Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен… ...

Погледни очите ми, любими
и се вгледай дълго в тях,
какво си спомняш, разкажи ми –
първа среща, как горях...
Вземи онзи прашна кинолента, ...

Нямам думи за теб,
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край. ...

„Мрачен чар”
Глава първа
„Началото”
В края на юли вечерите бяха прекрасни. Обсипаното със звезди небе, проблясваше като магическо наметало. Чистия въздух довят от морския бриз, изпълваше дробовете с живителна сила. Беше три през нощта и нямаше никакъв трафик по околовръстното шосе. Само песните на щ ...

Обичам те! – понякога са просто думи,
но друг път те са път и стон,
че всичко сме живели и простили.
И пак съм тук.
И пак ти давам сили. ...

ОТИДЕ СИ... Преди да се роди.
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня. ...

Пред огледало всичко е възможно.
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш. ...

И там - сред боровете китни
усмивки първи разменихме.
И в поглед-синева обляна,
замаяна и замечтана,
вървях унесено в гората ...

Влошава се
Усещам как наближава ме
губене
на умствено съсловие
Двулична е агонията ...

Безнадеждност, безнадеждност цари. Една такава никаква, трипосреднощна. Тиха, нощна, незадушаваща, безгранична липса на надежда. Безкопнежност. Вкус на тъга и на мечти. Всичко е без. Безконечна безветреност. Безвъздушно ми е. Безчувствено. Безвъзвратно изгубено усещане за нещо, сега биващо просто ни ...

Пò от всякога
далеч е Свободата,
Дяконе, и днес...

13/02/2017
United Kingdom

Българинът обича да мисли и говори за политика. Той е всеизвестен роден и световен анализатор, като "работният му процес" протича най-вече на маса, пред чаша и мезе, най-верните му инструменти в този процес. Дълбочината на анализите му са пропорционални на изпитите чашки, и се въртят главно около то ...

Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...

Заставам пред огледалото. Приближавам се, а може би не трябва. Новата пъпка над дясната вежда направо ми избожда очите. Устни — лишени от всякакъв цвят. Очите ми — обикновени кафяви изглеждат безлични и уморени. Пресягам се за роклята — която бях приготвила предишната вечер на стола — и я навличам. ...

Всяка сутрин Слънцето сменя Луната на небосвода
и заема мястото ѝ като пазач на безкрайността.
С изгряването на първите му лъчи, изчезва и
последният спомен от дългата и студена нощ,
носейки със себе си надежда за нещо по-добро. ...

Работата погнах...
Ако не сколасам,
може и да мога
утре да наваксам.
И да негодува, ...

ОБУВКИ?
Колко съм комична
с обувките си стари?
А в джоба ми критично
липсват авоари. ...

Да простиш...
Да простиш на другия е да простиш на себе си...
Душата ми се успокоява...
нуждае се да те освободи
и да се освободи... ...

Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Раз ...

Беше нощ, и беше зимна,
дойде незнайно откъде
една любов незабравима,
но ние с теб бяхме невъзможни...
Много инат в душите ни, ...

Далеч от мен отвя те вятъра,
остави ме отново сам.
Не искаше ли да сме двамата,
макар далеч, някъде там.
На край света седя самотен, ...

Когато алкохолът се слее с кръвта,
пиша – аз не спя.
Не мога да се примиря
с превземащата ме тъга.
Спра ли да пиша, ...

Вярваш ли, любими, във съдбата?
Вярваш ли в случайната любов?
Помня, че ме хвана за ръката
и през мен премина ток.
После се предаде на очите, ...

Светът, умората и хората
отдавна са забравили за теб...
Отхвърлят те, защото си различен,
но не за туй, че не си наред.
Усмивка лигава и чужда, ...

Мислех си, че е страхливо
мойто коте малко, сиво,
но започне ли игрите,
тръгват вече и белите!...
Но че слуша, вече зная – ...

Разкажи ми какво е небето, дете!
Вече нямам за синьото сънища.
Сякаш някой, от дните ми слънце краде
и косите ми тегли към дъното.
Разпери пак ръчички с онази любов, ...

Тъга
Събуждам се отново със сълзи по лицето,
облян от хиляди мъки, терзаещи ме.
Сърцето ми обзето е от тъга –
влажна и мокра, като прясна смола. ...

Упование
Новините ни заляха отново. Нови протести, нови скандали, нови страсти! Нов свят ли идва или се връща старият? Имат ли хората своите основания или просто имат своите пристрастия? Слушаме абсурди! Виждаме абсурди! Всички имаме мнения и сме горди от това. Въпросът обаче е - ние ли имаме мнения ...

Истинските чувства са чисти и извисени, както и да изглеждат отстрани...
Ако нося името на друг,
а в твоите очи потъвам -
грях ли е?
Ако денем имам аз съпруг, ...

Имам дом
от другата страна на луната,
където ги няма твоите очи.
Той има веранда с изглед прекрасен,
обагрен е в лилаво и без капчица сивичко, ...

Демоните на любовта
Аз като един обикновен разказвач без име или самоличност просто искам да разкажа една трогателна история за младеж на име Алехандро и едно красиво момиче на име Мария. Всичко започнало в Испания в едно затънтено градче, не голямо и разположено в подножието на Пиринеите. То било м ...

Хич не му пука
за времето.
Свито до улука,
дреме то.