Както в нета си сърфираше
и със думички жонглираше,
неочаквано поета
влюби се по интернета!
Срещна своята изгора – ...

Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.
Искаш ме, защото ме позна, ...

„Далѝ Доброто
побеждава, мамо, и
ощастливява?“
„Надвива, чèде,
и добротворѝш ли, си ...

Вратите и прозорците изцяло
на ум и взор, душа, сърце и тяло
отворени за теб са непрестанно.
Когато пожелаеш, знай: Ела!
За мен си винаги добре дошла, ...

Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина, ...

На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...

Тръгвам си
Тръгвам си. Така поиска ти.
Може би без мен ще си щастлива?
С някой друг дано ти провърви!
Вечер някой друг ще те приспива! ...

Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този ...

любовна рана
ме разравя и не знам
какво да правя

С/ами сме. Вече не вали.
И топло е. Най-чаканото лято.
Ти тази рокля я свали!
Под нея няма да задуха вятър.
Т/ам има неугаснали пожари, ...

Новата Тайна вечеря
отново потърси вехтия Юда...
За тридесет сребърника спорят
мои предатели блудни!
.

Песничка му пея
на едно петле.
Гоня и се смея,
то пък ме кълве.
Тате ми се скара, ...

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!
Аз вълк съм – безчувствен, студен! ...

Имало е неотдавна
малък, сив и скучен свят
с дребен град, морава равна
и цветя без аромат.
Там живели дребни хора ...

Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е. ...

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

Зимата изкара Мечо
във бърлогата си скрита,
Метнал пухено елече,
сън сънува – медената пита.
Днес, обаче, сутринта ...

Загасял ли си нощем свещ?
Избледнявал ли е дим нагоре,
поемал ли си после въздух свеж,
под лунна светлина свободен
Димът е спомен. ...

Две души смирени,
тъжен танц танцуват.
Срещат погледите удивени
и не спират да танцуват.
Хванали се под ръка, ...

На карти с тебе искам да играя...
Ще заложим всичко що е в нас...
Кой ще спечели ли?... Е, не зная.
Може би този с повечето страст...
Дъ́лга ще бъде, да знаеш, играта. ...

Ще дойде зимата. Ще ме обичаш –
в студените ми дни на януари.
Най-топло е, когато не отричаш,
че в тебе ще разцъфнат минзухари.
Ще дойде пролетта. Ще ме обичаш – ...

Видях аз в съня си градина. Там птици на изгрева светъл песен пееха, на деня нов с надежда пригласяха и в любов ангели на вярата в човека думи светли редяха. И видях, че градината изпълнена е с цветя красиви и на слънцето изгряващо под лъчите топли и в милосърдие блестящи цвете до цвете, кое от кое ...

Понякога замислям се,
дали ме има?
Дори не се оглеждам в огледалото,
а може би очите ми – незримо,
вече са изтръпнали до бяло. ...

Седях в едно кафе, а Дари кротичко спеше в количката до мен. Дима свали скицника, откъсна рисунката и ми я подаде.
– Харесва ли ти?
Погледнах листа и после него:
– Имаш невероятен талант, знаеш ли?
Той ми се усмихна широко: ...

Чувам твоето тихо "Обичам те!",
после връзката бързо прекъсва...
Пак избирам. На срички "Обичам те!"
две въздушни целувки накъсват!
С десет часа разделя ни времето – ...

Мини по улицата
и се спри. Постой,
не си отивай.
Дори не ме поглеждай,
направи се, че ме няма, ...

Не зная какво е любов.
Знам какво не е:
Събуждане в шест
и готово кафе.
Бърза целувка на входа, ...

Живеейки в кошмарно време,
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.
Души раздрани, като от проказа, ...

НА „ЛЮБОВТА“
С чувства сянката ми ти поиш
и с нея жадна си в нощта да спиш.
Илюзии твориш, за да възвисиш,
а когато си самотна, с тялото кървиш. ...

Сграбчвам те и те повличам към дъното -
там, където се вият косите ми,
с водорасли обвивам сърцето ти,
октоподи придърпват към мене душата ти,
пясъците по дъното се завихрят ...

Навън е тъмно някак.
Без светещи прозорци,
без звезди.
Тъй сънно е,
но не илюзия, ...

Егоист съм в любовта!
егоист, и себичен!
Или ще бъдеш само моя
или – на никого!
Такъв съм, ...

Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. ...

Една светулка лятото доведе.
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години, ...

18+
Висят ти топките
Трети час си смуча кафето в кварталното капанче и мързелувам. Какво друго да правя в тая жега? Постепенно в главата ми се оформя една мисъл - дали да не сменя поредното блудкаво кафе с една топла и толкова блудкава бира, когато я забелязвам.
Седи сама на пейката отсреща и си сти ...

Навън валеше, беше мрачно, капки дъжд се стичаха по прозореца, чувах урагана как се вихри шумно, но беше красиво. Може би защото бях щастлив, някак в контраст с времето, нямаше какво да ми помрачи настроението. През това време си лежах на леглото и четях една книга, която бях си я купил преди две се ...