Аз съм жива само във съня ти,
където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.
Събличаме мъчително душите ...

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...

О, жалка ти, човешка суета,
прикоткала егоистични люде,
зад слава и привидна красота,
ценност, всуе, мислиш си - ще бъдеш!
Щом блясъкът ти, заслепи очите, ...

Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух ...

Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади, ...

Ежедневие
О, днеска ще е слънчев ден.
И есента ни прави" чудо".
От туй с добро съм зареден
и затова се радвам лудо! ...

Как се дефинира любовта?
За тези, за които е далече,
не виждат в нея смисъла в света
и смело я отричат вече.
За тези пък, в които тя гори ...

Теменужено синьо небе.
Сред ливади диви коне.
Необяздени бягат в галоп.
Ездачи на тях - без ръце.
Стара джамия - без минаре. ...

Докога
ще хленчим
и мълчим,
със погледи,
забити ...

Към теб
сега ще се обърна
и от
душа си ще изтръгна:
ще тръгвам ...

Отново валѝ.
Аз съм самотен.
Студа ме докосва с ръка.
Сурово гърми
някакъв тътен. ...

Жадна съм за обичане -
в мен бушува буря на страстта.
Моята любов не търпи отричане -
тя не живее само през пролетта.
И през горещото лято, ...

И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме. ...

Жените се обиждат - на момиче.
Момичетата, те пък - на жени.
Руснаците пък - баби ги наричат.
Иди сега та всички разбери.
На "Ма" говорят само по селата. ...

На разходка диалектна 16.06.2017
И в България, и по света ако живеят
всички каня виртуално на разходка,
не е лошо, че тук там ще се посмеят
от забавните и весели находки... ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

Бих подарила поезията си на бездомник,
За да се стопли от ярката искра на моята муза,
За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,
За да изпита любовта, описана в тях.
Бих подарила поезията си на бездомник, ...

Самотно е морето есента
със стъпканите мидички във пясъка.
Забравило е вече песента,
изтрило е на камъните блясъка.
И тъжно е морето есента, ...

Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща... ...

Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...

След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам, ...

Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...

Ех, че скука! Възмутен
пак стоя си вкъщи!
Как ли вече трети ден
времето се мръщи?
Благ и мирен да седя ...

В селския ни шарен двор,
възкачен върху стобор,
Петльо - перести юнак,
важно мята гребен в такт.
Пази той от зли беди - ...

Пред мене и зад мене
молња од погледи
во очите на другите
сум творец на невозможното
ако ми купат мрак ...

Ти си уиски, а аз мляко.
Ти вървиш с лед, а аз с канела.
Ти прогаряш гърлата, а аз ги стоплям нежно.
Ти караш хората да забравят, а аз да си припомнят.
Теб те пият възрастни, а мен децата, ...

Автор!: Генка Богданова
Тe щурчета са запели,
малки слънчица изгрели.
Като цветенцата красиви
са усмивките им мили. ...

Да пораствам още ми е рано...
Не искам да разбирам света...
Искам да се сгуша в Мама само
и да си постоим така...
Не е порасло мъничкото ми сърце ...

Бягам от хората
от спомените
от сенките
от себе си...
Бягам от умората ...

Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...

Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки ...

Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света. ...

Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...

Във горите на принц Пъстрогор,
пълни с мощни, вековни дървета,
има много тайни места –
до тях водят незнайни пътеки...
Пада вечер сияйна мъгла, ...

Душата ми е палаво зверче.
Когато е изплашена, се крие
във дупката. Оттам ще изрече
и клетва за безумна орисия,
и дума като горски таралеж - ...

Тъжни стихове за весели хора
Труд за умора
Щастие за да изживеем дните
Път по който са одбелязани следите
Гледал бих звездите, защото помагат да забравя сълзите ...

Проблемът с неграмотността набира все по-голяма гласност в последните десетилетия. Вулгаризирането на речта, с която си служат подрастващите, появата на чуждици и липсата на интерес от страна на подрастващите спрямо учебния процес, са едва част от причините, които правят въпроса за неграмотността вс ...

Има ли кой да ми каже,
че в живота му трудности няма.
Има ли кой да ми каже,
че в живота му няма съдба.
Има ли кой да ми каже, ...