За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...

Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...

Къде ли ще сме аз и ти
След миг, два, три...
Може би полегнали
под нашите звезди
с умове изпълнени ...

ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...

Красива масичка с две празни чаши от кафе...
Два празни стола, тапицирани със кадифе.
Говорят си, докато болезнено изстиват..
Хората, седели на тях, тъжно си отиват.
- Помниш ли? Каква усмивка само! ...

Пренесла бих във вечността
представата за обич до полуда,
през портите на ада ще внеса
божественото наше чудо,
което с теб сме сътворили ...

Надеждата ми е утеха,
с която ходя по ръба...
И тя е новата ми дреха,
която нося на гърба.
От ден на ден.да се надявам ...

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...

Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кри ...

Уморен, съкрушен, обезверен
Завръщат се птиците, отиде си зимата
А той без теб броди самотен
Слънчеви лъчи озаряват хоризонта
Стой тук, сякаш завинаги заедно сме ...

Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...

Ръката
за юмрюк е тя готова
за поздрав със другар
за ласка непозната, топла
за писане ...

Януари е.
Навън става студено, уви...
И моето сърце е със сезона.
Градусите падат и не се топи,
пада и егото под нулата, за Бога! ...

Видях те и нарекох те – Омая!
Къде попаднах, още питам аз?
Това ли името ти бе – не зная?
Оставам в плен до сетния си час.
Кажи ми, кой те майсторски извая? ...

Ще се изтъка от шарени нишки,
Като пролетна черга, просната на снега.
Около мен са цъфнали нежни кокичета.
И аз грея и топля, радвам и блестя.
Ще бъда пъстра и безгрижна. ...

Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви. ...

Бялата смърт приласка те в обятия,
тихо обгърна те с бели ръце,
нито снегът я довя, нито вятърът,
просто отпусна до теб колене.
На бялата истина в скутите бели ...

ИЗЯЩНО
Р. Чакърова
Животът крие своето изящество
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, ...

Когато някой ден случайно
тя при тебе спре,
когато с галещ поглед
докосне твоето сърце,
недей я пита с изненада ...

Пак дойде пролетта
с неземната си красота!
Цъфнаха кичести цветя
и се показа многоцветната дъга.
Пчеличките жужат ...

След теб аз вече не прощавам
предателства и арогантност,
на малки хорица душата си не давам,
за да не страдам пак със моята наивна същност.
След теб, аз вече не обичам ...

Виждам те – пишеш с прошепващи пръсти
в които моливът по листа скрипти.
Някъде там – във косите ти гъсти
птица Поезия тихо гнезди.
През очите прозорци някой тайно наднича ...

Ех време, снежно, недоволно...
Прогонваш мисли от студ самодоволно
Покриваш стъпки кривнали от пътя
от греховност временно закрита.
Ти ветре, духай силно... и моля те!? ...

Бяс
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...

Следва продължение...

Понякога самотата ме убива,
но когато я няма ми липсва.
Усамотението - без хора и празни приказки
ми харесва повече отколкото
фалшиви думи и проблеми. ...

Откровение
Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Касива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години. ...

Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...

В самотата себе си посях
Обилно се поливах с време
и покълнах
И избуяха стройни класове
От тях омесих хляб ...

Живот, изписващ листи меланхолия...
Усещам се заклещена из редовете
на уродливо-творческото самоволие
със автор собствената ми несрета.
Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва, ...

Както от извор водата извира,
тъй и в сърцето се ражда любов;
Слива се тя с любовта от всемира,
ти си за нея на всичко готов!
С думи за поздрав край мене премина, ...

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

Една картина гледам, седейки си на стола,
една картина празна, без никаква история,
едно море безлюдно, една скала голяма
и няма нищо интересно във тази скица няма!
Тогава се замислям дали не е пък жива, ...

Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...

Благослови ме, Господи,
в това, едничкото,
оттърся ли се пак от нищото
пулсът ми да бие до полуда,
напук на вятъра и всичките илюзии, ...

Майчина целувка, когато сама си през нощта,
когат' до тебе нищо не достига - само зимната тъга.
И като дете в уплаха в пазвата ти се е свряла,
търсеща утеха, а всъщност търсиш я сама, нецяла.
И я откриваш пак у майчините длани, ...

М А Й Т А П
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната бол­ница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навес­ти. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...

Кожените му ботуши шумно шляпаха в калта, но бурята заглушаваше бързите му стъпки. Панталоните му бяха подгизнали, ризата залепнала за тялото му, а яката на коженото яке го шибаше неистово във врата сякаш се опитваше да го скърши. Вятърът зловещо пееше в ушите му. Смъртта също.
Бягаше без посока и м ...

Не ме позна в мъглата гъста -
сянка от притихнала тъга.
Пристъпила до теб на пръсти -
влизам в облаче сега...
Цялата си мъка извалях ...