Най-българският ден – 24 май – е днес. С празничното настроение, с гордостта, че “и ний сме дали нещо на света”, с шествията и манифестациите.
За които именно ще стане реч. Защото почти половин век у нас манифестацията звучеше като наказание. Събират служители, работници, ученици на едно място, трен ...

Когато човекът стане ЧОВЕК
и започне света да разбира,
озовава се на кръстопът
и трябва път да си избира:
Дали да тръгне по пътя на злото, ...

Писмеността ни
е тази, която ни
в трудности храни!
Тази, която ни
в трудности храни, е ...

Смее се наблизо просяк клошар –
миризлив и пропаднал.
Шумно се лее смехът,
но не радва.
Хора минават, забравям ги бързо ...

На този ден преди шест години
обърна се каруцата със дини,
а дядо, който беше си скъперник,
на мене вдигнал мерник
поскара се, повика, покрещя, ...

01,00 - 02,00 часа
Каменов се изправя рязко и се втренчва в тъмнината зад прозореца. После се завърта към мен:
- От другата страна на улицата, точно срещу входа на кооперацията, има банка…
Така… Банка… Ама разбира се – банка! Как не се сетих досега…
- И? – питам насърчаващо. ...

Парче откъснах от сърцето
и дадох го на блед сирак,
изхвърлен грозно до шосето –
усетих погледа му плах.
На всеки искам да раздавам, ...

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром – словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч, ...

ПЭП
Везде написано ПЭП. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы, - исписаны мелом, краской или углём. Пэп! Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не выветрит ветер, ...

Всепоглъщат дим,
по прашни стени.
Вплитащ катран,
по тавана издран.
Вторачен портрет ...

Застинал и заспал е днес градът,
в морето от тревоги аз се гмуркам,
опитвайки по всички пътища отвъд,
да стигна до покоя, но не мога.
Застанал на скалата на скръбта, ...

ГЛАВА ДЕСЕТА
Минаха месеци, а делото не се насрочваше. Извеждаха от арестуваните почти всеки ден на разпит. Когато се връщаха, те бяха просто дрипи. Не можеше да се разбере, кое са дрехите, кое кървавото месо. Бяха потънали в кръв и прах. Не откопчаха нито дума. Единственото, което разбраха, е че са ...

Любовта ми тъй срази ме,
че чак обзело ме е страх.
Нямам възраст, нито име
и всичко е мъгла и прах.
Щом го зърна отдалече, ...

Отново губя битката с Нощта!
Добре, че в чашата ми още плиска виното!
Ще разделя с целувката и тази самота...
И ще се слеем с времето - невинното...
Нощта е с име и контури на жена! ...

/пиеса в стихове за деца/
Участват: Разказвачи, Остроумка, Чудното дете, Ламята, Смелчагата, Бабата, Лалето, Карамфилът, Теменужката, Ябълката, Кайсийката, Дрянката, Щъркелите, Зайко, Лиса, Хор
ПЪРВА СЦЕНА
Разказвач 1: Някога - във времена далечни -
хората били добри, сърдечни... ...

Наближава 24-ти май и започва да ме обзема някаква носталгия. Не, не заради манифестациите през ученическите ми години, когато белите къси чорапки постоянно ми се събираха в обувките. Трябваше често да подскачам на един крак, за да си ги издърпвам. Това нарушаваше маршировката в строя. Когато обикно ...

Бърза Том – към своя дом
в дрехи втора употреба.
С второ качество балтон,
вечно втори... без победа.
Вкъщи... чака го жена – ...

"Тези цигари ще ме убият!" - помисли си Силвия докато вървеше към кварталното магазинче в тъмното. Не бе пушила от обяд след поредното обещание да ги спре, но след вечерята просто не издържа и без да се замисли скочи, грабна ключовете и хукна навън. Кашлицата раздираше гърдите и и тя започна да се з ...

Едно дихание ми стига,
да повярвам в нашата искра
Една сълза щастлива,
е повече от сбъдната мечта.
И когато вятъра я понесе, ...

Бояне, живо е във теб детето.
Защото на мечтите си проправи път там дето,
зверски ветрове и снегове бушуват.
Там дето живота и смъртта в прегръдка ледена танцуват.
Там горе, на върха на планината, ...

Светът е малък. И когато те няма,
нощем ти свети същата луна,
която през моя прозорец минава.
И сребърната светлина,
която по моите пръсти се скита, ...

- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...

Танцувахме с времето блус
под тихите звуци на вятъра...
Животът не свършва ли с трус
от девет по Рихтер на вярата...?!
Зад мрачните девет земи ...

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

Наистина ли си мислиш, че съм спрял?
Усещаш, че започваш да си признаваш.
Нали...
– Стояне, бе! – скочи Светла. – Ще го убиеш, казах ли ти да извикаш майстор...
– Павка... ех, че съм и аз!!! – ококорените очи на съседа ме гледаха виновно. – Добре ли си, удари ли се? ...

Не късайте цветята
Не късайте цветята защото ги боли,
тъй както тебе те боли,
когато твоята надежда не иска да разцъфне.
Не късайте цветята, а по добре и подари ...

НЕИЗБЕЖНОСТ
Машинката е нещо "развалена"
от сутринта петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи! ...

Игра...
Играем сляпо някаква игра,
в която се надбягват световете
и в споделена звездна тишина,
завързваме на възел ветровете. ...

Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в пл ...

Сбор засвириха тръбите.
Емнаха ни на война.
,,Дълга" – казваха жреците.
И във дъното жена.
Не коя да е – Елена! ...

Нашите истории се чуват сега. Сега е нашето време!
Ние днес покоряваме света и сякаш никой, нищо не може да ни вземе.
Гласовете ни кънтят свободно, бягаме и стигаме безкрая.
С воля побеждаваме страха, а мечтите ни докосват Рая.
Смелостта ни ни отива, тя е нашия верен другар. ...

Свалил и дрехите – доспехи,
отхвърлил своя срам докрай,
зачерквам земните успехи
и се сбогувам с този Рай.
Оставам аз по съвест гола ...

Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...

Nicht eine Kugel wird mich töten,
nicht der Spruch eines Richters,
kein bereitgehaltenes Seil.
Töten,so fürchte ich ,
wird mich die Sehnsucht. ...

Бия пети по топлия пясък на твоите мисли
Ласки на меки следи ми отвръщат;
Хладно ги галят вълните във шепот разплискани
Злато в лъчите блести…
Богат бях когато пристигнах... ...

ти си доказателството че няма случайни неща
че звездите и луната са в косите по места
че дишам и живея благодарение на теб
че хлябът в пещта втасва вдъхновен от твоят кеф
ти си доказателството че съществува земята ...

Животът е такъв негодник!
Аз пéти ден съм на диета,
а моят мъж чревоугодник
и нощем в кухнята ни шета.
В леглото семки и хартишки, ...