Как да ти кажа, как да покажа - нямам сега ориентир?
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам! ...

Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.
Бели пламъци горят ...

Стъклен пласт, боя – сребро зад него,
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е ...

Поредната маска. В смеха си се крия.
А всъщност е кикот. Кой тука е луд?
От скука умираш. А аз съм стихия...
Надянал си глупава шапка – на шут.
Живееш спокойно, броени са дните. ...

На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...

В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...

В среднощна пробуда среднощно дочух
обажда се глухо капчукът.
Но луд е навярно вечерният дух
и стръмни безсъници чукат.
Ужасно е тъжно да имаш крила, ...

Седни на люлката и се люлей,
затвори очи – пред теб ще се изправят светове.
Едните ще са черни, другите ще бъдат бели.
Ще има гора от пеперуди,
а другото ще е пустиня. ...

Ти ще дойдеш с утрото чудесно
Да стоплиш моят свят
Да влезеш в сърцето ми ще бъде лесно
С теб не ще да има рай и ад.
Ще има само аз и ти ...

... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...

Много тъмно кафяви били очите на момчето,
не можел той да вижда нищо в светъл цвят.
Дори облаците бели по небето,
тъмни били-както целият му негов свят.
Вдишвал лято, но издишвал зима, ...

/На Боян Петров - Съни/
Ей ти, защо си тъй прекрасна,
сурова, непристъпна, безпощадна?
Защо съм влюбен до полуда,
сърцето ми защо открадна? ...

Ако знаеше... Колко много ми липсваш! -
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...

Боли ме след всяка нанесена рана,
пак се страхувам, че този път няма да стана,
не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,
ала сякаш това дава ми сили да продължа.
Недоизказани истини, слабост и тайни ...

подготвям
нашето неслучване
последно е
за тази зима
последно е ...

Лошо ми е, вие ми се свят…
… не съм се чувствал по-добре
и съм доволен от живота,
когато ти си моят опият,
и имам доза или две, ...

Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници ...

Първият звънец
В училището квартално пълно е с деца,
училищният звънец призовава ги сега.
Малки и големи с букети красиви, цветя,
носят ги за учителите любими с топлота! ...

Думите ти ято са в небето,
птиците повикани на юг
ще скрия самотата си с пердето
и сърцето ми довчерашен приют.
Искам днес да бъдеш себе си, ...

Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...

(Монолог на една майка)
Златно си ми е момчето
и на всяка няма да го дам –
ще му наранят сърцето!...
Абе, кучки са, нали ги знам!... ...

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...

Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм раз ...

Дъджорналисти - Между улиците и звездите
----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-----------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

[the English version of "Limpido" (Laura Pausini)]
with Italian/ Spanish language in the last couplet
-----------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини & Кайли Миноуг - Лъчиста
[английската версия на “Limpido” (Лаура Паузини)] ...

Иска ми се да можех времето да върна–
мечтите от детството и разтуптяното сърце,
с което моята баба отивах да прегърна,
застанала на прага с разтворени ръце.
Полазват ме от вълнение тръпки, ...

В живота няма време за сълзи,
няма място за слаби души.
Не живот, а борба за оцеляване -
сцена на непрестанно воюване...
Всяка следваща минута носи болка, ...

Пролетен ден и
землист полъх на есен...
Намек за обич?!

х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...

Когато всичко на дадено място
е пипната от твоята ръка,
но там се чувстваш не на място...
Когато гърнето се спука
и колкото и да го лепиш ...

Моите есенни дружки са бойни момичета.
Те преобръщат света, ако нещо си струва.
Могат да бъдат и нежни, когато обичат.
Не лицемерничат, мразят да се преструват.
Моите есенни дружки са верни до … втръсване. ...

ЛУННАТА ПЪТЕКА
Плъзгам се по елипсата на лунната пътека.
В очите ми блестят безброй искрящи лъчи.
Тялото в безтегловност, в плах шепот олеква.
Тъмнината безмилостна, страшна мълчи. ...

Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото, ...

Само стъпка остава напред,
само поглед последен.
И събирам...
Не, не искам да знам
дали е седмичен или неделен. ...

По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!.. ...

Не ме мъчи, тук слагам лист хартия.
Изпей сама днес себе си в рефрен.
Щом си душа, затънала до шия,
плачи сама за себе си, без мен.
Не се лъжи - изгубила си всичко ...