Пролетта като пеперуда отлетя,
а тъй хубава е тя.
О, моя светла пролет над цветята,
защо изчезна в празнотата?
Дали ще кацнеш пак при мен ...

Избяга. Едно същество от магически свят.
Отиде си, както нощта си отива смутена.
Очите ми, пълни с вълшебства, без пламък горят.
От твойте очи съм сега до живот променена.
Остави ми спомен, по-ценен от всяко богатство. ...

Играеха. Стълбовете бяха още дървени, а кабелите по тях, които се разпростираха като вени върху опакото на тъмното небе, стояха провиснали, черни и се поклащаха, за да покажат, че в тях тече нещо.
– Скрих се! – Момичето беше намерило най-доброто скривалище.
Момчето преброи до десет въпреки това. Таз ...

9.06.2017
Сбъдната мечта на верандата...
Някога младежи наши
били пратени в Париж –
нито със поръчки важни, ...

Най-видни гости се тълпят...
Поднасят дарове, цветя...
Стоя смутена. Нямам нищо.
Какво ли да ти подаря?!!
И все пак... плахо ще пристъпя ...

Не идвам тук
от края на света.
Но вие чакате.

От този стих ще стане даже филм,
от другия – предплата за илюзия...
Говорим в рими, докато мълчим,
а думите с любов рисуват музика!
Животът е безстрастен като бог, ...

Като малко дете,
като бяло цветче
в нас расте, избуява на воля!
Има твойте ръце,
сякаш гали с перце! ...

в открито море
дишах заплаха
отсъствието
на едничка
ценност – ...

Да се „опèриш“
на управляващ -
и се превръща
в теб уволняващ.
На свободата ...

Времето тече и ти отлиташ надалеч.
Следите останаха,
но не и ти.
Всичко е рухнало, както и мечтите ми.
Просто чакам края, седнал на дивана...

18 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
Братя и сестри, деца наши!
Мил народ, български, юнашки народ! ...

Когато реалността пулсира, боли,
а срещата със светлината сблъсък е,
обезболяващата доброта е лек,
смиряващото сливане с природата.
Ръка човечна и очовечаваща, ...

благословен е
който ѝма мироглед
„добротворèне“

За миг поне
Отведи ме пак, Живот!
На онова... седмото небе!
Където светят влюбени звезди,
в една Любов – двама за ръце. ...

Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?
Какво извадих от душата ти ранима, ...

Идилия не е... И занапред
ще има спънки, ядове, капани.
Понякога ще стъпваме по лед,
сърцата ще измъчват люти рани.
Ще ни преследват дни с без грам късмет, ...

САМОТЕН ВРЪХ
Душо моя, защо си тъй добра?
Все луташ се във хорска лошота,
залюбила до болка истината зла.
Нима човека знае що е туй душа? ...

85. Тъжно е да гледаш как ангел плаче. Още по-тъжно е, когато не можеш да изтриеш сълзите му.
86. Ако не унищожиш тревогите, те ще унищожат теб.
87. Жените, подобно на цветята, увяхват тогава, когато откажем да се грижим за тях.
88. Да спориш понякога е забавно. Но спорът с червенокоса е като дар от ...

Надолу пада капката –
плод на болка,
на тъга,
на празнота.
Оскъдя земята ...

Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините.
остана само любеща душа, сърце горещо
И мъката по загубените дни в самота...
А болката е само за обичта! ...

Кратерът ми днеска ще изригне...
Със огън жив теб ще те изгоря...
Дъхът ми като буря ще пристигне,
за любов вместо да ти се моля...
По кожата ти ще цъфтят вулкани... ...

Желание..
По тялото оставям ти следи,
захапката е белег на страстта.
Дъхът ми – вятър в твоите коси,
и цвят, червен по цялата снага... ...

Всяка нощ безумно те желая!
Аз не знам любов ли е това?
През деня за тебе се терзая
и те искам с цялата душа!
Погледът ми търси сред звездите ...

/ В БОРБА СЪС СТАРОСТТА
И аз съм като всички хора,
от Старостта изпитвам страх...
и срещу нея все се боря,
но винаги съм в пълен крах! ...

Изгубих битката със килограмите,
изпробвах диети и не една, и две,
изгубих битката със "пирамидите",
отидоха парите ми във чуждите ръце.
Изгубих няколко приятели, ...

И притъмня, смрачи се изведнъж,
светът изгуби цвят и очертания...
Внезапно се изсипа онзи дъжд,
изпратен свише като изпитание...
Не беше просто дъжд, порой валя! ... ...

Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после – пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда. ...

Колко е красива сутринта
и най-вече изгрева,
когато между облаците в небето
се промъкне бавно слънцето.
А колко прекрасен ще бъде денят ...

Нестихващ извор са устата твои,
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни. ...

В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.
В очите ѝ срещнах магия, ...

Там до ридовете стари
на нашата земя.
Под синьото небе
и в слънце, и във дъжд...
Преди да сме били, ...