Не ме съди! Така умея да обичам –
разтърсващо, копнежно, до полуда.
Не съм от тихите жени,
когато любовта в сърцето ми бушува.
Когато цялото море пригалва ме без свян ...

Аз трябва да вървя сама по пътя.
За триста да съм силна трябва значи.
На непорочните водите да не мътя.
Да се засмея след като заплача.
Душата между зъбите да стисна. ...

Сладка обич, сладка мъка, сладка радост от сполука.
Сладост ли бе нашата съдба
или предначертана вече беше тя?
От гнезденцата на нашите сърца
то политна и опозна света. ...

Как го каза? Мен обичаш?
Да, бе, т'ва и друг път съм го чувал!
Сладки думи, с вкус на вятър,
с много точки... ред безумен.
Как го каза? Обич? Верно? ...

Превръщам се в падаща звезда, в случаен пътник.
Превръщам се в сутрешна роса и твой отдушник.
Превръщам се в ранните минути на нощта и твоите неизразени думи.
Превръщам се в нечия мечта, а ти ме губиш.
Аз ставам и копнеж, и мрак, и сън, и пуст бездомник. ...

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца... ...

Ле​сно се
влЮбваме
в Болките,
нОсещи
сВобода

Битката за род
Навъди се в обора гмеж,
смърдяща и непоносима,
в поза на „демократичен” таралеж
със словоблудствата за майска зима! ...

На Александър
Знам ти Пътя, Любов... Изначално студен.
Дните бедни... Сиротните нощи.
Как, преди да ме знаеш – си питал за мен
светофари... И улици нощни. ...

Свята мисъл като недокоснат цвят
през фемтосекунда от началото на времето.
Във първи стъпки Азът бе отлят,
докато Бог и Луцифер потънали в полемика
бедра люлееха върху ръба на Битието. ...

Когато разпиляваш вятъра,
го събери във шепа
Вятърът е театър,
не се превръща в пепел.
После го раздухай ...

Момиче мило, жива красота,
с усмивка прекрасна и мила.
Истинско момиче като от някога,
когато жената бе истинска жена.
Облечена в красива народна носия! ...

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

Сприхав и кашлящ пролетен ден
сее зараза вглъбен.
Белите облаци със сини очи
в небето за миг нареди
и слънцето забули с мъгли. ...

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...

И ето запалих първата цигара,
с дим обвих си чувствата –
попи в дивана.
В дясната ръка държах коняка,
в лявата безлика бе жената. ...

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

Казват че под края на небето живеят незабравени души,
Те просто слизат за последно всеки път,
А там под края на небето, една жена полупозната,
Чака нечия душа да слезе за последно,
Една неутешима болка, ...

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

Отпих от пълната чаша,
отпих си глътка една
и в сивите сенки на здрача,
съзрях самота, самота....
И спускат се облаци сиви, ...

Като в приказките дом.
Покривът блести след дъжд.
Две деца играят вън.
Чакам с гозба своя мъж.
Като във кошмар тъма. ...

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

Ухае на малинови устни, когато затворя очи.
И в тези следобеди вкусни
заравям се в твойте коси.
Отново е лято и лягам
в тревата, където си ти. ...

И с цигулка в ръка,
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта. ...

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

Напред, устремени към победа
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам. ...

Низ солзи и смеа ветувам,
ќе ја извадам зората
од кората на јаболкото
што го гризам,
ќе те вратам назад ...

/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...

Помня ги гарите. Пъстрите пътници
стискат в ръцете билети за някъде.
Имам си спомени. Някои смътни са –
все по-далече отиващи влакове.
Хладни траверсите светят с безвремие. ...

Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...

По „Даром“
от Андромаха (Белла)
Животът ми е даром даден
и следователно не ми принадлежи.
Живея, за да го раздавам ...

В дните ни,
предначертани
теореми,
битието
брои ...

Една Жена – стои на малка гара,
нарамила живота си на гръб.
Просветва във ръцете ѝ цигара...
Красив сюжет – Сама Жена, на път!
Навярно тя не знае, че ме чака – ...

От мен до теб е само стъпка - една рисунка с пролетен мотив.
От мен до теб е само тръпка - един копнеж с лято украсен.
От мен до теб е само дума - със заряд по - силен и от взрив.
От мен до теб е само рима - дъхът между припев и куплет.
От мен до теб е само време - събрано в книга, есенни листа. ...

С най-нежните снежинки във очите,
с коси от вятър, в рокля от мъгли,
тя бавно се сбогуваше с горите
и за последно всичко вледени.
Не и се тръгваше, но вече беше късно, ...

Късно е... Отново.
Нищо ново!
Последен вятър ще притвори,
клепачите, които все се борят.
Звездите ще посипят лунната пътека. ...

Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ, ...

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...

Нещастието бременно със радост,
все някога ще я роди,
горчилката ми е стаена сладост,
светулков мрак... Сега... Преди...
Омразата ще върне свободата, ...