Моята любима котка
фин, изтънчен е естет,
съзерцателна и кротка,
а в душата си поет!
Със похвална чистота е, ...

Есенно и някак тъжно –
облак слънцето закрива.
Не, че иска! Времето така диктува.
Ту е топло, ту студено.
Падат и слани, ...

Животът как ми се нарежда!
(Не знам дали е справедлив).
Отскоро даде ми надежда,
която е във всеки
стих. ...

Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точн ...

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...

Откакто си при мен на този свят
животът ми превърна се в подарък.
Щом бузките ти в розово цъфтят
Октомври става по-красив и ярък.
И облаците лилави висят ...

Кълна се, че за мен денят е мрак,
потъвам...
Копнея за единствените ти очи.
Вътре във гърдите ме изгаря огън,
от дъха ми се подклажда, и гори! ...

Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност ...

Бучи море, не спирай –
блъскай гребените в пясъка,
не мълчи – дивей, извирай
нека всеки чуе тътена на крясъка!
Разбивай вълни на брега ...

Шепотно пеят морски вълните
вълнуват се бясно в страстно танго –
разпенват, изправят, накъдрят косите
в последен марш свири първи фагот!
Шпалир от криле на птичето ято ...

Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея ...

Автор: Генка Богданова
Напоследък баба Дана
сприхава и нервна стана.
Ходи смръщена, сърдита
като хала страховита. ...

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Забързани:
не виждаме, не искаме,
не чуваме, не чувстваме,
не знаем, не можем
и забравяме ...

Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.

ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...

Самадхи

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
БАЩАТА РАЗКАЗВА ЗА ГУЩЕРЧЕТО
/Част Първа/
В стар селски дом от камък и дърво,
над бял комин със щърково гнездо, ...

ВОЙНА НЕЛЕПА
На Риаз Амини
Някъде много високо в небето
мрачно стърчат полумесец и кръст,
а на човека погубен в сърцето: ...

Мамо, трудни са ми тез чертички,
все ги крѝвя там към краят!
Уморих се от тирета и лулѝчки!
Искам вън да ида, да играя!
Сине, есен златна е дошла. ...

Пилееш сълзи, пилееш слова.
Чакаш ме в мрака, а там съм сама.
Сама съм и себе си чакам,
да се открия, да се прегърна,
а време протакам. ...

Феичка вълшебна в парка прилетя
и развеселена плесна със крилца.
Златен прах поръси, в танц се заигра,
всичките дървета с цветен дъжд обля.
Бавно към земята падаха листа ...

на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...

Анелия и Димитър се запознаха в началото на лятото,на рождения ден на техен общ приятел. На партито имаше много хора, но когато ги представиха един на друг, между двамата като че ли бе прехвръкнала искра. До края на вечерта си говореха на различни теми. Излизаха на терасата. Гледаха звездите. Сподел ...

С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...

Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...

Животът ми като кубе на църква
в прегръдката си скрил е Любовта!
Залязва слънцето, денят горещ помръква
и в сън заспиват нежните цветя...
Край мен бълбукащо поточето пенливо ...

Приеми ме в обятията си, море,
приеми ме и повече недей ме пуска.
Приеми ме, обвий хладната си прегръдка около мен –
нека винаги при тебе да остана...
Изпрати ми мъртвото си течение море – ...

Обичам този зимен град,
обичам го планинският курорт
където туристи от цял свят
остават за почивка и ски спорт.
Скрих се тук. Не дойдох просто за почивка ...

Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...

Спокойной ночи
Ольге Мальцевой – Арзиани
*
Просто Дорота
Спокойной ночи, друг мой нежный! ...

Август липсва на морето
и водата там изстина...
Гошко, гледаше в небето -
Ято щъркели премина.
С много мъка се сбогува ...

Сънен изгрев през октомври,
слънцето лениво се прозява,
виното лежи спокойно,
пред нея той с друга се задява.
Шумата под мен разказва ...

Топла майска вечер.
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...

Мъглата се спусна като бяла завеса пред заоблените била на Родопа. Птиците бяха отлетели. Мирисът на есен не пробуждаше живот. Тревата беше попарена от слана. Тъжна и тиха есен. Не искаше да прилича на никой. Криеше се в себе си. Линееше.
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...