Роза вехне във тъмата
от болката и самотата.
Облак тъжен я приспива
и тя без теб унива.
И сетен лунен лъч чезне ...

Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...

24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...

Една любов, която е високо
и всичките злини ще победи.
Ще бъдем ли чедата на доброто,
което в сърцата ни крещи?
Листата пожълтяха. В двора златен ...

Мишката
Във училищния двор
има мишка рекетьор.
Тя е хитра и се крие
някой да не я открие. ...

какво му е на
живота - стихове и
душа-сирòта

- Здравей, Скитнико? Къде ходи?
Обиколи света, но пътят ти към мене пак те води!
- Здравей, Вещице! Каква магия забърка?
Не е важно! Той дойде и душата ми хвърка!
Няма по света такива Луна, Слънце и Звезди! ...

ВЯТЪРЪТ
Отвява вятър всичко временно
изписано по есенни листа.
Отвява римите в стихотворение.
Бял стих сега е Любовта...

По идея на Хари за ЧРД
с пожелания за здраве, късмет и плодотворна муза!!
Старата мома 6.11.2017
Беше хубавица. Беше и мечта
за ергени всички, до един в града! ...

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало ...

Лунапоп - Ако си тук...
---------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro De Simone (Lillo)
----------------------------------------------------------------------
Автори: Алесандро Де Симоне (Лило) ...

За теб, Родино, все се пише и разказва
колко красива и омайна си била,
и там, в чужбина се приказва,
че няма друго място като тебе в света.
Тук са най-високи планините ...

ЗАДУШНИЦА
(Превод от македонски)
Седнах на пейката между две годишни времена;
като ехо, което вика думите,
гласът ме връща към първия ми плач ...

Какво ли всъщност знам за любовта? –
Дали, че вечна е – и след смъртта,
дали, че е стихиен водопад,
а с нея ти си между Рай и Ад…?!
Пореден път аз всичко ѝ дарих ...

Аз съм българче-математиче
и от цял свят връщам се с награди!
Аз съм българче и програмистче
със злата, сребра и бронз подир олимпиади!
Аз съм българче и пианистче! – ...

Пришита за тебе със хиляди гвоздеи,
приковавани всеки разсъмнал се ден.
Ти кармичен урок за душата оглозгана,
като шип си отровен,
забил се във мен. ...

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт ...

Любов, любов, в играта ти
все още уча правилата.
Витаят в мен, край мен мечти –
потоци мисли край Земята!
Летиш пред мене, ти, любов... ...

Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...

Звездите блестят, но угасват...
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива... ...

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...

Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка ...

Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Уморен съм вече от въпроси
от типа: кога?, къде?, защо?
И не искам мисъл да ме носи
там, към къщичката без просо.
Знам как хляба днес се получава, ...

Кораби и брегове
Ако корабите ни поемат в две посоки...
Попътен вятър и приливна вълна!
С пожелания да минеш леко –
щастлив, под своята дъга! ...

При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи ...

25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...

Излях мастило върху светлината.
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...

Луда съм и пръскам по шева...
Ей така на инат на тези
без капка покритие,
на тези с мръсно съзнание
и мърлява чест... ...

Полунощ е.
Каква е тази луна, дето се е облещила?
Не знаех,
че и небесните каляски стават на тикви.
А! Казах ли ти, ...

Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински, ...

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...