По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа ...

Всички имаме една цел,
да постигнем нещо в живота си
и трябва да се борим до краен предел,
макар да има някои неточности.
Важно е, всеки го знае, ...

Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда
пак ще светне като слънцето, нали? ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Седмицата бе топла и разполагаше към разходки и пиене на кафе на открито. В любимото ми кафе масите отново започваха да се пълнят по обяд. Компанията до мен играеше поредната игра на карти, когато към тях се приближи мъж и притегли стол да седне. Те спряха играта и го з ...

Къде потъва моето самочувствие и защо усещам се така неудовлетворен?
Защо не мога да си кажа: "Аз съм първият, мен трябва да ме стигат, само мен"?
Това е въпросителна голяма. С години опитвам се да я реша.
Предъвквам и изплювам хапките които хапвам, поднесени ми щедро от света.
Светът, където аз жив ...

Животът, другото му име е Мръсник,
разби на прах мечтите ни.
Окаля всеки порив,всеки вик,
за щастие и ведри дни.
Лица, блестели някога в усмивка, ...

Струва си да изживееш,
как нов живот даряваш –
радост, щастие да те залеят,
струва си – любов да даваш!
Струва си, да се събуждаш – ...

Две картини. Двеста цвята.
Две различни точици встрани.
Нежно цвете и неистов крясък...
Светещи секунди, от преди!
Звук от Нещо и звука на Нищо. ...

Поздравявам те за твоята красота,
за младостта ти в твоята душа.
Изгрявам с мисълта за твоята висота,
искам нежно да те изкуша
и твоите очи да подсуша. ...

Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...

Онемявам
и на прищевките ти
не скланям,
добротата е слабост
и от гордост ...

Ежко Бежко с бодлички,
колко го обичат всички,
с тях боде за да те брани,
ти си скъпичък отрано.
Тез бодлички са опасни, ...

ИКОНА
Не запалих молитвени свещи,
не обгърнах света със крила,
но намерих очите горещи,
за да кипне в сърцето кръвта. ...

Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони. ...

Добро утро, Слънце,
добро ще е, нали море,
ще питам тихо и безкрая.
Нарекох тебе тайно Свобода
в мълчанията от надежда, ...

Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...

Ето, нощта над града се спуска
а моята душа отново се свива.
Нежният трепет лудо препуска
а любовта някак не ме открива.
Разходих се бавно, тихичко и сам ...

Не е отлагане това, което
сам – самичко чака да се свърши.
Битува някаква мълва,
че някой все ще го намери и прекърши.
Мълвата вярва ...

Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите, ...

Изповед
Забрави ме! Просто си иди!
Млада си. Повярва ми.Това е!
Аз излъгах твоите мечти!
Всичко само бе игра! Така е! ...

* * *
Уж е празнота, а... ме изпълва.
Стиска ме за гърлото, боли ме...
Чувство ли е да се чувстваш мъртъв?
Да не помниш даже своето име? ...

детелините
четирилистни искат
ни в съюза си

И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно. ...

Събудих се, нахлузих набързо скалъпената усмивка и тръгнах по пътя познат и отъпкан, а маската ме пазеше от жадните за зрелище зверове,които гордо наричаме хора. Паля цигара и се изпълвам със студения въздух примесен с миризма на тютюн. Гърдите тежат, кръвта се сгъстява и притъпява всички мрачни мис ...

Нямах сили да си тръгна, нито причина да остана.
Светът се крепеше на фалшиви спомени.
Силует уж познат, а някак различен,
усмивка, която вече я няма.
Коли, коридори, обещания, все нещо познато. ...

Група столични кокетки
учредиха клуб "Естетки":
– Готвим, чистим и перем,
мием, гладим и плетем...
Но жени сме благородни ...

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда. ...

Ти не си отиде, ти остана...
Цветя, които не увяхват
са следите ти...
Лети в мир!
...Моля ти се, събуди ме ...

"Ако желаете някой ден да открехнете райските двери, моля повече никога, ама никога, НЕ публикувайте групови постове във Facebook за имени дни! Особенно на моя имен ден! Разярен съм! И ще Ви хлопна под носа вратата на всички мързеливи остроумничета, като Ви видя, ако това пак се повтори! Спомнете си ...

Нямам нищо общо с лирическия - той е в мъжки род :)))
Пролетта днес се втурна стремително
да целува треви и листа.
Нежна, светла, така възхитителна,
че се питам: "Ще иска ли тя ...

Малечка-Палечка
Малечка-Палечка е едно българско момиче,
наглед малка като дете но с добро сърце.
Болна от малка от коварна болест една, живот в количка, да така се придвижва тя,
бори се всеки ден, не се предава никога. ...

Тази вечер съм топла,
с лек нюанс на горещо.
Облякох синята рокля,
запалих даже и свещи.
Сега съм твоята дама. ...

Оплети ме в твоите корени
и покрий ме с буйни листá.
Научи ме да бъда покорен,
все до теб и във мир да стоя.
Научи ме да виждам полéта, ...

Надежда за промяна
За промяна вятърът задуха
и дано корупцията да издуха,
да издуха алчни политици
и мъката от нашите душици. ...

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...

Нощта, тъмна и мрачна, стана студена...
В ледена прегръдка прегърна ме самотата,
и злокобни мисли ми се въртят из главата!
Цял ден сред хора с усмивка на уста,
а вечер пак сама и толкова самотна, ...