Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...

Стара любов врати не затваря,
сред топлия дъжд тя заговаря.
Тя е огън, който не угасва,
и в мен жарта запалва.
Стара любов с пияното запява, ...

дървото се измисля
от всеки удар
дървото се измисля
преди да легне
и легло да стане ...

СЪРЦЕТО ТИ
в памет на Димчо Дебелянов
Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,
удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,
където безсънен кълнеше злочеста съдба, ...

Ще се научи да обича, както ти я предначерта.
Непознаваща топлината на утринните лъчи,
а само студения допир в малките часове на нощта,
тракваща нарочно вратата зад себе си,
за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава, ...

133/Препират се над нас звездите,
да чакат лятната луна,
да я подгонят по петите
и да ни пращат светлина.
И в кадифето над къщята, ...

Обичам всеки дъх на пролетта!
Тя винаги напомня ми за теб.
За първите ни трепети в нощта
и изгревните пролетни мечти.
Обичам твойте слънчеви цветя, ...

и пиявица
е по-благородна от
нечии душѝ(ци)

Депутатът, той кюфтета лапа
и доволен ръцете си потрива.
Вие долу, от долáпа:
"Не мишкувайте във тази нива!".
От градчета, от паланки и села: ...

Младият програмист Иван се въртя цяла нощ в лелото. Той се бореше насън, пъшкаше, накрая се събуди с болки.
Навън през прозореца слънцето се усмихваше весело. Две птичета бяха кацнали на перваза на прозореца и неуморно огласяха въздуха с радостни песни. Въздухът миришеше на пролет, но в момента на И ...

Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край. ...

Вие, господа, съсипахте народа.
Вие го оставихте без хляб и сол.
Вие, господа, сте крастава порода!
Баща си ще оставите и бос, и гол.
Прогонихте децата наши, мили, ...

Понеделнишко ми е. Времето навън е сърдито.
Като след избори! Неуспешен опит да пресеем депутати с народното сито.
Във въздуха се носи някакво въпросително осъзнаване.
Навярно на доста хора съзнанието е било промито.
Едно е сигурно – нужна е промяна, за да достигнем фаза помъдряване! ...

От утре ще бъда нормално момиче!
С нормални ефекти, дефекти и страсти.
Ще се слея със трафика див, хаотичен
и ще ида на пробен девически кастинг.
Ще си скрия от целия свят диагнозите. ...

Часовникът отмерваше последните няколко минути до началото на партито за годишнината на шефа ми. Бях сигурен, че ще умра от скука там. Не беше по вкуса ми да гледам престорени усмивки, но бях принуден да отида... След няколко завоя вече бях пред къщата. Двуетажна прекрасна къща на фона, на която дру ...

Здравейте, драги читатели!
Най-после, най-после конкурсна тема, която така живително се вля във вените ми, от там в сърцето, а то затуптя, само като прочете първите три буквички – диа… В душата ми влезе! Душата има ли кръвоносна система? И как влезе? О, няма да си задавам философски въпроси, че тряб ...

То е просто едно око.
Понякога пуска сълза.
Но това е за добро.
Така се пречиства душа.
Забравяш завист и зло. ...

Кръчма. Музика. Мезе.
Маса. Пепелник. Кафе.
Водка. Бира. Вино. Джин.
Скоч със лед. Цигарен дим.
Сервитьорка с бронзов тен. ...

Когато сутрин
лежа до теб гола
и косата ми е
като на горгона Медуза,
не трябва да ме поглеждаш ...

Сгреших ли, че до тебе бях?
Сгреших ли, че те заобичах?
Сгреших ли, и дали е грях?
Сгреших ли, че за тебе аз отричах?
Май сгреших, щом лиспваш ми до болка. ...

Когато пристигне онази с косата,
но не за живота ти, а за душата,
тогава разбираш защо в любовта,
по-страшен е краят дори от смъртта.
Тогава разбираш, че бавно умираш, ...

Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била, ...

20 декември 1943 год., София
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...

О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...

ЗОВ
(Превод от босненски)
Чуваш ли времето,
човече,
как виртуозно ...

Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен... ...

Корнелия Хининова беше бясна. Не знаеше на кого по-напред да си го изкара. Съпругът й бе командирован от Чесънойл в Москва на среща с новия директор на РИСИ. Жалко, защото бе свикнала да удря по него като по боксова круша. Хубаво й ставаше да го поразкървави. Но този път нямаше как. Чрез Чесънойл се ...

Ще долетя насън да те целуна –
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето ...

Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...

Когато те заобичам, когато се влюбя
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...

Краде ме хладно безразличие,
пристъпваш - гладен хищник.
Смили се, просяк да крадеш!
Да му събличаш скъсаната риза...
А погледът ти плува и ...

Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...

Прелитат птици отвън,
живота лети като сън.
Разбужда ме пролетен звън,
дъжд прозвънва навън.
Целува капчуци, дувари, ...

Понякога - да
премълчиш, че обичаш,
е правил(н)ото...