Разказ с неочакван край
На Маргарит Пиперков му се женеше, та две не видеше. Беше му дошло да дава обява във вестниците, обаче това щеше да наруши имиджа му и търсеше други начини да се докопа до някоя красавица. Да, Маргарит си търсеше красива жена. Не защото той беше такъв, ами просто така му идеш ...

Умирам
Умирам във безделието на нощта.
Умирам прав, неосъзнал живота
Умирам с теб, умирам в мен.
умирам без да искам, да мечтая… ...

Аз искам да те имам цялата,
а не в откъснати моменти,
в разпръснати трохи от залъци
на гладен за любов в студеното.
Във утрото да срещам погледа ...

Бяла си и бяла остани
по ширината на отминалите дни.
Бяла си и бяла ти бъди
в сънища, мечти.
Бяла си и забрави, че бяла си! ...

от парѝ и власт
за малцѝна - една се
Родѝна срѝна

Висат над нашите глави
имиња поткрепени со дела
венец на еден народ.

Знаеш ли какво е песен без ноти
Или пък художник без четка в ръка
Знаеш ли какво е сърце да работи
Само защото е хванало твойта ръка
Знаеш ли че изобщо имаш тази сила ...

Случва се... от тъжен плач
да бликне изворна вода.
Случва се... и зъл палач
да помилва любовта.
Случва се... зад облак черен ...

Страстта понякога
е зона забранена,
изпълнена с вини,
греховно шестваща,
обляна във сълзи.... ...

Когато се върнахме от разходката, Г-н и Г-жа ...сон бяха облечени официално и се суетяха в кухнята, запасали престилки.
Това е една много важна отличителна черта от нас българите - тук и мъжът, и жената наравно участват в домакинската работа, особено ако са поканили и гости. А иначе ти знаеш типична ...

Това не е любов, а нещо друго.
Не е дори и зов на грешна плът.
Не е проклятие, не е и вуду.
Това е нещо, идващо отвъд.
Не е пристигнало от ада земен – ...

Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...

Направих тиквен пай.
Запарих билков чай
и пуснах мъглата да се стопли.
Не исках да слушам тъжните ѝ вопли.
Не исках да гледам как се влачи на парцали. ...

Приключение с петел
От последната ни среща доста време вече мина
и отново тук със нас са нашите герои любими.
Тъй, Мъркачев котарака още сутринта реши
за закуска вместо мишка две яйца да си свари. ...

По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен ...

И в тази яма на безумния позор
гасиш и тъпчеш никаквия въздух...
Цигарата е някакъв коптор.
Но твой е спътник, твоя леден полъх.
И мачкаш филтъра без жалост, ...

Удобен е рождественият ѝ кожух:
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...

Дошъл съм. Живях си. Сега си отивам.
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...

Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...

Прогнозата е октомврийска. Няма лошо.
Дърветата листа по тротоари ронят.
Жужи говорене, прелива хорски кошер.
Поглъщат тази глъч оголените клони.
Две кучета преследват вяло пешеходец. ...

Алеи, осеяни с рози,
бодливи ме връщат назад,
в ден прекрасен кат' този
селцето превърна се в ад.
Пустеят градини и къщи, ...

Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...

Когато вечер ме прегръщаш
с огромна нежност и разбиране,
с ръце, когато ме обгръщаш
и тихо шепнеш ти: „Избирам те“…
Когато стихна мълчалива ...

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...

Среща някъде среднощ
с много „щ“ и „ш“ и „т“,
бъдеще неясно още,
възел и безпътици...
Говор мъничко измислен, ...

Като дъжд златист, листата падат,
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...

Кога одморам или уживам
луѓето мислат тага се населува во мене
ставам потпис и печат
строфата ја заклучувам
со резе од извичници ...

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Ще те затворя в плик
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...

Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...

НАДЕЖДА
По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда… ...

Очите ти са толкова дълбоки...
като Байкал във морско син оттенък,
душата ти е толкова голяма...
като Земята с няколкото океана.
Сърцето ти е толкова добричко... ...

Те са бъдещето на страната.
Те – малките ни, децата –
много грижи ни създават
и трудно се възпитават,
ала усилията си заслужават, ...