***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...

Последното,
което видяха очите ми
беше гърба ти.
Не се обърна вече
и настъпи ...

Плаче някъде дърво -
Обезобразено, голо…
И чувам виене отново.
Полудявам ли, си мисля аз
Листо ли пада – ...

ден
година
за да храни
подчинен
е ...

Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто за ...

Стреля всеки направо в сърцето ти окървавено,
стреля без да се свени... руши всичките ти здравини,
кръвта потича вече по гърдите ти обилно,
а на ме всичко ми изглежда толкова безсилно,
толкова далече да не мога да помогна, ...

Но без отклик моя зов е
Да можех в този нощен час
с нежност аз да те прегърна,
да чуя твоя влюбен глас,
в мислите ти да се върна... ...

В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове, ...

Когато те видях,
сърцето ми теб избра.
Повярвах ти, обикнах те,
но сбърках май нали?
Сега сърцето ми пое вината, ...

Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...

Искам, искам, много искам
стих без грим да сътворя,
че душата ми проплака,
отново мъка сбрала тя.
Но чуй – и в пъкъла да паднеш – ...

Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...

Татко дишаше тежко много лета.
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив, ...

Трудно беше миналото да забравя
и ново начало в живота си да поставя.
Болката в сърцето как да спра?
А нови сили, как да събера?
Да простя, как семейното предателство?! ...

Тази нощ случайно
ритъм странен аз дочух!?
Май капчука със дъжда
реге си творят.
Неусетно с тях и аз...думи, ...

Червенокосата
И днес откъснах лист от календара.
Но продължавам все така да тичам
към теб, Любов. И като болка стара
към теб се връщам. И във теб се вричам. ...

Защо пък да се чудя.
Тръгва на море през юни.
Вместо плаж, чадър и бански,
ски, шейна и ръкавици.
Бански и без туй ...

***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...

На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...

Сънувам... Косите ми са разбъркани с твоите пръсти... И кожата усеща чудната приказка, която започват да редят... Бреговете са далеч... Не искаме да ги достигаме! Плуваме... Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб... Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите... Сплетени дихания неудържимо ни ...

Знам либе, небето и земята се любят
когато се погледнем тъй в очите...
и има толкова много да си кажем,
но с думите не може да се изкаже...
Събуждам се и заспивам в усмивката ти... ...

Тиха и спокойна
беше нощта!
Подухваше лек и
спокоен летен бриз.
Птичките спяха, ...

С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...

А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...

Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...

Когато нощите загубят паметта си,
утрото рисува спомени.
А зениците са в болка свити,
гмуркайки се сенките да гонят.
Мълвят ли устните проклятие, ...

Теорията на вероятностите
Само едно на няколко милиона,
но тук е има я вероятността –
да те срещна сред толкова много хора
някъде случайно в големия град... ...

Колко често срещаш човек,
който носи частица от теб?
Кажи ми, че е всеки ден!
И колко често съдбата ти дава
пети шанс да поправиш раздяла? ...

"Към върха" - каза той
И тръгна
Нов осемхилядник
На хоризонта
Той беше готов ...

Износеното ти докрай палтè -
охрèещо, протрито, излиняло
и тъничко, успя да ме вплетè -
тъй че - да му принадлежа изцяло.
Къде ли е сега това палтè?... ...

Кой бленува в сънища незнайни
и празнува с празници нетрайни?
Кой потъва в минало без време
и се качва върху жадно стреме?
Кой заменя либе за стихия ...

Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...

Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти ...

Бабата на Славин почина сутринта. Макар че всички го очакваха, някак си твърде изненадващо умря. Славин беше забелязал, че винаги преди да почине някой, сякаш се пооправяше и тъкмо се вдигнаше от леглото, но, уви, само за няколко часа състоянието му се влошаваше, след което издъхваше. Той беше до не ...

Като свята икона я криеш в сърцето,
и я пазиш дори от лъчите на слънцето.
Да не я изгорят, да не я повредят.
Да не счупят от нея и късче магия,
и нотка от нейния цвят тъй вълшебен. ...

Огрей ме слънце!
За радост и топлина съм готова.
Сърце мое! Поспри! Не играй...
аз вярвам в съдбата, че той ще дойде.
И утрото ще разцъфти и ще ухае, ...

Колко ме болеше от сълзите ти,
колко ме болеше да се срещам с тях,
много пъти виждал съм в очите ти,
заради чужди и някой мой грях.
Бяха много истински сълзите ти, ...

Липсваш ми!
Липсват ми дните и слънцето.
Липсват ми птиците.
И гласът ти ми липсва,
мечтите ми и очите ти... ...

Те те пращат на смърт, Капитане.
На света не му пука за теб
и нехае за твоите рани.
Днес светът е парченца от лед.
Ала пáри кръвта ти, гореща е ...