Млад мъж, мечтал си още от дете,
в един момент, да кара BMW.
Парите, все не стигали обаче,
мечтата да осъществи, така че
примирен, шофирал си "Кадет"-а, ...

Есента пристигна – румена засмяна,
златни листи пилее – земята намята
да скрие малки житени зрънца,
за да ги пази от снега и студа...
Губер тъче си – багри си вплита – ...

Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...

ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...

Забила нокти в мойто рамо,
оставяш ме в нощта без дъх...
Безпаметен, се моля само
веднό да стигнем оня връх,
при който болката е сладост - ...

Автор: Генка Богданова
І.
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая ...

/в съавторство с Ани Димитрова/
Ани:
Колко време отне ти да станеш добра
във това да задържаш сълзите горчиви...
колко време отне ти да станеш скала ...

****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...

Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...

Изгубих себе си по пътя,
и връщах се назад, назад
с цел да се открия, но не успях.
Допуснах в себе си
и то без да искам – ...

Щастието е в борбата.
Маркс
Не искам мойто
щастие на други да
да дължа! ...

На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.
Явно съвсем непотребна била е, ...

Дай ми този тъжен път
да извървя го бавно
и толкова нежно
и любовно.
Дай ми твоята ръка ...

Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...

Колко хубаво е да си свободен,
право на избор да имаш,
ала сал ако си човек отговорен
добрини в живота постигаш.
Свободата не е да правиш що искаш, ...

Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...

Самотата е незаключена килия
от човешкия доживотен затвор.
Векове сред нея живеят ония,
що не искат да тлеят в коптор.
Щит е от прието отчуждение ...

И? съществува ли романтика или я изгубихме във време в което душата ни не може да понесе емоции по силни от сиво ежедневие … премесено с бяло.
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...

Черно-бели сблъсъци съдбовни,
рушат огради и стени издигат.
И неми звуци стенещо-гробовни
с поглед вледеняващ ти намигат.
Зазиждат думи в сърдечни бездни, ...

Тя е много сама.
И това е така непонятно
за врабчетата, дето трошици кълват от
перваза.
И за малкото зайче, за бялото коте, цветята и... ...

Призраци на отминала радост
бавно изцеждат живота от мен,
дух на изстрадала младост
плаче на самотата сива във плен.
Умът ми неистово търси, желае ...

С теб са сваляли крале
и обяснявали в любови,
Ти имаш дух, лице, сърце
и все си във одежди нови.
Веднъж, по-остра от топор, ...

Гори свеќата во собата
што ме спасува од темнина
и ме потсетува дека сум сама
во студени ноќи
и некрстени денови. ...

Луната
е една камбана,
красяща
земната ни шир.
Сърцето ...

При все че в разговор с лекота подхвърляше тежки аргументи, дълбочината на мисълта му и широтата на възгледите му не съответстваха на висотата на служебното му положение. Постоянно недоумяваше защо измежду всичките му познати най-работлив беше Неделчо, а най-ленив – Деян, защо Снежа все мечтаеше за ...

Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...

Сезоните в живота ми се сменят
полека заваляват дъждовете
но много леко просто е началото
в далечината заблестява мълния
и осветява тъжните дървета ...

Капки по перваза.
Сутрешна мъгла.
Минзухари в ваза.
Падащи листа.
Боровинки, круши, ...

Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...

Днес с есента другарувах
и разговарях с клошаря,
с кучето Чарли флиртувах,
някъде, далеч от Олтара.
Там, не милеят за Храма. ...

/Влакче на абсурда/
Обущарят ходи бос,
а шивачът – гол.
Раздавачът на късмет е прост
и поднася своя стол ...

Една Умора
Насред Душата ми, проснала се е една Умора.
Ината е, дори не пожела, със нея да говоря…
И бавно, неусетно станах ù слуга, придворна -
давам ù вода, храна – определя даже порциона. ...

стихът едничък -
вдъхновител знаметит
е - на мечтите
поезията
съживител лековит ...

1 октомври - Ден на поезията в България
Обречен цял живот да бъдеш воин -
самотен страж в полето на честта,
защитник на обществени устои,
певец възторжен и на любовта, ...

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене. ...

Не искам да бъда твоя мечта
нито пък вече твоя надежда!
Аз вихър съм с дъжд от листа
който стихийно в света ме отвежда...
Ти беше за мене спирка, перон ...

На Б.
Не чувствам аз никаква болка...
понеже си нямам сърце...
аз имам в гърдите си дупка...
ударен бях някога с меч... ...

Болка е ревността.
Червей- разяждащ плътта,
спътник на младостта,
от годините на мъдростта
ми е смешно. ...

Писък на ранени птици,
синьо-бял в нощта рефрен.
На живота тъй коравата десница
с шамар събуди моят ден.
Посява в буря нови рими ...