Престоят ми в това пристанище завърши...
Ив. Пейчев
Аз си нямах море,
но си имах пристанище...
И измислени кораби ...

***

В началото бе престижа
на авторитета с грижа,
после любовта цъфти,
с нея човека пее и лети.
От радост родена свобода ...

От доста време
не съм била себе си,
липсва ми,
като каишка на куче,
което никога не е живяло.

Вдъхновено от "Евкалиптова гора" на Ищар
https://www.youtube.com/watch?v=fpe9RduCX6k
Толкова много еврейска тъга,
толкова силни копнеж и томление,
че ми се ще на колене сега ...

Самотни мисли. Падаща звезда.
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.
Две фигури на пулса на брега, ...

Преди с теб да си станем излишни,
самодостатъчни двама...
Преди да открием, че липсата
е всичко, което го няма...
Преди да разбием сърцата си ...

В България царствах над двайсет години
във време на страх и война.
Аз много зло патих,
но духом не паднах,
пред нищо ...

МНИМИЯТ МЪРТВЕЦ
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...

Кой друг имам тук на този свят?
Кой друг ме изпълва, прави ме богат?
На Кого се аз уповавам в нощните си страхове?
На Кого се аз надявам, когато съм на колене?
На Теб! ...

ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...

Сърцето ми е тъжно,
душата ми е мрачна.
Без съм самотна. Но
знай едно, щом си тук
до мен, съм щастлива, ...

На никому е нужно това
прекрасно, крехко, тъжно
есенно листо.
Но то е паднало и стъпкано
от нашите тъй нужни ...

Онези моменти, когато искаш да кажеш толкова неща, а думите са неуловими. Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. И се опитват да избият през очите те, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. А в тях не се отразява причината ...

Просто само защото
имаш ярко слънце
в очите, в погледа..,
нещо дълбоко което
се чувства като ...

Отварям трудно очи!
Бясно сърцето ми тупти!
Искам да проговоря,
но не знам как да го сторя.
Усещам горчилка в устата – ...

Харесва ми да те обичам
и нищо че е някак невъзможно,
дори когато съм утихнал,
поискай ме със влюбена тревожност,
дори когато съм ти облачен ...

„Обичам те!“ – със
свян сподèля се и със
сърцеповèля!...

ДОШЛА Е...
Дошла е в село дъщеря ми
да прави вкъщи си ремонт.
От неуредиците прави драми
и си отваря само фронт! ...

Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят „Обичам те!“,
вярата в живота ме изпълва. ...

Не си играй
Не си играй с Душата на поета!
Тя нежна е, макар и от кристал.
В градините ѝ залезите зреят,
а изгревите с крехък са воал. ...

Една тъга се вкопчи здраво в мене,
уплашено погледнах във нощта.
Прозореца ми каза, че валеше
в света навън - един голям рапан.
И мислите ми сиви, безпосочни ...

Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак ...

Може би без мен сега
си по-щастлив от някога.
Може би си спокоен така,
че няма до теб досадна жена...
Като мен, точно като мен, ...

На най-красивото творение
на Бог - жената
През нощта си болка нетърпима,
мракът ме изгаря и боли!
През деня - мечта неустоима! ...

Тема, която може да бъде обсъждана на дълго и широко, бих я нарекла дори неизчерпаема. За някои думите тук може да са просто поредния жалък опит за пари. За други биха могли да означават много повече. Живеем в свят в, който имаме всичко, дори повече от колкото ни трябва, но нали е по - хубаво да тру ...

Глава XIII
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...

В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.
В този свят се живее сурово. ...

КОПНЕЖИ
Косите ти побеляха любов,
очите ти потъмняха от времето,
но онази същата нежност, любов,
всеки път като те погледна обзема ме... ...

Духът ми Ти държиш в Своите ръце!
И за душата ми се грижиш,
покриваш ме с криле!
Стария човек събличаш,
чистиш с огън моята душа, ...

Чудовище и същество,
събрани заедно в едно,
в човека само съществуват.
На страховете ни подвластни,
любовите ги правят гласни ...

Няма химия.
Експериментът е изпортен.
Оформихме провал по всички линии
в сифони, колби и реторти.
Навярно пресолен е мармалада. ...

Обещах си да не наранявам
нито едно човешко същество
през останалата част
от живота си.
С животните беше по-лесно.

Стоях пред нощната камина
и в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
по тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна, ...

На Витошка простена капка,
след нея друга, втора, трета.
Небето цяло се изсипа
над жадния за дъжд паваж.
Неделни ранобудни хора ...

Кой си ти
-обикновен човек?
Осъзнаваш ли
колко отвътре си мек?
По кои пътища бродиш, ...

Доблестния мъж е като лъв, който брани своите си и никога не ги оставя, дори и смърт да има насреща! А смъртта и страха от нея са подлост за него и той върви все напред, безстрашен и готов, като агне водено на заколение. Той е като вълк, който води напред глутницата си и не се бои да влезе в битка и ...

Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака, ...

/съвременна басня/
Автор: Генка Богданова
В нашата гора обширна
живееха си кротко, мирно –
същински братя и сестри – ...