Ще прекосиш вселенските пространства,
изпълнен с толкова вини.
Наострят мечовете падналите ангели,
от скверни истини ще те боли.
Ще те прониже тайната отхвърляна ...

Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични ...

Душата на поета залостена е в клетка,
де разпръскват се неспирни чувства.
Душата на поета е прекрасна гледка -
океан, мъгла. Претъпкана и пуста.
Душата на поета е крайбрежната скала, ...

Деца, не се мъчете да ме убедите,
че силна е към мен любовта ви!
Аз познавам чувствата ви, мечтите,
до най-малкото зрънце страстта ви.
Мога в душевния ви мир да се впиша, ...

Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...

Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс, ...

Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо ...

В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...

Не ме търси,когато си пиян,
ти няма да ме срещнеш в някой бар.
В тълпата от безлични мен ме няма...
Жена ти,както казват, е кошмар.
Не се ослушвай в тихото за мене, ...

Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”
Било време трудно, полепнало с мъка...
Турски орди вилнели в родопски села̀.
Руша̀ли, плячковали всичко по пътя, ...

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

Всеки е различен и няма еднакви! Добри- лоши, бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в едно цяло, макар и да отричаме! От нас зависи как ще изживеем живота си, как ще ни запомнят или ще ни забравят.
Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. А ...

Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...

От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...

Животът и Смъртта брат и сестра са.
Той - белият, тя - черната, уви.
Не можеш да се срещнеш с нея гратис,
но можеш да си свиркаш: : " Се ла ви..."
Харесват се , но честичко враждуват ...

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...

Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...

В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...

Мъдростта на детето
и връщане на душата
по стъпките на сърцето
с ум заключен във времето,
което следва светлината. ...

* * *
нова луна
под снега житни зрънца
сънуват остър сърп
* * *

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

Да носиш, празнично, в душата своя –
имената и светостта на двама светци
е като с камбанен зов да бият
в теб хиляди божествени лъчи.
Да си роден и име да получиш, ...

***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...

Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите, ...

Трен – от бързите момчета, ме прикани: „Ти! Ела!“,
в ден несвързан и облечен в лунносребърна пола̀.
Драсна линия балканска за наслада много сняг –
гаснат спомените ла̀нски като на самотен бряг.
Сам пътувам и бленувам из високи планини, ...

Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...

Всяка дъска копнее за пирон...
а всеки пирон мечтае за чук!?
А човек за какво ли мечтае
загубен в светът ни оплют.
Меришем цветята, ухание,страст ...

на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...

Отдавна Зайо тичаше
за здраве из гората.
Разходки той обичаше
високо в планината!
Веднъж задиша тежко ...

Усмихвай се дори да ти се плаче,
дори светът ти пак да се руши.
Огледай се и не пропускай значи
как щастието маха ти с ръка в страни.
От рамото си лекичко изтупай ...