(Превод от сръбски)
Тя седеше сама в мрака
в началото на вечерта
на дървената пейка,
близо до моста, ...

Тлееше вятърът
с пъстрокрили крила.
Гонеше любовта
по дивите платна.
Ех, самодиви... ...

Седнала съм на ръба на времето;
в тишината свършва лятото
с пламъка на догоряла свещ.
Странно колко много живи твари
пъплят и се гонят сред листата ...

Капките в локви се оглеждат,
целуват ги
и се разтварят в тях.
Но щом се появи
мехурче на повърхността, ...

– Няма ли да ме правите баба? Хайде, докато съм млада, да помагам.
Жани ми се усмихва и поклаща отрицателно глава.
– Има време. Много си млада за баба.
От два дни съм им на гости и нещата не ми харесват. Мирише на скандали и предстояща раздяла. Вечерта притискам Кристиан:
– Защо сте скарани? ...

С усещане за щастие.
Докосване тъй нежно,
разцъфналост, призвание,
небесната унесеност...
Безкрайна чистота, ...

Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне, ...

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

нямаше страна
„коптòрия“ - дойдè „нов
ред“ и стòри я

Докосва музиката нежната струна.
Душата се разнежва и мечтите летят.
Слънцето все още сърдито грее.
Вятърът те люлее на пролетна люлка.
Преобръща се твоят свят и се лута. ...

157/ Преди, дори от много малък,
мечтаех книга да издам,
но все си мислех такъв залък,
че сам не мога да изям!
Но ето, че и това сторих, ...

За родната си страна
те кръвта си проляха.
И в петвековна тъмнина
те ярко сияние бяха.
България днес я има - ...

Любов, която те наказва
любов ли е, или е язва?
Не търси тя двамина. Сродни.
Не се зачева. Самородна е.
Не броди в цъфналата ръж. ...

На инат
На инат една жена да обичаш,
не само дрехите да ѝ събличаш.
С поглед по нея да се увличаш.
Ти я обичаш, а дали взаимна е Любовта? ...

Тръгваш си! Сама и мълчалива!
Няма сбогом! Няма и сълзи!
А нощта е толкова красива!
Пролет е! Със хиляди звезди!
Зная, болката не ще престане! ...

Превърни ме във шепот и чуй как любов ти мълвя,
разтопи се в прегръдка, която до болка те иска,
прелети разстоянието, тичай дори по вода,
тихо с мокри очи по мойте очи се разплискай.
Разпилей ме на дъжд, ще напиша със себе си стих, ...

Остави
си кичур от косата,
леката си стъпка във росата.
Остави
за спомен и очите ...

Питаш ме
какво харесвам
в очите ти.
И защо съм
толкова влюбен в тях. ...

Всяка сутрин рано, рано, още преди слънцето да изгрее,
София се събуждаше, сядаше пред прозорчето в стаята си и чакаше изгрева.
Пееше си тихо: „Изгрей ми слънчице и ме стопли”.
Слънцето сигурно харесваше песента на София, защото всеки път малко преди края на песента слънцето се показваше и с лъчите ...

A Crowd of Feelings
My fears
Wonderful worlds tarry.
Thy eyes
Forget and me trap inside. ...

Ако те видя на живо, завинаги ще полудея от любов.
Обичам те, дори и за секунда няма да престана да го мисля.
В момента,в който те забравям, ти ми се усмихваш.
Как мога така да обожавам теб, кажи ми, защо така ми липсваш?
Налагам си какви ли не задръжки, ...

Преброѝ ли стъпките ми,
вървени към теб
и назад?
Измери ли тъгата ми
със сълзометърат? ...

Отгледан бях с грижи и любов
в къща родна, бащин дом
и раснах там, дете - разкош,
на млада, истинска любов.
Владиката ми даде благослов, ...

Ъглѝте тъмни са си мои –
необяснимо е, но има ги в кръга ми.
И паяците в мрачните усои –
те също мои са, предат тъга безшумно.
С косите ми творят дантели – ...

17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя ...

Може би оказвам се слаба,
все по-трудно е, моя Любов!
Аз те чакам, а тебе те няма.
Къде си, мой тих благослов?
Тъгувам, така е...Тъгувам... ...

Застлах с маслинови клонки пътя ти.
А после...
Вървях след теб босонога.
Вярваща.
Спирах дъха си от радост и болка. ...

Прощавам ти за всички грехове,
не мога с тебе да се натоварвам,
аз исках с тебе да не бъдем врагове,
но ти избра това да бъде наша карма.
Прощавам ти за всичките несгоди, ...

156/ И тръгнах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно, ...

Генка Богданова
Всеки изгрев ми напомня за татко.
Недоспал се будеше щом зазори.
Докато ние сънувахме сладко,
той излизаше, не закусил дори. ...

Те минаха през съд човешки,
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...

В гората къща стара тъй самичка си остана,
чува се от нейде крясъка на черна врана.
Тихо, няма хора, само мъничко поточе,
вече не издържа каменните тежки плочи.
Леко скърца и въздиша, а от вятъра ридае, ...