Мисълта подлежи на отлагане.
Тя не е приоритетна сега.
"Дори да сме въздух под налягане,
какво ний губим от това?"
Овце една след друга, след пастири... ...

"Христос Воскресе!"
Този нощен възглас
въздуха разтресе!
И всеки вярващ казва:
"Воистина Воскресе!" ...

Конкретното, човешкото съзнание е устроено винаги да търси и намира ползи, чрез действията си, за конкретния индивид. Нарича ползите факти. Когато се научи да прави разлика между употребата и злоупотребата с тях, поставя граница-тайна, помежду им. От едната ѝ страна поставя истинните, от другата – н ...

Благодарна съм за тихите нощи.
Душата ми прелива от нежни слова,
гърдите пазят нежни чувства.
Ручеи бистри понасят мисълта.
Различна е нощта от всеки ден. ...

… очи затвори
и се усети лека
като усмивка
и радостна сълза,
като песен, ...

От устните ми думичка не се отрони.
Не знаех как да махна от тъгата ти.
В пейзажа на отминалите спомени
препускаха вълни и птици. Бягаха.
Целуваха се призрачни вселените. ...

Дийн
Малко са останали истинските американски фермери. Изчезваща порода са те. Повечето съвременни фермери в Америка не преживяват от фермите си. За тях фермата е хоби, което освен за удоволствие служи и за намаляване на таксите и получаване на държавни субсидии.
Дийн е истински американски фермер о ...

Светлината Му
навлиза в душата ми.
Лъчите и звездите му,
осветяват вървенето ми.
Светлината Му ...

Няма да забравя,
как ръка Ми подаде
в пустинята пуста
аз се скитах.
Сама сред морето ...

По пътека през горичка,
крачи Меца сам-самичка.
Крачи мрачна и унила,
рано-рано подранила.
Крачи и под нос мърмори: ...

Тази която умря девствена
Не видя никой никога на рамото луничката.
Тялото ѝ си остана неизследвана планета.
Кожата ѝ бе неотворен пакет.
Не успя никога да разбере еротизма на една поема. ...

I no longer
wear hats
or drink from cups
the eyes of cats
are searchlights ...

Не плачи, че и моята душа плаче,
не тъжи за старите времена...
Животът е тежък от грехове,
но аз и ти ще открием нови светове.
От грехове, нови светове, ...

151/Опитах „писането” да откажа,
да съм с науката. Но спрях!
И в Пловдив го планувах даже...
Но казвам ви, че не успях!
Тя бе във мене вкоренена. ...

Скалà
Скала съм…
вълнáта ме облива.
Животът с неволи
отново ме залива… ...

На приятелите
Не беше лек житейският ми кръст
и пътя ми не бе обсипан с рози,
родих се, за да бъда аз човек
и пътя ми... Нека да е този. ...

Истината има очи. Вероятно очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. Ако имаш смелостта и доблестта да я изречеш или да я приемеш такава, каквато е, без да я интерпретираш, без да се съмняваш в нея – просто като факт. Истината не може да е размита, нито да е няк ...

В метрото всички са деца.
Игрички само си играят
със телефони във ръка.
Там никой, никого не знае.
Там тишината е море ...

След теб
След теб остана само тишина
и болка във сърцето задълбала.
Отчаян вик във моята душа
остави раната незаздравяла. ...

Тишината я има
в делник и в празник.
От човека взима
думите празни.
И чуеш ли я, ...

Малък и голям се
чувствам, заобиколен от
твоята мила вечност...
Връщаш сърцето ми
със своето, когато то ...

всички Рождества
и Възкресения са
съкровения

Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...

Дори далеч да бе, в земи студени,
зад девет планини, зад сто слънца,
щастлива щях да съм и окрилена,
теб, сине, да очаквам и в скръбта.
Да знаех, че си някъде, но жив си, ...

Заради нас небето се закани,
на воден ад да заприлича...
Зад облаци (покрили любовта ни)
и слънцето едва наднича.
А вятърът на нейде я отнесе – ...

Разпънаха на кръст душата ми,
в какво ме обвиняват не разбрах,
потискаха и омерзяваха приятели
и искаха от мен да стана като тях.
Разпънаха на кръст душата ми, ...

Барабанчикът в сърцето му заудря съживително. Ушите му свистяха и издаваха звука на чайник. Главата го цепеше. Лежеше безпомощен на тревата. От падането тялото му бе натъртено. За секунди беше мъртъв. Полуотворените му очи видяха скъсания колан, люлеещ се в купола на цирка.Тогава въздухът нахлу в гл ...

150/Аз после фактум щом помисля...
Над всичко беше любовта.
И „писаното „ щом прелистя,
веднага туй ще потвърдя...
Това за мене бе повеля, ...

Вятърът
Само утрото вече те помни,
как разлистваш посети с надежди градини.
Сънища с болката скитат сиротни –
недочакали пролет, изплакани зими. ...

Когато видя усмихнато лице –
не знам, някак по-леко ми става
или влюбени, хванати за ръце,
невиждащи ме, край тях да минавам.
Не би било лошо, магазинера - ...

Разминахме се, клети...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...

Единствена жена
Аз цял живот съм по света пътувал,
от борове и палми свят колко съм жадувал,
копнял съм много и съм се страхувал
и смях отиващ си все съм сънувал. ...

Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...

1
Седях на кухненския плот и гледах как майка ми прави печени
макарони. Беше малко притеснена и поглеждаше към часовника
през няколко минути. Много добре знаех защо правеше това - баща
ми щеше да се прибере точно след шестнадесет минути и обичаше ...