Пътят пред мен е безкраен,
нищо че краен съм аз.
Имам си син Божидарен.
Той ще поеме
волана от мене ...

Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви
а беше живот с очила ...

Обитавам малка кибритена кутия,
четири стени и прозорец-често в ъгъла се крия.
Не допускам чужди хора, нямат място тук,
царство на мизерия, миризма на боклук.
Ключалката ръждива не пропуска светлина, ...

1. И может ты слышал сказания и мудрствования древних: духовников, мудрецов, волхвов, - имели они святость и прямоту, чтобы возвещение их в новое время дошло, привнесли многое, не всё ведомо, а посыл памяти дан. Всё сказанное, - от древности изначальной идёт. И не время ли нам привнести то, что пове ...

Усмихни ми се, момиче!
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...

18,30 – 19,15 часа
Оглеждам Ангелов. Боже, не може човек да е чак такова карикатурно подобие… Сещам се за старите „Стършел“-и. Имаше такъв вестник. Ние го разглеждахме заради многото рисунки. Даже у дома в мазето се пазят една или две годишнини. Взех ги от някогашните „Вторични суровини“. Вуйчо ми б ...

стих
стихва
стихии
стих
свиква ...

Нима от болка и страдание
живеят премълчаните творби?
Но идват мигове отредени
за тях и техните съдби;
изгряват неочаквани и дръзки ...

Тъжно като смешка,
смешно през сълзи.
Притчи овехтели,
ронят се трохи.
Няма гладни, жадни, ...

Мартеницата
грее на ръката ми.
Щастлив съм! Празник.

Насън, или наяве, мила моя –
в разхвърляни дилеми, в тих въпрос –
ти вечно ще разплиташ на покоя
косите дълги с цвят на абанос.
Ще си причина в стих да се усмихна, ...

Проблясват в мекотата на сумрака
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...

Нещо тича покрай мен,
май животът е!
Гледам го втрещен,
все забързан е!
Имало към него, ...

Сълза по страната
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца – ...

Спомен повика душата
изгрева слънчев подпрял,
в облачно злато пресмята
колко любов е събрал...
Мойта кокичена нежност ...

На душата и се иска да е мляко бяло
Но в главата черни гарвани вряскат
Танцът на радостта е движение вяло
Приказките уж магични само стряскат
Карнавалът прилича на погребение ...

В щата Илинойс, град Чикаго, в края на "Иист Саут Уотър Стриит" - една ивица жълта светлина блестеше, дразнейки лявото око на г-н Габриел Джоуб. В крайна сметка, ивицата светлина го събуди. Бледозеленикавите му очи бяха червени, а причината бе, че беше останал до към 2 часа сутринта, за да прочете в ...

Всички се опитаха да ме задържат с
докосване,
тя го направи от разстояние и
без думи.

Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.
И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътск ...

Добър ден аз съм секирата
Хъмммм този момент предстоеше
Един вид пред себе си стоеше
Някак неистово
Шегобийско стоеше ...

Цитат подпира с рамене
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...

Навън се спускаше мъгла. В спа центърът миришеше на минерална вода. Имаше само двойка възрастни на шезлонгите, а тримата шкембести мъже сега приближаваха към басейна. Наредените в съзвездие лампички на тавана се отразяваха във водата. Светлосенките от стените плуваха на повърхността, а в средата на ...

Джон Нюман - Обичай ме отново
----------------------------------------------------
Authors: John Newman & Stephen Andrew Booker
---------------------------------------------------------
Автори: Джон Нюман & Стефън Андрю Букър ...

Простена тихо някъде часовник.
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака! ...

Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила - ...

Мила ми, Венето!
Тази вечер ми каза детето -
да ми напишеш стихотворение...
утре е празник - трябва вълнение!
Кой ти го рече, мили ми сине..., ...

Живея, като за последно,
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен, ...

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
А може ли някой да каже какво е „Действителност“?
Ръка на сърцето да сложи и каже: „Разбирам...“
Всичко е потънало в зловеща примитивност,
първичност дивашка, която душите раздира. ...

Обичате ли?
Боли ли?
Мен да.
Физически дори.
Сърцето ми не може да приеме, ...

Може би
Срещнахме се. И какво сега?
Може би ще кажеш и „прости ми“?
Може би ще наведеш глава?
Може би? Но думите спести ми! ...