парѝте
чàка ги забрава
в съвършената държава

Остаряла си тръгва годината.
Пак време за равносметка.
Едно е ясно – премината.
А в съвестта ми – нова сметка!
В тетрадката – нови стихове, ...

В онова далечно, така правилно мразено от правилните хора днес време, имаше само един дядо, който радваше децата - Дядо Мраз. В червените ботушки - така възпявани от малките, с чувала през рамо, посрещан с радост от дечицата веселушки. А сетне вятърът на демокрацията отвя белобрадия старец в горите ...

В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи. ...

Досадна битка днес аз водих!
Не помня как и оцелях!?
За Добротата,помня спорих..
И пих,напих се и заспах!
Днес будя се със мрачен спомен, ...

Безцелно скитам в пустошта
на свойта странна самота.
Във нищо не откривам смисъл,
откривам само суета,
не вярвам даже в любовта, ...

На Албена Димитрова
С любов, не с чувство за вина
сега изпращам те, годино –
не сетих болка и тъга,
душата си преливах с вино! ...

Бе любов като бившите други —
с думи, ласки, с начало и край.
Всеки имаше своя заслуга
да осъмне свит в леден кравай.
Трудна беше, но бързо премина ...

Нямам място и не мога да плача,
за напразно очаквани думи.
Някой друг в самота да оплаче,
тишината дошла помежду ни.
Нямам време за празни илюзии ...

Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...

Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта ...

Безмълвен пред тебе съм днеска...
не схващаш защо аз мълча...
ти питаш защо не говоря...
приписваш ми пак
лудостта... ...

Животът е само за богатите.
Няма милост за бедните – никаква.
Всичко което води до страдание
в живота, не е от Бога.
Животът е цирк в които се раждаш, ...

Остави ме на мира, Тъга!
Няма ли вече да тръгваш?
Аз те поканих за час, или два,
а ти си стоиш тук и не мърдаш.
Остави ме и ти, Самота! ...

Хората идват,
После си тръгват
Ограбват душата ти
Като градина
С цветя ...

по-благородна -
и пиявицата - от
някои душѝ*
...........................................
*респективно - „душѝ“

Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти ...

Измислена съм като приказка,
пресякла пътя ти отдясно.
Отляво (трудно е за свикване)
потъпкано е и е тясно.
Несбъдната съм от прегъване, ...

И ей така снимката ти изпадна
измежду страниците на стара книга.
Един спомен в сърцето се прокрадна
и въздухът започна да ми недостига.
Спомен, който се опитах да скрия ...

Няма нищо по-красиво от:
спящо дете, от игриво коте и от налюбена жена...
В човешката и световната история има безброй примери, които ме убеждават, че хората си измислят врагове, за да оправдаят собствените си страхове и слабости...
И на двата въпроса - "Каква е причината за самотата?" и "Каква е фо ...

Влезе тихо във съня ми
и поседна без да се натрапваш!
Преобърна със любов света ми
и показа ми, че ме очакваш!
Сигурност ми вдъхна – да опитвам ...

Русата
С тази жълта метла
той се бореше в хола.
Даже съседа разбра,
че си сменяха ролите. ...

Той носи моята кожа окаяна
и ухае на мрак денонощен,
бавните му сълзи изтръгвам,
знам,
много мой живот е и небе ...

Прости ми сега, че съм слаба,
за това нямам капка вина,
на трапезата чупиш ти хляба,
слабостта ми е женска черта.
Знай, различна е моята роля, ...

Капитален паралинч
Банков брейк
Ромео и корвета
Пръстенът на Нибелудналите
Война и клир ...

Всичко ли си казахме дотук?
Всичко ли направихме? Изглежда
думи и дела, и всеки звук
се превъртат като дълга прежда.
Ежедневието ни изцежда, ...

Процежда измамна завъртулка,
от кръговитата си целина,
покрила пищните си тайни
със загатваща ги тъмнина.
Сияе фин дискрет аристократично, ...

Се провираме во судбината на ткаенините
крцкањето на вратата ни го отвора денот
со чевлите ги туркаме златните парички на есента
ги игнорираме меурчињата на немирот
растурени во воздухот ...

Аз и зимата си приличаме.
Много.
По косѝ,
по тела,
по сърце. ...

Трябваше ми само малко, за кураж... да погледна аз в твоите очи.
Трябваше да ме целунеш, дори по лицето ми да капеха сълзи.
Исках да ме намериш и да ме прегърнеш силно и властно.
Исках да кажеш, че няма да ме пуснеш и че ме обичаш страстно.
И честно казано не исках аз рози и писма... ...