Нека боли те, нека боли те!
Връщай се често в близкото минало!
Нашите спомени да изгорят те!
Знам ли, може това да си искала!
Помниш ли, бяхме Ромео и Жулиета? ...

Животът е онова, без което не можем, онова първо и болезнено вдишване от самия него. Не става дума само за физическия ни живот, а за психическия, емоционалния, за целия наш свят - нашата общност. Често хората, които имам честта да познавам, опознавам се оказват в двете крайности. Имам предвид – или ...

И няма да ти липсвам лятото,
Ще си спомниш за мен зимата.
Когато снегът е толкова натрупал,
Че едва можеш да вървиш.
И ще си спомниш за мен, ...

Седя на този стол
с спомени от миналото когато бях зъл
Дяволът се смее над мене
защото глупав бях човече...
нараних тези които ме обичат ...

Плащам!
Вдигам залога двойно,
влизам с всичко, а ти?!
Мислиш, претегляш - спорно,
а в теб хазартът тихо крещи: ...

Автор: Генка Богданова
Пременена баба Неда
тръгна днес на сгледа,
да си търси тя другар -
но истински мъжкар. ...

Обаятелен си,
имаш чар неустоим!
Усмивката ти очите заслепява,
но приятно топли,
до премала. ...

Пропуск
Любовта е стих безкраен,
от криле не се нуждае!
Тя навсякъде долита,
стига да я пуснем! ...

Не знаех, че след време ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите, ...

За кича насърчителни неща да кажем,
това е начинът с него да поспорим.
За кича увлекателно да лъжем
или паметно вглъбени да мълчим.
За кича опаката длан се гледа ...

В безформената тръпка на възторг,
в усещането че животът е велик
земя се слива с време и простор...
И се сдобива с ново име този миг,
поспрял в представата за смисъл, ...

Римите си търсят поданици.
Не дирят смисъл. Воля са.
А властта цъфти безформено,
щом народът още е трева.
Като в картина на Ван Гог. ...

МОЖЕ БИ АЗ СЕ ПОВТАРЯМ
Нима е лошо аз, че се повтарям,
че пренаписвам цели стихове?!
Че старите архиви преотварям
и преизкачвам стари върхове… ...

Лятото - знойно
и огнено, марно и
сърцепожарно!...

Да не загубя себе си,
като разхвърляните записки,
достигнали до моя разум
и пак затрупани от други.
Или пък, мислейки за толкова, неща ...

1.
He left the valley into glory
along the road of no return.
But in my soul I keep on worry
and wait until my years burn. ...

Сега разбирам твоята невинност
и твоята свещенна простота,
с която искаш с удар да разбиеш
на пух и прах душата ми. Но да!
Разбирам, че си тъй незряла, ...

Кажи ми вярваш ли в съдбата?
А вярваш ли, че има избор?
Вярваш ли, че нещо свързало е
пътищата ни в погледа, сърцето...
Или вярваш, че съвсем сами ...

"Пространството помни,
Времето забравя!"
/blackjack12/
Въпросът от заглавието, макар и странно звучащ, не е лишен от смисъл. Защото какво означава нещо да съществува, уважаеми читатели. Опитайте се да си дадете сметка и ще разберете, че сякаш интелектът ви блокира или се бори с непробиваема стена. Д ...

Нямa кой да вика ура
и на ръце да те носи.
Грабвай живота в ръка,
ставай без много въпроси.
Щастие даром-не,не така, ...

Наивен ви изглеждам,лесен,
безкрайно глупав и небрежен.
Като от вятъра отнесен,
добряк смълчан и безметежен.
Внимавайте,не съм аз песен, ...

В обед късен на един април,
двама тръгнахме да купим куче.
Планът таен пак съсед разкрил
казваше,че по-добре е внуче.
Там ни чакаше във магазина ...

https://www.vbox7.com/play:3caad6ff

Още пазя снимките от сватбата ми тъй забързана.
Помня и лицата на пияниците как подрипваха чевръсто.
Спомням си децата как се радваха посмуквайки близалки.
Помня още тъста как се мръщеше.
А пък маминка щастливо... сълзи бършеше. ...

/и разговор за любовта/
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...

Как искам...
да съм на края на света –
сама със своята харизма,
с ината си,
с небрежността, ...

Какво си ти? Какво намерих в тебе?
Очи, като на всички други.
Защо от устните ти съм обсебен?
Как успя да ме подлудиш?
Не разбирам! Със какво ме покоряваш? ...

И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето, ...

Баба с набраздено от бръчки лице,
подаде ми пшеница с треперещи ръце,
погледът ѝ беше празен, кух
гласът ѝ звучеше немощен и глух:
"Вземи баба, вземи, за Бог да прости, ...

на майка и татко
Старостта от вас полека-лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...

ако
душата
„купòнка“
е
нека ...

За теб да съм слънчев ден –
въздухът, водата в изворчето бистро.
Искам да съм зората, а ти да си до мен,
да изпълзваш сърцето ми с радост чиста.
В съня ти да присядам тихо. ...

Назови ме така,
както никой не ме е наричал.
Сътвори ме от цвят,
от неказано с думи "обичам"...
Намери ме насън, ...

Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме! ...