Стихия
В полунощ заваля.
И не спря до разсъмване.
Сякаш сводът над нас се продъни.
Много дъжд се изля. ...

Мълчанието сякаш е наука
и с теб се състезаваме жестоко.
Тъй както ти си там, а аз съм тука,
със чувствата играем си на покер.
Безпомощност и нежност се преплитат, ...

1. Хоризонтът не е толкова далеч, ако имаш смелост да го потърсиш.
2. Шепа парички могат да бъдат богатство, когато имаш нужда от тях.
3. Никоя вещ не е по-ценна от човека.
4. Не можеш да промениш съдбата, затова не укорявай себе си!
5. Ако някой се оправдава, значи е виновен.

В трапчинка до твоите устни
се е скрила твойта свенливост
и как ярко блещука в очите
с искрата на детската живост.
О, как пламва по твоите бузи, ...

Погребете тъгата в бездънните ями
на студени мълчания, ялови страсти.
Нека споменът само самотен остане
като фар да премигва над нечие щастие.
А нощта , щом обеси лицето си черно ...

Броня от сребро
Стъпваше бавно и тихо. Тревата гъделичкаше босите ѝ крака. Сумракът притъпяваше природните цветове. Усети се полъх. Усили се и сякаш вятърът ѝ прошепна:
- Бягай! Бягай бързо!- тя се уплаши. Започна да се озърта, но нямаше никой, беше сама в сивата тишина. Гласът се усили:
- Бягай! Бя ...

Искам те,
какво пък толкова!
Нима е грешно,
да Обичаш!
Да бъда Ти, ...

Всичко няма много смисъл,
на цялото без другата половина.
Добър магьосник е орисал.
да я търсим често в зима.
Дирим този златен къс, ...

Всеки ден е сапунен сериал.
Все със нещо той започва.
Ту със сълзи, ту със смях
....от зарана е нарочен.
Някой горе умело го върти ...

Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар. ...

Обличам днес най-цветната си рокля
и плитките си с панделки завързвам,
и слънчевите зайчета ще гоня,
ще търся детелинки- без да бързам,
а после ще ги сплитам на герданче, ...

Сълзи по вятъра ти пращам...
Дано заместят водката и джина.
Доколкото разбрах и схващам
съперница ми е картина...
Очите си - изгледал вече - ...

За мъжките бради, маските на Хелуин и атентатите в Париж
Човешките същества открай време са се маскирали, за да прогонят злото. Боядисаните лица и тела на шаманите, нашите кукери, маските на Хелуин – всички имат една цел.Злото да не плаши толкова, да стане нещо, което човек може да приема спокойно и ...

ПРЕХОДНОСТ
Макар, че са ни прехосни нещата,
в природата ни съществува ред!
В живота, често стигаш до обрати,
но погледа е винаги напред! ...

Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро, ...

КЛАДАТА
Изгорях на кладата.
Отрони се камък колкото юмрук.
Всички изахкаха:
„Боже, тя имала камък ...

Любов ли бе? Обичах, сляпо вярвах,
но тъй и не забравих, не простих,
през пропасти,понори път прокарвах,
сърцето си превърнах във тепих.
И битките житейски не сломиха, ...

Моя Българийо, аз те обичам,
защото си моя - това не отричам,
но също, защото си много красива наглед,
било то отдолу или от самолет.
Твоята природа омайна ...

Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...

На моя баща -
доктор Георги Минев -
(1924-1984) -
рентгенолог,
син на Елена и Стоян Миневи ...

На моята майка -
акушерка и рентгенова лаборантка -
Маринка Минева,
дъщеря на Марийка и Стоица Рабохчиеви
Ти си най-добрата на Земята! ...

Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати ...

Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.

2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...

Руши Видинлиев - Ритъмът на моето сърце
-----------------------------------------------------------------------
Tu sei nel mio cuore,
mi fai impazzire,
non ho mai avuto ...

Облечи си ефирната нощница,
дето често ми спира дъха
и бъди пак онази магьосница,
дето с поглед ме вкарва в греха!
Ще ме чакаш с усмивка загадъчна ...

Подир лятото се движа, нижа словото на плет.
Свободата ще харижа в светъл стих без тоалет.
Появи ли се момиче в енергичното сърце?
„Той не може да обича!“ – рече стадното лице.
Етикета залепиха в утро, рязано от глъч. ...

Не си ли спомняш, че ме остави,
сама да плача във нощта...?
Защо се връщаш...? Какво забрави...?
И дали ще откриеш нещо ти сега...?
Във шепа пепел се превърнах, ...

На мислите ти чара скрит
Така ми липсва в този час
на мислите ти чара скрит,
да чуя твоя топъл глас
зад онзи рид с тъма покрит. ...

потъвам
в изгледа
от небостъргач
и крещя
несвързаности ...

Неизбежност...
Тръгвам си. По калдъръменият път.
Събрали са се хора. Плачат.
В чемширите до гоба - гарги. Грачат.
Какво ли чака ме Отвъд? ...

ДАЛИ ДА КАЖА"СТИГА"
Не знам дали и аз да кажа стига.
Ръцете си да вдигна и да спра!
Да хвърля просто тежката верига
и пролетни цветя да забера! ...

ЕНЬОВДЕНСКО РАЗКОВНИЧЕ
-Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастният мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целия таван се осея със звездите излъчвани от нея.
-Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на се ...

Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете, ...

Трябва да е лято!
Знойно, тежко, жежко!
Покрило с бронзови загари,
горещите женски тела,
хитричко ги разсъблича ...

„БОБИ“
Казват ми Боби
и съм пълен с микроби,
спя си в кашона,
ей там под балкона. ...