Да ти призная – не се подарявам,
нито съм склонна живот да продам,
но пък готова съм аз да раздавам
и за душата да бъда балсам.
Моята обич е силна и нежна, ...

21.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...

светът да бъде
съвършен - стремеж е и
сърцекопнеж (е)

1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка, ...

“Сред жаравата на ада забравяме,
че ключът към рая е в джоба ни.”
г/м
И знаеш ли?
Сънят не идва - от безтебие. ...

Поетесата Инанчева бе виден адвокат по професия. На възраст около 33 ловеше окото със заоблените си форми, които за мнозина мъже представляваха своего рода лакомство. В своята кантора тя господаруваше. Поток от клиенти се тълпяха за всякакъв вид дела - от вещно-правни - до бракоразводни. Инанчева им ...

Душата ми не бе за продан,
марак заложена да е тя.
Сърцето ми не свири ноти,
защото липсва музата.
Очите ми се крият нощем, ...

Пак съм на тема "Така ми се иска"...
Сега ще опиша мъжете поети –
задача по-трудна, но аз съм по риска –
как "мечтая" за тях – ще разкрия в куплети!
На Роберт за музата нощем мечтаех, ...

Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...

Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън, ...

Страшни злост и немотия бият шеметния град,
сякаш е вилняла спрѝя с мека тъкан от брокат.
Данданията е жажда и веднò торим зарàр;
тихо нравът се обажда от ръба на мемоар.
Чудесията нечута изкусително мълчи – ...

Жената - ранна пролет,
като птица окрилена.
Силна, мъдра
любяща, вдъхновена.
Жената - красиво лято, ...

Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...

Животът е загадка неразкрита,
безкрайна битка между да и не.
И не е грозна истината скрита,
създадени са хората за грехове.
Нима е грях до края да се бориш, ...

автор: Петя Цонева /Петра/
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен
и на твърдия градски асфалт уморен коленичиш, ...

Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя, ...

Изтръпнал съм, като ловец,
напъхан в овча кожа.
Подскача покрай мен щурец.
Надушва някак ножа.
Не той е страшен, но уви, ...

Живееха само двамата в голямата вила на върха на селото. Той всеки ден слизаше до пощенската станция. Тя садеше цветя и им говореше, а те кимаха с главици срамежливо и пърхаха с венчелистчета около нея. Вечер лягаше на тревата в градината, вдишваше упойващите сенки на дърветата, гледаше звездите и с ...

Манго - Любов към теб
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Pasquale Panella, Giuseppe Mango (Mango) & Armando Mango
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Паскуале Панел ...

***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...

ПОЯСНЕНИЕ. Тази история е вдъхновена от едни особено грозни статуи в извънградския парк на Нова Загора. Не знам какви спомени свързват гражданите на тоя град с тях, но според мене, трябва да се предприеме нещо, наистина са много грозни и плашещи.
ГРАДЪТ НА КАМЕННИТЕ ДУШИ
- Бабо, какви са тези грозни ...

Вечността понякога е кратка
И трае няколко години
Затова обичайте се днес
Че може краят да е близо
Недейте да мечтаете за утре ...

нека тегли се
на злото по света чрез
Любовта черта

„ЖИВОТЪТ КАТО ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО …”
“Когато нашият есеист сяда и пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не? ” – Атанас Далчев
В този опит за осмисляне на темата за живота като време и пространство в контекста на Трансперсоналната психология, авторът на настоящото, наречено услов ...

И отметнала златна коса,
безсрамно разголила рамо,
като влюбена зряла жена
Есента е изпълнена с радост...
Прегърни ме, ръката ми дръж, ...

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

Издишване и вдишване,
живот или пък съществуване?
Един атавистичен страх,
рефлекс от пещерите в мрак.
Животът трябва да е колебания, ...

Аз крача самичък сред мрака...
прегръща ме дяволски студ...
а вярата в мене угасва...
превръщам се в движещ се труп...
за похода нужни са двама... ...

Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...

Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...

Приличам може би на къса свещ,
отдавна тихомълком догоряла.
Щом залезът бе пищен и горещ,
безкрайно тъмно е преди раздяла.
Отиваш си. Така е най-добре. ...

Ако решиш, с тишина да заключиш
към мен любовта, в сърцето си ледено.
Тогава отнякъде ти ще научиш,
че моето, от друга жена е намерено.
От нея ще чувам думите чакани, ...

Любов... Дали е истина това,
което чувствам? Дали сърцето
си готова съм да посветя
безусловно и сляпо на него?
Или самотна съм просто отвътре ...

Там някъде в далечния безкрай -
вълшебствата се случват...
и запленена от тази звездна красота
душата ми се пълни радостна позлата.
Вълшебно е!И тъй красиво и радостна ...

В тъмната стая лъч се процежда,
що за чудо ще е то?
Разни сенки по стените подрежда
в нежни отблясъци сто...
Душа се тихо вълнува, ...

Героят на нашето време,
във всеки от нас е стаен,
седи си и кротко си дреме,
докато не бъде роден.
Надеждата щом се изчерпва, ...

Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...

Той сваля шала -
коприна -
долавям уханието -
цъфнали рози -
и се усмихва - ...