Можеш всеки път да ме разочароваш,
да ми откраднеш, каквото си поискаш,
да се опиташ да ми вземеш мечтите,
можеш отново и отново да ме нараняваш...
Да изтръгнеш сърцето ми и да го изхвърлиш, ...

Ти си моят свят, дъх и Вселена.
Ти покълна в мен нежност и грях.
Ти си моята Обич неземна –
чакан дъжд във пустинна земя.
Ти разчупи леда и погали – ...

Изпитах чувството зловещо, видях го вчера аз,
мястото, където всички изпадат във захлас.
Мястото, което свързва живота със смъртта,
мястото, което плаши всички на света.
Опитах да премина, да сграбча светлината, ...

Обречено дишане
във жарки огньове...
Тежко въздишане
по стръмни мостове.
Посветената любов ...

цъфтежът на дърветата
напомня за черешовия аромат,
който разпръскваше, докато вървиш;
сякаш да го усещам беше метафизичен закон;
пристрастяваща за носа ми субстанция; ...

Доброта
Потрепери, когато пое топлата чаша от ръцете на момчето. Да си бездомен се оказа трудна работа, а Иван натрупа едногодишен опит. В топлите месеци по-често му пускаха по някой и друг долар в окъсаната шапка, но зимата всички бързаха да се приберат по домовете си. Никой не виждаше свитата на т ...

Нямам какво да ти дам
на посоки е моето утре -
разпиляно сред дълго очакване
мигновено сред толкоз несбъдване.
Прегръщам и бурята в себе си ...

Денят е като приказка красив.
Метрото – празно, сякаш портмоне.
По улицата само аз съм жив
и крача смело, мятайки ръце.
Към кръста си съм тръгнал смело аз. ...

Обичал ли си някого,
така че да проклинаш любовта?
Живял ли си в окови от лъжи,
щом другият истината ти спести?
Бил ли си на прага на лудостта, ...

Докосва ме дъхът на самодива,
безплътна сянка ме обгръща със ръце
утрото виденията скрива,
оставя силно биещо сърце.
В деня вървя по стъпки на обречен, ...

Мистър Едуард Смит блажено се беше излегнал на дивана и с отегчение разглеждаше сутрешния вестник. „ Глупости, само съвършени глупости пишат“. Продължи да разлиства, когато вниманието му беше привлечено от обявите за доставка на различни стоки по домовете. Една от обявите много го впечатли – „ Бърза ...

Затварям очи – вече съм с теб.
Прегръщаш ме.
Целуваш ме.
Нежно и страстно.
Прокарваш пръсти, ...

ЗАБРАВИ
Забравѝ за ръцете ми нежни, но силни,
забравѝ песента на душата,
забравѝ за очите ми тъжни, но сини,
отразяващи детски дъгата... ...

Безбожно красиви.
Евин свят.
Люлеят нежно цвят,
отново, свенливи,
целите в аромат. ...

„ Лоши думи – дълбоки рани”
Двете палави маймунки,
Присмехулка и Глезунка,
са другарки неразделни.
Цял ден скитат се безцелно, ...

Срамота било да си човечен,
вече срамно е да си добър
срамежлив да бъдеш
също си обречен
на бабката трепереща на светофара ...

16.
Божо също не се паникьоса. Веднага щом видя врагът ни, той се обърна бързо към мен.
- Да се разделим – изкрещя той. – тръгни към другият край на покрива.
Понечих да протестирам, но нямаше време за спорове.Не исках да го изоставям за нищо на света, но какво можех да направя на този проклет покрив ...

Бил съм бил и аз поет.
Тъй си викам от зарана.
Ще си съчиня куплет
после друг да станат двама.
Имам си и Муза даже, ...

Жадувах дълго твоето докосване
и ударите топли на сърцето ти!
И любовта ти – светло омагьосване
в изменчивия кръг на битието!
Да беше въглен – да се изгоря, ...

С тебе искам да се слея,
да стана капчици вода.
В твойте ширини да се зарея,
където няма мъка и тъга.
Над мен да бъде бистрото небе, ...

Къде изчезна безследно?
Забрави ли времето заедно?
Забрави ли – сърцето е бедно
без тебе щом е сега...
Помниш ли белите брези? ...

Вълните подмятат тежкия кораб.
И той, като скелет на дяволска сврака,
с клюн във окото на бурята рови.
Остров злокобен там някъде чака...
Дузина брадати пирати се борят ...

Градинката на Соня тъне в тишина.
Цъфти тъга в градинката на Соня.
Навярно обсебен съм от вина
и сребърни сълзи цветята ронят.
Безумен тръгвам и се връщам аз ...

Следва продължение...

Какво е твоето момиче?
Босо по пясъка стъпва.
Радостта я достига с нежност.
За мене ли е това момче?
Докосвам го и си отивам ...

Горда Българка съм аз, в назе ще стоя,
който и да е на власт, няма да се дам,
мойта стряха роден дом, няма да предам,
нивата си с кръв посята няма да продам.
Ех, българи, ходете по света, ...

Пред мъки и сладости изправена бях
пред рани жестоки от тъга
пред моменти с ласки
по пътя на любовта.
Но с нерадости сблъсках се ...

И нося аз наследствените си черти
на славните ни войнствени деди.
Сега – и моето дете – си вече ти,
което носиш нашите следи.
Носи ти тая българска гореща кръв, ...

***
Светът ми се срути
Очите ти бяха метеорит
Разклати земята под нозете ми
Заваляха нажежени камъни ...

За перфектният изстрел на средна дистанция се изисква пълно безветрие, корекция по вертикала от 28 см нагоре и 4 см по хоризонтала надясно...
Бели кецове тихо по мозайката стенат.
Шлайфам си нервите – с водна шкурка...
Дали с успех или с позор – не зная, но трябва да премина!
Нощи в Мрежата. Капки п ...

Отнесени мисли, разпръснати от теб
във хаоса на собствената ти разруха.
И от способността ти да се нараняваш сам.
Мечтите криеш си във ъгъла на самотата.
И в тъмнината на страха огромен ...