ТРЕПЕТ
(превод от македонски)
Сред житата се съзират булки.
Ясно е небето – рои звезди.
Светват, угасват – трепкат светулки. ...

На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме? ...

Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно, ...

И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ...

Отново Пирова победа,
знаете за царя Пир.
Големи загуби понесъл,
дори и победил...
Поставяш някого на място, ...

Ще сгреша отново,
щом си грешка.
Утре, днес
и всеки ден.
Нали уж да грешиш ...

Не бързай, време има –
за победи, загуби, реванш…
Тихо, от живота взима
и без получен картбланш.
Спомените не връщай, ...

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

Жена ухаеща на слънце,
жена ухаеща на дъжд,
жена току-що сътворена
към теб пристъпва изведнъж.
Какво ще ѝ дадеш, човеко, ...

> Ой, красив си Ирин-Пирин,
>
> най-красив си на света.
>
> Покоряваш ти сърцата ...

Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ...

Аз отчаяно търсех за нас
друго място - легло под звездите,
но накрая изрече на глас:
Как те лъгах, че теб съм обичал!
Знай, отровни са тези слова! ...

На сутринта
на огледалото и
с траурен маркер
беше написано:
"Всичко е фантазия. ...

Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави ...

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство! ...

Последното, което ти ми даде
Е първото, което пожелах –
Целувката, а после ме предаде
И сбъдна се последният ми страх.
Последното което ти ми каза ...

Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти не изживени ...

любов - всяка - на
човек - съзидателна
творческа дейност

„Което“ - рече
Бог - „е мое, ваше! е
и за добро е!“

Обречена да е сама душата
като безпътна скита във нощта.
По улиците броди в тъмнината
да търси нейде малко топлина.
Витрините, студени и красиви ...

Няма да се смея, няма да плача,
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи ...

Снежна нощ, тиха, спокойна,
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...

Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...

Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...

– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...

Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...

Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ...

Отесняха зимните ни сънища
и нощта над тях разпери длани.
В спомени, обрасли с тъмни трънища,
глуха любовта ни ще остане.
Куп икони със очи избодени ...

Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...

преплува океана
за да ме намериш
рибарю
не ми хвърли въдица
за да ме нахраниш ...

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Приятелю скъп, животът отписва...
Все някога идва му краят
на стария - жив маскарад.
Едни се насочват към рая. ...

В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ...