било...
и каза ми: „- Момиче умно, ...

Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпро ...

- Не зная - в клас признава Рая -
къде се слага запетая!...
- А мен ме бърка - мрънка Петьо -
поставянето на тирето...
- Ох, мъка е! - отвръща Боби - ...

Ухая на нощи от люляк,
в косите ми трепкат звезди,
реките в' воали изплуват
и ме обличат в мъгли -
тънка дреха ефирна и хладна, ...

Ако си песен,
аз ще бъда глас.
Кажи ми
как да те изпея?
Ако си музика, ...

Париж - града на любовта,
разходка по Шанз Елизе,
прегърнати двойки на тротоара,
преплетени в мрака ръце...
Това не е моята представа, ...

Глава 15
Жегата ме мъчеше, убиваше ме, затова се въртях в леглото, опитвайки се да я потуша. Жаждата беше ужасна, причиняваше непоносима болка в гърлото ми. Пречеше ми да дишам нормално.
-Ще я убия!! Ще я убия!! – извиках гневно. В стаята беше непрогледно тъмно и тихо. Не можех да спра да се потя. О ...

Не зная защо, бях започнала да говоря на Вие. С нещо ме респектираше тази жена, след като влязох в стаята ѝ. А тя, непознатата, беше се свила още повече. Главата ѝ не се виждаше вече между раменете ѝ. Само ръцете - сухи, слаби, с изпъкнали вени, стискаха треперещи паспорта.
Беше се допряла до мен, с ...

Август се е скрил в асфалта,
и нажежава го, и го разширява,
пъклено, и някак стъклено.
Август гони те под сянката,
и нагнетява те, и те изморява, ...

***
Колко е спасявала и колко е погубвала тази планина! Колко много са постлали тленността си по дъбрави и полянки, колко много са се родили до някоя ела или под дебелата задушна сянка на старите борове, заслонени и прегърнати от аромата на смола и чиста планинска медовина. Колкото и да отричаше чел ...

Светът разля се в суета,
в аванс отрекъл всичко свято,
а сянката ти грешна пак пълзи
към нероденото си още лято.
Изправила душата си на съд ...

Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...

Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова ...

И Вие, и аз, че и двете,
жени сме - от горе до долу.
Поезийо, забравете
за императивните глаголи.
На мен тия не ми минават, ...

Приятелите, брат, те са като старо вино,
отпиеш ли глътка - усещаш танина.
Но те са толкова малко на тоя свят,
тези,които товара ти ще носят.
Малко от тях ще те разберат, ...

Път извървян...
Капчица
в капка свят разпилян...
Пя във улуци,
в облак летя. ...

Загиват бавно малките села,
в забвение и мъка те умират,
ела, да видиш, пътнико, ела,
къщурки в нищото се взират.
Ела, да видиш, преди сто лета, ...

Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни, ...

- Предател! Как можа? Как можа да ме замениш за някаква никаквица? Какво е направила тая за теб, а? Кажи ми! Какво?
- Дадох си най-хубавите години от живота, за да ти бъда опора, да целувам раните ти, да ги промивам със сълзи! - избеснялата жена нахълта в стаята и отвори гардероба. Погледна старател ...

Дълго завръщане, все на обратно.
Пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш,
никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ, ...