Някога
Растяхме
Братя
............................
алтернативно: ...

Малиново лято по устните имам,
обсипано с бистра роса...
Малинови тайни в душата си крия
скрити зад пъстра дъга.
В сърцето посях си цветни градини, ...

общественото
съзнание - вече без
обаяние

Рози

Влиза с погледа особен,
в сърцето намира място,
разумът остава поробен;
любовта (напълно ясно) –
кой да устои е способен. ...

Мълчанието силно звучи,
думите тихо изчезват.
Охладняло сърце в самота се обгръща,
неосъществени мечти...
бавно потъват, ...

НЕ МЕ ОСТАВЯЙ
на тази тъжна луна,
отъняла без обич
или кръгла от болка.
Не искам да свърша ...

Приятелко, здравей,
казвам ти го пак.
Обичам те,
с цялото си сърце
Приятелко, здравей, ...

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
Есе
Деница Ангелова Ангелова
„Никога няма да се почувстваш жив, докато не сториш добро за някой, който не може да ти се отплати”
Джон Бъниън ...

С кадифена нежност
гали ме дланта ти,
топла
като твоите очи,
а те са близо ...

ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ
Различна съм... и го зная.
Зная, че всички сме различни
в синевата, на света в омая...
жадуваме дя сме обичани. ...

Изгониха Търговеца от храма!
Не беше лесно!
Беше се оял
и беше взел душите за заложник
на фарисеин и митар. ...

Понеже твоето сърце е златно,
разчупи моето сърце...!
Едно сърце, синджири два – каратни,
Бижу – разкъсано на две!
Към твоето сърце - най-чиста проба ...

Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...

И капките дошли от "веисинето",
се удрят във листата и званят.
И песента им, както и прието,
отчаените хора веселят.
И аз играта им захласнато я слушам ...

Боли отворената рана
Боли след теб отворената рана,
сърцето плаче с кървави сълзи!
В миналото споменът останал
днес отново болката роди! ...

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...

Слънчогледите влюбено слънцето гледат,
както в живота е с любовта.
Усещат, че пари, а топлото вземат,
блести им в очите, но без слепота.
Колко красиво изглежда полето, ...

Променят ли се хората
Споделяме щастливи моменти,
за да не ни боли, че сме отдалечени,
за да сътворим някакви мечти,
но без сълзи, няма да сме истински, ...

- Ти си лош?!
- Най-лошият!
Ядреният взрив на годините ме изпеплява. Изтъркулва се върху гърба ми и заспива между плешките.
Теч - от чертичките на челото ми право в дъното на зениците...
Дрехите, свлечени от рамената на жените ме задушават. ...

Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...

Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

Топъл летен ден, чаша фрапе.
Спомени, размисъл.
Колко голям е света.
Колко е малък човек.
Колко гнил е света. ...

Безкрайно море между нас.
И сто планини непроходни.
В небето двулика луна
наднича в два чужди прозорца.
Говорим различен език. ...

Седна на края на пейката. Дървенените летви, занитени с ръждясали болтове, вероятно някога бели, сега изглеждаха полуизгнили и без цвят. Погледна ги. Вятърът и влагата променят дървото. Нищо. Опипа го. Не е мокро. Пообърса люспите и бавно седна. Наближаваше април. А сега нямаше никого. Морето беше о ...

Трудно се чете жената,
решиш ли,че е разгадана.
Единствено оставя тя копнеж,
от книгата недоразбрана.
И с всяка дума,всеки ред ...

С теб слънцето слиза в очите ми,
и същността ми, неволно усмихва се!
С теб стигам високо звездите ни
и нежно прегръщам се с синьото!
Нима пак изгубих се в себе си ...

в бездуховен свят
духовността е в битка
с друг вид Голиат

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.
Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало ...

Една песен, чийто оригинал никога не съм чувал, но на български я изпълняваше Мустафа Чаушев. Надявам се моето изпълнение да ви хареса, въпреки че е само в съпровод на китара!

Беше в началото 90-те. България изпращаше за пръв път мироподържаща мисия извън границите на страната под егидата на ООН…
Самолетът захождаше надолу доста рязко, поне така си помисли Георги. Целият корпус се тресеше. Разбира се беше невъзможно пилотът да беше пиян, успокояваше се българинът. Най-вер ...

Лети любов
отлитай на далече
аз винаги ще помня огъня
със който изгори сърцето ми
лети, лети високо ...

Детството му бе скучно и еднообразно, почти лишено от забавления. Всъщност имаше едно нещо, което му доставяше огромно удоволствие – четенето, като то се бе превърнало в страст, граничеща с вманиачаване. Книгите му даваха възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „види” широкия свя ...

Последна спирка
На баба Тана – свидната ми
Есента отдавна беше нашарила дърветата. С всеки ден, цвета на листата помътняваше, чезнеше лъскавината им, съхнеха и се ронеха. Слънцето не топлеше вече. Всеки изгрев и всеки залез режеха от дните и ги скъсяваха. Осланените сутрини носеха мирис на зима.
Кол ...

Жените остаряват
Навън есенен дъжд ръми,
чука по стъклата и шуми,
връща ме в детство тъжно,
да живее детето беше длъжно. ...