Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа, ...

И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...

1989-та! Берлинската стена пада! Двата свята, изток и запад, социализъм и капитализъм се сливат! Кой, как свали стената? Как дойде началото? Какво различаваше двата свята? Задавам си тия въпроси, защото тръгна дискусия за живота. Дали е бил по-хубав преди, или след падането на стената? И преди съм м ...

– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи, ...

НА ТЪПАКА
Един глупак ме посъветва,
да се пръждосъм във света,
затуй, че в нашата страна проклета,
не виждам нийде Светлина! ...

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...

Заключи се в мен тъгата,
ограби целия ми свят,
сива е дори дъгата,
в нюанси, но без цвят.
Посока неясна, липсват следите, ...

Някой живее в сърцето ми.
И ми прошепва : "Обичай!"
После бродира небето ми
със благодарности птичи.
Не ме измъчват съмнения. ...

Понякога не ти ли се иска целият свят да спре,
докато се почувстваш отново добре?
Понякога не ти ли се иска,
да се заключиш в стаята си и да плачеш,
докато вътре в теб не остане нищо? ...

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...

Само аз мога със мисъл
теб да командвам.
Само аз мога да искам
без глад и без жажда
от теб да опитам ...

Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена ...

ОБЯВАТА...
Млада и стройна на 70г. търси галантен
партньор с кола, къща и прилични доходи.
Да не пие и пуши. Да не играе на карти и табла
и да не се заглежда по жени! ...

След мене ще останат само песните
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата ...

Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...

“Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов“. „Любовта“ е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действи ...

Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...

Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,
цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.
Играе си със слънчевите зайчета и за последно –
всичко му е свидно, диша с пълна гръд.
Преди да го оставя във властта на зимата, ...

Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила ...

Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Щастието е обратно на нещастието
За да си щастлив даваш всичко
Или си щастлив или нищо
Но понякога нещата не стават така както искаш
Не стават колкото и да опитваш ...

Да се прегърнем от извора,
с радостта на първата младост.
Сърцето ми пее,
че вижда вашата радост!
Виждам звездите до луната, ...

Ако ти предложа моето сърце
ще ми отвърнеш ли със същото?
Или ще ме отблъснеш със ръце
и ще ме гледаш ти намръщено?
Ако ти предложа аз любов ...

изведнъж светът спря
(не да се върти)
а да прави
впечатление
с миризмите си ...

Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?
Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,
защо не мога да открия пътя си към същността?
Защо не виждам друго
освен безгранична самота, страх, опасения, ...

Още е Лято!
И нищо че сутрин
с одеало в мечти се завивам –
Топлината е Свята!
В порив есенно-мощен ...

Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...

Повярвай, страшно искам да се случим!
Така, че сякаш почва да боли.
В живота нищо даром не получих.
Препълних две морета със сълзи.
Сега поискай ме и твой ще бъда! ...

Горá кръстóва
богоединява и
душеспасява
.............................................................
Горá кръстóва ...

Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купув ...

3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta
През 1931г. австрийският математик Курт Гьодел формулира двете свои, станали знаменити, теореми за непълнота. Фактически те удостоверяват гротескността и несъстоятелността на претенциите на аритметиката да ...

Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди, ...

Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма. ...

Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...

Аз малко…мога малко да ти дам –
една пътека прашна, ала вечна.
В душата ми – един изстрадал храм –
свещица неугасваща надежда.
Една ръка, която да държиш, ...

Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив, ...

Тя си остана същата
Тя си остана онази, същата,
дето навремето й подпали къщата.
Дето край тебе случайно мина,
поспря за малко. И се размина. ...