Сълзата спря и се озърна
Опитала бе всичко да прости
За миг понечи да се върне
Да тлее в подлост и лъжи.
Накрая се издигна нависоко ...

Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.
Моя дядо аз много обичах,
като дете все със него тичах. ...

Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...

Ела мила моя, не се бой
и при мен се поспри!
Погледни дълбоко в
моите очи там няма да
видиш суета, няма да ...

Изплашена, такава бях обичана...
И Лъгана... Как лъгаха ме само...
Безкрайно много бях обричана –
Да се надявам за силно рамо...
Така умираха си те, мечтите ми... ...

Понякога в трапчинката на блузата си
нося стихове, които приличат
на току-що излюпени интуиции.
Понякога се люлеят
свенливи и натежали, ...

Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...

Галиш котката със същите пръсти,
с които рисуваш осморки по гърба ми.
Мъркаме двете. Привидно лениви.
Следва сън или бдение. Ти си целта.
Спусъкът е под миглите на едното око. ...

Пред твоят бюст, Апостоле, прости,
държавниците бяха подредени.
Народа ли? Той беше отстрани.
Ти казваше, че ни обръща времето.
Химн за траур на рождена дата, ...

Обич до болка изгаря сърцето.
Любов и страст в огън се превръщат.
В сиянието на зората се запечатва твоят лик.
магията бушува в мисълта и тялото/
Трепти както въздуха от слънцето. ...

Аз съм майка и ще си имам бебе!
Място под небето, за него, специално, требе!
Животните у нас, аз бързам да изхвърля,
болести пренасят, те, и стаята му се измърля!
Уличните кучета, няма аз да храня, ...

Автор: Генка Богданова
Не искам СИВИЯ ЦВЯТ в моя живот!
Нито сиви мъгли, ни сиви одежди,
нито хора – скучни и груби, и зли,
нито безлични сиви дни без надежди. ...

За теб е клише.
За мен не.
Ти виждаш идея.
Аз виждам възможност.
За теб е просто пейка в парка. ...

Не познавам още
онази част от теб,
която не харесвам.
Приятно ми е.
Аз съм.

Мъртвите
Мъртвите си тръгват тихо от земята.
Чест – със отворени очи.
И с една усмивка тънка, непозната.
Че са тъжни, да не им личи. ...

Светлото ме плаши, всичко в мен е тъмнина.
Светлото ме плаши – там са твоите очи,
душата ми е в тъмнина.
Угасна пламъкът във мрака,
за мен настъпи тъмнина. ...

През клепките прозира светлина.
Денят е тук. Решил да ме събуди,
отключва с птича песен тишина,
напъпила в тревичките учудени.
С по-дългия си рог като с черпак ...

Днес ми е бяло, а утре – черно.
В моето тяло неправомерно
две души светят. Едната крее.
В дом от куплети сита живее.
Бели любови, черни въздишки – ...

Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...

Лепкав,
задушен сумрак.
Въздухът сбит,
тежи.
Мръдна ли встрани, ...

170. Човек без вяра мъчно би могъл да бъде наречен човек.
171. Шофирането на практика има много малко общо с шофирането на теория. Така е и при всичко останало.
172. Смяната на предавките е лесна само привидно. Смяната на посоките в живота също.
173. Приеми, че нищо материално на този свят не е вечн ...

Загадъчно все идваш
по първия лъч лунен,
в ресничките му заключваш
края на едно лято.
Луд като вятър нахлуваш ...

Сънят бе хладен и жесток –
стени, таван и трескава постеля.
Навън – пейзаж от хора и бетон,
отвътре – болка и безверие.
Събудих се. Над мене бе зора ...

На сън видях се в друг един живот - изправен,
въстанал гневно срещу всички богове –
аз, простосмъртният - на себе си оставен,
поискал бъдещето сам да си кове!
„Е, как?!” – изсмяха се ехидно боговете. ...

Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен, ...

ако искаш да цопаш сърдито
с весла покрай лодката
да създаваш опасности
да я клатиш
с безкрайни претенции ...

когато тишината завали
когато нямам време
да отида за чадър
и завали неистово
дъждът ...

Оставих ли следа
насред браздата на живота
насипана богато със зърна?
Зрънце Надежда тук,
Приятелство и Вярност, ...

Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега. ...

Като птица
Като птица устремена в висинето
аз към тебе цял живот летях.
Дори да беше спряло ми сърцето!
Дори да бях извършил тежък грях ...

Всеки,
пресичащ
пътя ни,
пише върху ни.
Ти ...

На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...

Роден си във време на мрак и на страх.
Велик си, Василе! Велик си!
От ударни чувства, копнежи и прах
огромни дела сътворил си.
Дарен си с магия, която лети. ...

Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко: ...