Страх ме е да гледам напред
и стискам силно очи.
И от терзания черни обзет
изведнъж спря се и ти.
На небето диамант от жар ...

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

Постоянно сълзи лея,
опитвам се насила да се смея,
обичам те, но ти си с нея
и не знам изобщо, как живея.
Не мога загубата да преодолея, ...

Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ...

Ти си така красиво-нежна
в този мой живот - двор разграден
през който всеки ден минавам
по пътя, в търсенето на душата си!
Простена само Любовта със устните на Вятъра, ...

Неизказани думи
по неписани друми
с тихи стъпки в съня ми вървят.
Все по-ясно ги виждам,
все по-силно ги чувам ...

Всяка година
от Коледната пита
си пожелавах да ми се падне
късметчето с любов
И всяка година ...

Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...

* * *
празнична заря
ослепяват луната
цветни стрелички
* * *

ТРЕПЕТ
(превод от македонски)
Сред житата се съзират булки.
Ясно е небето – рои звезди.
Светват, угасват – трепкат светулки. ...

На всяка врата ще почука,
от всяка,
шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме? ...

Погледнах вън – по покривите бели.
Там ледената снежна красота,
бе подредила пухкави постели
в очакване за среща с пролетта.
Елите са унесени бездомно, ...

И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ...

Отново Пирова победа,
знаете за царя Пир.
Големи загуби понесъл,
дори и победил...
Поставяш някого на място, ...

Ще сгреша отново,
щом си грешка.
Утре, днес
и всеки ден.
Нали уж да грешиш ...

Не бързай, време има –
за победи, загуби, реванш…
Тихо, от живота взима
и без получен картбланш.
Спомените не връщай, ...

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

Жена ухаеща на слънце,
жена ухаеща на дъжд,
жена току-що сътворена
към теб пристъпва изведнъж.
Какво ще ѝ дадеш, човеко, ...

> Ой, красив си Ирин-Пирин,
>
> най-красив си на света.
>
> Покоряваш ти сърцата ...

Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ...

Аз отчаяно търсех за нас
друго място - легло под звездите,
но накрая изрече на глас:
Как те лъгах, че теб съм обичал!
Знай, отровни са тези слова! ...

На сутринта
на огледалото и
с траурен маркер
беше написано:
"Всичко е фантазия. ...

Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави ...

Опитах се да си представя, че си стих.
Забравен в папката от мойто детство.
Най-първи трепет. Като шепнещ вик,
разчупващ изведнъж света.
Какво вълшебство! ...

Последното, което ти ми даде
Е първото, което пожелах –
Целувката, а после ме предаде
И сбъдна се последният ми страх.
Последното което ти ми каза ...

Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла с плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел.
Мисли и мечти не изживени ...

любов - всяка - на
човек - съзидателна
творческа дейност

„Което“ - рече
Бог - „е мое, ваше! е
и за добро е!“

Обречена да е сама душата
като безпътна скита във нощта.
По улиците броди в тъмнината
да търси нейде малко топлина.
Витрините, студени и красиви ...

Няма да се смея, няма да плача,
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи ...

Снежна нощ, тиха, спокойна,
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...

Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...

Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...

– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...

Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...

Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ...